shareit

Слонската пушка на немската армия през Първата Световна война

| от |

През Първата Световна война можем да открием разнообразие от оръжия, които ще променят завинаги хода на въоръжените конфликти. Именно тук се раждат и първите танкове, като заслугата за тях се предлага изцяло на британските инженери. Причината за раждането им е, че окопната война излиза твърде скъпо и след като липсва динамика на сражението, мнозина ще се опитат да форсират събитията и да използват бронирани машини за преминаване на вражеската линия.

Преди танковете ще видим войници, които поставят първите бронирани жилетки, чиято основна цел ще бъде да предпазят човек от потенциален обстрел. С появата на първите бронежилетки, които практически са метални планки под дрехите, двете страни на конфликта започват да разработват и бронебойни патрони. С появата на британските танкове става ясно, че стандартното оръжие вече не е ефективно. Ето защо е необходима разработката на много по-сериозно и мощно оръжие, което да се разправи с бронираната техника.

Германия и Великобритания започват да използват така наречените слонски пушки, а идеята се взема директно от африканските колонии. В битката за Флеърс-Курселет танковете получават своето бойно кръщене. През 1917 г. на бойния театър излиза Mark IV танк и за първи път 7.92 патроните вече не са ефективни. Немските инженери решават, че единственият разумен вариант е да увеличат калибъра на пушката. Компанията Маузер, която по-късно ще бъде вдъхновение за Джон Томпсън и практически генералът ще успее да вземе всичко ефективно от тях, разработват 13-милиметровата T-gewehr и спрез май 1918 г. я пускат в масово производство, за да позволят на своите бойци да имат някакъв боен шанс.

NLS_Haig_-_Bullets_from_a_German_anti-tank_rifle_and_a_British_rifle,_France,_during_World_War_I

Снимка: By British military – https://www.flickr.com/photos/nlscotland/4700028173/in/photostream/, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12691660

Новото  оръжие трябвало да се използва единствено и само срещу танкове, поради простата причина, че новото произведение на Маузер е изключително трудно за употреба. С маса от 15.9 килограма и дължина от 170 сантиметра, оръжието имало нуждата от двама души, които да оперират – единият зарежда, а другият трябва да стреля. Според немските инженери, ефективността и точността е напълно безпощадна на разстояние от 500 метра. Немските войници преминават сериозна тренировка, за да могат да боравят с оръжието, освен това при продължителна стрелба може да започне да страда от отката на оръжието.

Изстрелът причинява болка и на стрелеца, а инженерите така и не успяват да направят нещо по въпроса. Единственото решение е с нея да се стреля от легнала позиция или от окоп. Динамиката била изключена от уравнението. Патроните се правили от закалена стомана и оригинално трябвало да се поставят в нова картечница с водно охлаждане. Ефективността обаче си казвала дупата, на разстояние от 100 метра, куршумът може да пробие 26-милиметрова броня, на 200 метра стават 23.5 милиметра, а при 500 метра разстояние ще бъде пробита броня с 18 милиметра.

Логично е при по-големи разстояние да се редуцира и обхватът. За кратко време се оказва, че германците могат да намерят правилната формула. Все пак тази пушка можела с лекота да пробива бронята на британски и френски танкове. Въпреки някои недостатъци, войната приключва скоро, но пушката остава на въоръжение до 1933 година, когато излиза официално от употреба. Танковете вече са успели да преминат своята пълна промяна, следователно не можем да се изненадваме от резултатите.

 
 
Коментарите са изключени