shareit

Ричард Гатлинг и създаването на автоматичната картечница

| от |

Пехотни и кавалерийски армии, понякога придружени от артилерия – това е една стандартна картинка на бойните полета по света в продължение на векове. Но в средата на 19 век един американски изобретател е на път да промени всичко с емблематичната си картечницата Гатлинг.

Ribauldequins - Leonardo da Vinci studies

Рибадекин

Идеята да се спечели тактическо предимство пред врага чрез увеличена скорострелност съществува отдавна. Огнестрелните оръжия датират от по-късните средновековни и ренесансови периоди, като така наречения „рибадекин“ на Леонардо Да Винчи – ранна версия на много различни оръдия и картечници, които ще се появят между 14 и 16 век. Основната разлика между тези ранни оръжия и съвременните картечници е липсата на автоматичен механизъм за зареждане и стрелба. Този проблем е разрешен през 1862 г., когато д-р Ричард Джордан Гатлинг патентова своя дизайн за механизирано оръжие с 6 въртящи се цеви и гравитационен бункер за боеприпаси, което едновременно се зарежда и изстрелва чрез завъртане на ръчна манивела. С боеприпаси от 58 калибър, то е в състояние да произведе 150-200 изстрела в минута, значително надхвърляйки дори най-добрите стрелци по онова време. Освен това, оръжието може да бъде ползвано от относително неквалифициран войник.

Разработването на такава машина, способна да изстреля голям обем огнева мощ, може да доведе до победа, дори когато е надхвърлено числено, или поне да наклони ситуацията в наша полза при балансирана численост. През края на 19 век големите европейски сили навлизат в политически период, известен като „нов империализъм“, който е втората голяма фаза на задграничната колониална експанзия, особено фокусирана върху Африка и Азия. Много от армиите, с които се сблъскват, са традиционно военни и обикновено имат числено превъзходство заради готовността на които всеки дееспособен мъж, а понякога и жена за военна служба. Следователно оръжие, което изравнява шансовете срещу една многочислена армия, с високата си скорострелност, е изключително желателно.

Картечницата на Гатлинг за пръв път е пусната в производство през 1862 г. По това време Гражданската война в Америка (1861-65) вече е в ход от една година. Има и съществуващи конкурентни проекти за подобни многострелни оръжия, но повечето като цяло са незадоволителни. Първоначално командирите не са склонни да използват новото оръжие, защото са несигурни в неговата надеждност и тактическа роля на бойното поле. Ранните тестови модели са ненадеждни и Гатлинг изпитва затруднения да убеди армията на Съюза да купи оръжието. Въпреки това командирът Бенджамин Бътлър взима частно 12 картечници за 1000 долара всяка. Първо ги прилага в обсадата на Петербург, Вирджиния, като лично контролира успешното им използване в защита срещу многобройните атаки на Конфедерацията. Това е единственото й голямо разгръщане в гражданската война, но нов модел е произведен през януари 1865 г. и през 1866 г. американската армия го приема официално, използвайки го с голям ефект в кампаниите на запад срещу индианците.

Gatling Guns in Action WDL11499

Картечници Гатлинг, 1878–1880

С одобрението на правителството на САЩ, Гатлинг изгражда репутацията, от която се нуждае, за да пусне оръжието си на световните пазари. Имперска Русия е една от първите чуждестранни сили, които купуват картечницата като през 60-те години взимат 100. Новият модел от 1865 г. е много по-надежден от първата версия и скоро се произвежда по лиценз в Австрия и Великобритания. Скоро вече има и версия с десет цеви, с калибър за боеприпаси от .50-70, .65 или .75. Той също така може да изстрелва 400 изстрела в минута при продължителен огън или дори повече при кратка стрелба. До модела от 1893 г., за боеприпаси от 30-40 калибър, скоростта вече е 800 изстрела в минута. Това е най-ефективното оръжие за бърза стрелба в света по това време. Например, картечницата Максим стреля само с 500 изстрела в минута.

Polish Legions picnic, Łódź October 2014 08

Максим

Най-голямата трудност при използването на Гатлинг и в по-късните й модели е теглото и обема. Тя е тромава при маневри, когато е неподвижна, и всъщност първият модел няма лесен начин да се движи странично, така че е трудно човек просто да се прицели, камо ли да се движи от място на място. Обикновено се монтира на каруца, така че да може да се транспортира по-лесно. В противен случай за преместването й е необходима голяма сила от стрелците. Всеки терен, който не е равен или има гъста растителност, създава проблеми. Въпреки това британската армия ползва оръжието с голям ефект при трудни терени, като например в планините по време на кампанията Хазара през 1888 г.

Има и много проблеми с неподходящи боеприпаси, прикриването на картечарите и оръжието и неправилната употреба и поддръжка. По време на войната в Сиу (1876) се решава да не се използват поради проблеми с преносимостта. По време на войната в Зулу (1879 г.) британската армия разгръща „батерия“ от две картечници Гатлинг, които нанасят големи жертви на зулуските импи, но те многократно засядат. По време на възвръщането на Мейджи японските сили от двете страни на войната Бошин (1868-69) и бунта Сацума (1877) използват Гатлинг, но липсата на опитни картечари, заглушаване на изстрелите и преносимостта отново са пречка за общия ефект. И двете страни ги наемат по време на Чилийско-перуанската война в Тихия океан (1879-83), но им е трудно да ги разположат ефективно в планинския терен.

Основната цел на картечницата е да подпомага пехотата, но в повечето случаи тя просто не може да се справи с напредъка й. В края на 19 век тежестта и обемът намаляват използването на оръжието в полза на по-евтината и по-маневрена Максим.

 
 
Коментарите са изключени