shareit

Секретната немска авио лаборатория, която беше открита едва след края на войната

| от |

Военната индустрия на Германия през Втората Световна война може да се похвали с изключителна педантичност и генерална промяна на правилата на войната. Създадената немска технология по-късно се превръща в основен източник за осезаемото подобряване на авиацията, танковата индустрия, артилерията, ракетостроенето и още много други. Не можем да отречем, че немските инженери изпреварват значително времето си и в първата част на войната успяват да изненадат абсолютно всички. Вдигането на този стандарт изисква време, за да се позволи и на останалите армии да успеят да повишат своята производителност.

Не трябва да забравяме, че немското Луфтвафе има на разположение една от най-добрите възможни сгради за провеждане на тестове. Институтът Хърман Гьоринг е секретна немска лаборатория за аероинженерни решения, която не спира да работи през Втората Световна война и дори e отговорна за създаването на първите самолети с реактивен двигател, разработката на легендарния Messerschmitt и още много други. Секретният институт отваря врати през 1935 г., а секретната локация се намира близо до Брауншвайг. Разположен на територията на 4046 дка, немският институт започва да работи активно и първият въздушен тунел започва работа през следващата година.

gettyimages-585552474-594x594

Създадени са около 60 сгради, които са пръснати на въпросната площ, но когато се строят, немското разузнаване настоява сградите да не се издигат по-висока от околните дървета, впрочем трябва да са много по-ниски. Покривите се маскират по последна възможна мода и се провеждат най-различни наблюдения от въздуха в опити да се локализира този военен проект. Резултатът е повече от впечатляващ, за разлика от всички други институти, които стават обект на бомбардировки, тази секретна база никога не успява да влезе в тази територия.

Германците са толкова педантични, че така и не го свързват с железопътна линия и не поставят електрически стълбове, с които да привличат внимание, липсват и комини. Подобен успех не може да се забележи никъде другаде, липсват пътища, маркировки и най-вероятно се досещаме – лиспват обозначения на картата. Нещо още по-впечатляващо е, че в зоната има около 400 къщи, приютяващи елита на немската инженерна мисъл, който в този момент наброява около 1500 работника и учени. Един от най-големите успехи на авиацията е и поставянето на така наречените въздушни тунели. Инженерите построяват няколко за тестване на различни условия.

Повечето са кръстени с кратки имена в зависимост от секцията на комплекса. Първият А1 е с циркулационна струя от 2.5 метра в диаметър и може да достави въздушна тяга от 198 км/ч. А2 е с дължина от 4 метра и диаметър на вятърната струя от 2.8 метра. За доставянето на постоянна струя се добавят и различни подобрители. Този вятърен тунел може да достигне скорост от Мак 1 или Мак 2, в зависимост от тествания модел. За доставянето на въздушната струя само на него са необходими два 600 kW DC електромотора, в конски сили числото е 800.

Me109E3-(D-IGKS)-Later-(WL-IGKS)-Wind-Tunnel-Test-Hermann-Goering-Aviation-Research-Institute-Braunschweig-Germany-1940-02f-s

Поради липсата на стабилност във втория тунел, немските изследователи не успяват да довършат секретния проект Rheinmetall-Borsig – немска противовъздушна ракета. Инженерите не успяват да завършат проекта през следващите 5 години и накрая го изоставят, основните необходими елементи за доработване са контролера и задвижването. Междувременно на Източния фронт заработва прословутата Катюша и германците имат особена нужда от легендарното гориво, с чиято помощ да захранят двигателя. Последният въздушен тунел е с дължина от 8 метра и може да достави скорост от 95 метра в секунда. Той е необходим, за да може да се тества финалният вариант на завършен самолет, както и да се разгледа основното поведение в различни степени на натоварване.

За достигането на високи скорости са необходими два електромотора с обща мощност от 6 MW или приблизително 8000 конски сили. Освен с аеродинамиката на самолети, институтът се занимава и с допълнителното тестване на различни материали, включително и с някои авиационни части. Всеки самолетен двигател се тества при множество сценарии, включително и във въздушен тунел. Немските инженери тестват различни турбини, както и самите форми на турбината, експериментират с керамични перки, методи за охлаждане, включително и няколко вида топлообменници. Армията подпомага BMW за създаването на маслен охладител, при това от първите опити за създаването на самолетната авиация. Някой от най-добрите баварски двигатели, включително и Fw 190A.

 

8iWEil

Във въздушният тунел, 14-цилиндровият двигател успява да намали значително въздушното съпротивление и с това да се спестят около 150-200 конски сили, които биха били значителни по време на битка. От този институт се раждат и популярните V-1 ракети или наричана още „Летяща бомба“. Именно в този институт се ражда и теорията за стрелковите крила, тоест крилата на самолета да бъдат под формата на буквата V, спестявайки допълнително съпротивление и същевремнно позволяват висока скорост и маневреност. В тази лаборатория се ражда и двигателят с люлеещо свободно бутало.

Това е и така наречения прародител на роторните двигатели, които по-късно ще бъде представен на автомобилните компании. И нека не забравяме, че благодарение на този институт се раждат около 34 000 Me 109, които бързо поставят европейската авиация на колене. Противодействие от противника идва едва към края на войната, когато американците успяват да постигнат значително по-високи скорости. Най-важното е, че на една от табелите в тестовата турбина има поставен слоган, който гласи „Немският народ ще покори небето, гарантирайки своето правилно място в света.“

VrJPU

 
 
Коментарите са изключени