Руският Уран-9 се оказа лимон на бойното поле в Сирия
Военната индустрия е пълна с неуспешни опити, които се произвеждат всеки ден със средства на данъкоплатците. Не си мислете, че проблемните деца могат да се открият само при американците -руснаците също имат своите неуспешни опити, някои дори стават куриозни, но ако има един успешен модел, той веднага ще се продаде на целия свят. В това отношение имаме пример с АК-47 и всичките му стотици допълнителни модификации.
Все пак не трябва да забравяме, че според някои специалисти, военната индустрия на Русия е една черна дупка и мнозина не могат да разберат какво точно се произвежда и какво може да бъде успешно. В миналото можем да си спомним някои впечатляващи военни машини – Екранопланът беше точно такова предложение – и въпреки огромното желание за влизане в бойна мисия, екранопланът просто нямаше финансиране и на финала беше изпратен на гробище, като почитателите можеха да го видят дори от Google Maps.
Една интересна подробност е, че тенденцията за някои военни техники и в съвременна и модерна Русия не успяват да получат толкова голямо реноме. Какво кара повечето хора да са толкова критични? Предоставените нови технологии просто отказват да работят. През 2016 г. руските национални медии показаха раждането на нова технология с името Uran-9. Машината е безпилотна и може да се контролира от дистанция, въоръжена е изключително добре и се използва за по-тежки сражения в градски условия. Произведена от концерн на Калашников, мнозина биха очаквали да работи точно като най-успешното автоматично оръжие на света, но уви. Уран-9 е разработен за разузнаване, асистенция при по-тежки нападения и разбира се – контра-тероризъм. Руснаците са убедени, че това звено ще помогне на войниците, а малко след това Москва бърза да сподели, че ще бъде изпратено в Сирия, където да се подпомогне режима на Башар Ал Асад.
На пръв поглед тази машина наистина изглежда свирепа. Уран-9 има формата на мини танк, но оръжията по него изобщо не са мини. Машината разполага с 30 мм 2А72 автоматично основно оръдие, а след това е добавена и 7.62 PKTM картечница, по-тежките противници ще бъдат охлаждани с анти-танкови ракети и в допълнение присъстват 6 терморакетни установки. Въпросната машина може да издържи по-тежка стрелба от вражески танк, но е неуязвима срещу гранатомети и по-висококалибрено оръжие – поне така смятат експертите, когато правят бойното кръщене и го товарят към Сирия. Веднъж пристигнал, Уран-9 трябва да обърне сражението, но с някои условия. Никой не трябва да разбира какви са официалните коментари. Въпреки големите комплименти, един от инженерите Андрей П. Анисимов ще разкрие истината и ще открие някои много сериозни пропуски относно работата на Уран-9 в Сирия.
Според него, машината трябва да се върне и да премине по-сериозно препрограмиране, защото някои от основните функции липсват. Ето къде се крият основните проблеми на този етап, които към този момент най-вероятно са отстранени или поне така се твърди. Генералната оценка на някои войници, които са виждали Уран-9 в действие е, че просто не изпълнява задачите си. Според инженерите от концерна, машината трябва да има разстояние от 2800 метра за водене на бойна дейност, като това трябва да позволи на оператора да го контролира и да извършва стрелба, защитни маневри и други. За съжаление крайният резултат е едва 300-500 метра. Анасимов твърди, че сигналът от дистанционното до мини-танка е зависело много от височината на сградите.
При директна видимост, Уран-9 може да се използва единствено за патрули в някакъв скромен периметър, но нищо повече. В този ред на мисли ще напомним, че в момента дори най-ниските класове дронове ще могат да достигнат разстояние от 500-800 метра при същите условия. При провеждане на бойни мисии, официалните архиви ще посочат, че Уран-9 е направил късо съединение по веригата с различна дължина на време. В някои случаи проблемите със загуба на сигнала можели да се появят в рамките на 1 минута, а в два случая връзката се установявала в рамките на 1.5 часа. Никой не знае и какво точно са имали предвид операторите, когато са написали „Загуба на контрол“ в своите записки. Най-вероятно става въпрос за липса на каквато и да е връзка. Що се отнася до автоматичното оръдие, то често стреляло с няколко секунди забавяне – това правило стрелбата особено неефективна.
Що се отнася до други малки главоболия, електро-оптичната система, която трябва да обстрелва танкове на по-далечни разстояния, когато работи и операторите по-скоро разглеждат този феномен като чудо, има лимитиране на стрелба от 2 километра. Замислете се, че ако общият периметър за покриване е едва 300-500 метра, то танк на 2 километра спокойно може да елиминира както Уран-9, така и екипа, който го управлява. За съжаление и тази опция не може да се включи толкова често, особено след като техниците трябва да се справят с една далеч по-сложна система. В много случаи има и записки, че мини-танкът отказвал да стреля и да се движи и винаги трябвало да остане на място, за да започне да обстрелва вражески сили, което пък го превръща в много лесна цел.
При завръщането на Уран-9 обратно в Русия – понякога цял, друг път на части – се очаква от техниците да изчистят софтуера и да се постараят малко повече, особено след като се очаква от тази система да спасява животи, вместо да застрашава персоналът. Разочаровани или не, руските инженери ще трябва да правят подобрения, но пък реално погледнато ще открием, че Уран-9 е добро начало за по-нататъшно развитие на технологията. До този момент не е показана алтернатива, но с малко подобрения, този безпилотен мини танк може да се превърне в доста по-добра машина. Стига сигналът за предаване да бъде значително по-силен и да използва честотен канал, който не се заема от повече технологии.
