shareit

Спектакълът в медиите при тестовете на ваксината за полиомиелит

| от |

Първата новина за събитието идва по радиото един четвъртък през март: най-накрая учените са разработили ваксина! В продължение на десетилетия общностите из Съединените щати са поразявани от повтарящи се вълни от един инфекциозен, инвалидизиращ и понякога смъртоносен вирус. Предишната година е особено лоша; епидемия –  има почти 60 000 нови случая и над 3000 смъртни случая, по-голямата част от тях при малки деца.

Но кампанията за лекуване на този вирус най-накрая започва да дава обещаващи развития. И през 1953 г. лекарят Джонас Салк казва за първи път на националната радио аудитория, че са успели да направят ваксината, която е успешна в предварителните тестове. „Тези проучвания дават повод за оптимизъм и изглежда, че може да достигнем до желаната цел“, каза Салк. „Но това все още не е финалът.“

„Може би“, обяснява той, „след по-обширни тестове това би могло ефективно ще предпазва младите хора срещу заплахата от полиомиелит.“

Може би.

Albert Sabin

От самото начало Салк, медицински изследовател в Питсбърг, се притеснява от очакванията. По-късно The New York Times съобщава, че той изобщо не е искал да каже новината по радиото. „Ако д-р Салк беше направил, както той иска – пише в статията – нито една дума за откритието нямаше да бъде публикувана, докато ваксината не бъде тествана щателно.“ Но новините за нея вече постепенно започват да излизат от Националната фондация за детска парализа, където Салк говори по-рано през годината за първоначалните си успехи. „Когато новината излезе през пролетта на 1953 г., обяснява статията на Times, той се втурва към Ню Йорк, за да види дали пресата няма да преувеличи въпроса.“

Сутрешните вестници отразяват предпазливостта на Салк. В репортажите, пренасяни из страната, журналистите от Асошиейтед прес обявяват ваксината за безопасна и обещаваща, но подчертават, че много въпроси остават без отговор. Много вестници водят новината с разкритието, че ваксините няма да бъдат достъпни до лятото, когато обикновено полиомиелитъ причинява най-големи поражения. В много други новината дори не е на първата страница; в Уилмингтън, Delaware’s News Journal, тя бе поместена на страница 40, след материалите за Държавата награда за майка на годината и скока на билетите за метрото в Ню Йорк.

Салк успява да контролира медийния наратив за своите открития – поне за един ден. Но по този начин той също насочва себе си и ваксината си към ярката светлина на националната критика и връщане назад няма. За пресата той става главният герой в историята с търсенето на лекарство.

В следващите месеци този новинарски бум главно служи за подбуждане на очакванията, че скоро ще има цяр и за превръщане на Солк в малка знаменитост. Истинският спектакъл започва една година по-късно, когато ваксината на Салк излиза от лабораторията му в Питсбърг и се включва в по-обширните тестове – поредица от опити, които ще се превърнат в най-значимия експеримент в областта на общественото здраве в историята на Съединените щати. В рамките на по-малко от 12 месеца 1,8 милиона деца в 44 държави се включват във опитите с ваксината. Това е безпрецедентен мащаб, който никога не се случва в страната след това. За сравнение, изпитванията за ваксина срещу COVID-19 на Pfizer и BioNTech завършват десет месеца след първото разработване на ваксината и обхващат около 43 500 души; тези на Moderna, завършена през същия период от време, включва малко над 28 200.

В крайна сметка това е огромно, сложно, историческо усилие за напредък в медицинската наука. И всичко това – самите изпитания, както и съмненията, дебатите и надеждите, свързани в тях – се разгръщат публично, под щателния поглед на научната общност, пресата и американския народ.

Основният аспект в отразяването на разработката на ваксината е несигурността. Вестниците разсъждават върху много от същите въпроси, които са ни познати в настоящото разпространение на ваксината: Кога ще бъдат налични ваксините? Какъв вид ваксина – тази на Салк или конкурентни модели, които възприемат различен подход, ще са по-ефективни? Какво би могло да означава всичко това за бъдещето на болестта и обществото? Има много въпроси, но главният сред тях е: Ваксината ще работи ли въобще?

През обектива на днешния ден, новинарското отразяване през този период от време е всъщност занижено. Наред с точната информация, несигурността отваря място за страхове, които се оказват неоправдани, и за мнения, които в крайна сметка са далеч от истината. Вестниците правилно съобщават, че ваксината няма да бъде достъпна за обществеността в продължение на 1 до 3 години след представянето й от Салк. Но те също така предупреждават (грешно), че ваксината, както при по-ранните опити, може да причини възпаление на мозъка или да засегне по друг начин реципиентите със симптоми на полиомиелит.

Immunization Certificate

Основен източник на безпокойство в медиите е решението на Салк да използва неактивиран щам на полиомиелита в своите ваксини, вместо жив, но отслабен. Медицинските традиционалисти, имайки предвид успеха на ваксината срещу едра шарка, смятат, че ваксина с убит вирус като на Салк няма ефективно да защити хората срещу инфекцията. Този дебат се води гръмко зад затворени врати в научната общност преди съобщението на Салк, но с разгръщането на ваксиналните тестове той излиза на бял свят и генерира вълни от заглавия в медиите – въпреки че опасенията нямат почти никакво истинско обоснование. Д-р Алфред Сабин, който е в процес на разработване на собствена ваксина, използвайки живи вирусни щамове, твърди, че Салк може потенциално да причини повече случаи на полиомиелит, отколкото би предотвратил, и че цялото производство и тестване трябва да бъдат спрени (методологията на Салк всъщност е доказано, че има по-малка вероятност да зарази пациент с полиомиелит, отколкото тази на Сабин, ако е и малко по-малко ефективна за повишаване на имунитета).

През август 1953 г. друг лекар изразява опасение, че ваксината на Салк ще „защити децата за няколко години и след това… ще ги постави под голяма опасност да получат тежък тип полиомиелит“ (не се проявява такава криза и, според всички сведения, ваксината осигурява дълготраен имунитет). А една година по-късно радиостанция предупреждават аудиторията си, че ваксината „може да бъде убиец“, тъй като службите за обществено здраве са установили, че в 70 процента от партидите, които тестват, вирусът изобщо не е бил неактивиран (медицински лица и самият Салк бързо се заемат да се противопоставят на тази новина).

Най-много от всички тези съмнения или предупреждения обаче, пресата е пълна с напомняния, че тестовете още не са приключили, че бъдещето е неизвестно, че трябва да се свърши още работа. „Докато тези препятствия не бъдат преодолени“, обобщава репортер на New York Times три дни след първоначалното си обявяване от Салк, „не може да се съобщи, че е разработена сигурна ваксина срещу полиомиелит. Но сме на правилен път.“

 
 
Коментарите са изключени