shareit

Радиоактивните апартаменти на Тайван

| от |

Един ден през октомври 1982 г. 604 тона метална скрап пристигат в компанията за желязо и стомана Хсин Йонг в Таоюан, Тайван. Скоро то е разтопено и използвано за производство на над 20 000 тона арматура, която между 1982 и 1983 г. е използвана за изграждането на повече от 200 сгради из цял Тайван, включително 30 училища и 100 високи блока с над 1700 апартамента.

В продължение на почти десетилетие жителите на тези сгради живеят живота си, без да знаят за опасността, която се крие в стените им, въпреки че има предупредителни знаци. Например, през 1985 г., след рутинна инспекция на рентгеновия апарат на зъболекар, който работи във вилите Миншенг в Тайпе, е забранено повече да използва машината, защото инспекторите откриват неприемливо високи нива на радиация в кабинета му. Същата година товар от арматура задейства радиационните аларми в местна атомна електроцентрала. Но едва през 1992 г. става известна пълната степен на бедствието.

На 31 юли същата година работник от Taipower показва на сина си как работи гейгеров брояч, когато устройството започва да открива необичайно високи нива на радиация, идващи от стените на апартамента му. Скоро историята е подхваната от репортер от Liberty Times, който потвърждава, че сградата – както и много други като нея – излъчват повече от 100 милизиверта годишно – 100 пъти по-голяма от безопасната доза радиация. Оказва се, че източникът е гореспоменатата арматура, която е замърсена със силно радиоактивния кобалт-60.

Откъде идва кобалтът не е известно; някои източници твърдят, че скрапът е продаден на Хсин Йонг от енергийния конгломерат Taipower, който управлява трите атомни електроцентрали в Тайван. Други предполагат, че е дошъл от откраднати апарати, използвани за калибриране на инструменти за измерване на радиация, или от бракувана машина за телетерапия с кобалт, използвана за лечение на рак.

Nci-vol-1819-300 cobalt 60 therapy

Машина за телетерапия с кобалт

Какъвто и да е случаят, първоначално Комисията за атомна енергия, тайландската агенция за регулиране на ядрената енергия, действа бавно, като успокоява жителите, че нивата на радиация всъщност са безопасни. Но под натиска на Асоциацията за радиационна безопасност (АРБ) в крайна сметка започва официално разследване. То продължава четири години и струва 15 милиона долара, но в крайна сметка претърсва около 30 000 апартамента в цял Тайван, за цели 2% от които е установено, че са опасно радиоактивни. Общо около 10 000 граждани са изложени на повишени нива на радиация, като няколко от тях са развили рак в резултат на това – включително младо момче, което е облъчено от металната рамка на прозореца в детската си градина и по-късно е почива от левкемия. През 1993 г. трима служители на АРБ са обвинени, че не предупреждават за замърсяването във вилите Миншенг, въпреки че знаят за това още от 1985 г. И през 1997 г. районният съд в Тайпе се произнася в полза на 57 жертви на радиационно облъчване и нарежда на тайванското правителство да заплати обезщетение за медицинските разходи. Днес повечето от жителите на замърсени сгради са евакуирани, а самите сгради са или обеззаразени, или разрушени. Въпреки това, тъй като от 1982 г. са изминали около осем полуживота на кобалт-60, радиацията, излъчвана от останалите сгради, вече е в далеч по-безопасни нива.

Докато инцидентът със замърсяване от 1982 г. е трагедия, за научната общност той представи рядка и уникална възможност за изследване. Повечето данни за ефектите от радиацията върху хората идват от жертви на остро облъчване, като оцелели от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки или катастрофата в Чернобил. Но инцидентът в Тайван е първият пример за дългосрочно хронично облъчване на голяма част от населението.

През 2007 г. екип от Тайванската ядрена научно-технологична асоциация, ръководен от У. Л. Чиен публикува проучване, което анализира здравeто на 10 000 жители на радиоактивни апартаменти, всички от които са изложени на лъчение между 9 и 20 години. Проучването установява, че средната скорост на дозата на облъчване на един жител е 0,4 сиверта годишно, което прави колективната доза за населението 4000 сиверта. При радиационно облъчване с такава доза може да се очаква 7,8% смъртност от рак и 1,3% видими вродени дефекти у децата на облъчените в репродуктивни възраст – в случая съответно 302 и 67 случая. Но когато Чиен и колегите му анализират данните, те откриват само 7 смъртни случая от рак и 3 случая на вродени дефекти – около 3% от очакваните стойности. Още по-странно е, че процентът на рака всъщност е по-нисък – само 3% – отколкото при обикновеното, необлъчено тайванско население.

Какво става тук? Чиен предполага, че това явление може да е свързано с теория, наречена радиационен хормезис, според която ниските дози радиация всъщност могат да бъдат полезни. Ниските нива на радиация действат като един вид ваксина, стимулирайки и укрепвайки клетъчните механизми, които възстановяват увредената ДНК или карат раковите клетки да се самоунищожат. По този начин ниските нива на радиация имат или неутрален, или благоприятен ефект като стават вредни само над определен праг на дозата. Сред привържениците на теорията за радиационния хормезис, инцидентът в апартамента в Тайван се смята за най-ясната демонстрация на този принцип.

 
 
Коментарите са изключени