shareit

Сертификати за имунитет срещу пандемия е имало и преди 200 години

| от |

През август 1804 г. търговец на име Санто влиза през портите на Гибралтар, без да знае, че в кръвта си носи пагубен вирус. Той се връща от пътуване до съседна Испания, където изглежда е ухапан от комар, който носи жълта треска. В рамките на един ден след завръщането си Санто се разболява – и става първата документирана жертва в Гибралтар на болест, която щеше да нанесе невероятни опустошения в средиземноморския град-крепост през първите години на 19 век.

В рамките на само четири месеца през 1804 г. жълтата треска отнема живота на повече от 2200 души в Гибралтар, приблизително 1/4 от постоянните жители и военния персонал, който живее в крепостта. Тази вълна е последвана от четири други, с което се разпалват повтарящи се пристъпи на страх и отчаяние. Отново и отново жителите наблюдават как техните близки и съседи се поддават на заболяване, което в най-тежките си форми причинява жълтеница — пожълтяване на кожата и очите, което и дава името на вируса; черно повръщане; кървене от очите, носа и устата… Здравните служители се опитват да елиминират болестта, но не могат да разберат как се предава. Едва в началото на 20 век се разкрива, че комарът Aedes aegypti е преносител на вируса – доста коварен факт.

Aedes aegypti

Но властите бързо осъзнават нещо друго много важно: хората, които се заразят с жълта треска и оцелеят, не са уязвими към последващи инфекции. Днес тази концепция е известна като имунитет; през 19 век се използва терминът „неподатливост“. Така до петата вълна на епидемията в Гибралтар през 1828 г. е въведена иновативна мярка за настаняване на тези със защита срещу жълта треска. На оцелелите са предоставени „пропуски за треска“, които удостоверяват тяхната неподатливост, позволявайки им повишена свобода на движение в момент, когато значителна част от населението е държано под строга карантина.

Тази концепция резонира днес, докато страните по света преминават през пандемията Covid-19 и се борят с предизвикателствата за облекчаване на ограниченията за движение, докато вирусът продължава да мутира. Като част от плановете си, някои правителства и фирми налагат сертификати за ваксинация, за да гарантират, че само тези с висока степен на защита срещу Covid-19 могат да преминават границите и да се ползват с достъп до определени обществени места, като ресторанти и киносалони.

Документи, свидетелстващи за доброто здраве на индивида, отдавна се използват по време на масови заболявания. Още през 15 век пътниците носят „здравни карти“, удостоверяващи, че идват от място, свободно от чума. Според скорошен документ, публикуван в списанието BMJ Global Health, обаче, най-ранните доказателства за подобни документи идват от Гибралтар преди 200 години.

Днес са известни само два такива оцелели „сертификата“. Те се намират в Националния музей на Гибралтар и са отпечатани върху малки квадратчета пожълтяла хартия, с празни места, където лекарят може да попълни името, възрастта и религиозната принадлежност на пациента. Документите са принадлежали на двойка тийнейджъри, Хуан и Анна; фамилните им имена са трудни за дешифриране, но вероятно са били брат и сестра. Хуан е на 17, а Ана на 14 по време на последното избухване на жълта треска в Гибралтар, а подписът на лекаря удостоверява, че всеки е „преминал настоящата епидемична треска“.

Експертите не знаят колко пропуска за треска са издадени през 1828 г., но фактът, че документите са стандартизирани и печатани, предполага, че е имало „голям брой от тях“. Облекчението, което идва с получаването на един от тези пропуски, би трябвало да са осезаеми, особено като се има предвид, че на жителите не е предоставен лукса да поставят под карантина в собствените си домове, а са събирани в специален лагер. „Преминаването на треската дава свободата да избягате от монотонността на живота в този лагер“, казва Лари Савчук, антрополог от Университета в Торонто.

Съвременните сертификати за ваксинация са сравнима мярка, предназначена да облекчи ограниченията за тези със защита срещу Covid-19. Но казусът от Гибралтар не дава лесни отговори на трънливите въпроси, повдигнати от такава система. В крайна сметка Гибралтар от 19 век очевидно не е особено свободна държава. Още преди избухването на епидемиите движението на гражданите е контролирано чрез разрешителни за влизане и излизане от крепостта – затова тези сертификати може да са изглеждали като нещо нормално.

Днес, за разлика от тогава, въвеждането на този документи създава значително по-голям отзвук.

Друг страх е, че сертификатите влошават вече съществуващите социални неравенства както в отделните страни, така и на световно ниво. Изискването за такива документи за международни пътувания „ограничава свободата на хората в страните с ниски и средни доходи, защото те имат най-малък достъп до ваксини“, казва Нанси С. Джекър, експерт по биоетика и хуманитарни науки във Вашингтонския университет, Факултетa по медицина. Тя добавя, че документите също са проблематични, защото имат „несправедливо и непропорционално въздействие“ върху сегменти от населението, които не винаги имат равен достъп до ваксини срещу Covid, като групи с ниски доходи и расови и етнически малцинства.

Джекър не се противопоставя широко на идеята за здравна карта; за вътрешни пътувания тя симпатизира „гъвкава“ система, която позволява на хората да показват доказателство за ваксинация, минала инфекция с Covid или скорошен отрицателен тест. „В моята област се набляга много на зачитането на индивидуалната автономия“, казва тя.

Длъжностните лица в Гибралтар от 19 век не са особено загрижени за постигането на този баланс и учените признават, че колонията е несъвършен модел за съвременните стратегии за управление на пандемията. „Беше различно време“, казва Савчук, „с друга болест“. Но изследователите смятат, че е важно да се разсъждава върху различните вълни в Гибралтар, които показват, че ключовите преживявания по време на подобни кризи в общественото здравеопазване все пак се повтарят през вековете.

„Много от основните стратегии за смекчаване, които въвеждаме, съществуват от стотици години. Идеята за имунитет е съществувала още преди да разберем как се предават болестите. Така че, днес наистина не е толкова безпрецедентно.“

 
 
Коментарите са изключени за Сертификати за имунитет срещу пандемия е имало и преди 200 години

Повече информация Виж всички