shareit

Прозрачната урна е отговорът срещу изборните измами през 19 век

| от |

Повишената паника заради измамите с гласовете не е нищо ново или уникално за България, както заглавията в медиите могат да накарат хората да вярват – особено когато сме на сантиметри от изборния ден. Докато американците установят, че тези измами на тяхна територия са доста рядко срещани, може би един от най-иновативните начини за предпазване от тях, като същевременно се запазва чувството за „прозрачност“, се появи преди повече от век.

Samuel C. Jollie's patent for his ballot box. (U.S. Patent and Trademark Office, Patent no. US000021684)

На 5 октомври 1858 г. нюйоркчанин на име Самюел К. Джоли подава патент (номер 21 684) за урна, която се състои от „стъклен глобус, монтиран в рамка“. Според текста на патента урната е конструирана по такъв начин, че „страничните наблюдатели да могат да видят всяка пусната бюлетина и да ги виждат, когато бюлетините се изваждат“, оставяйки малка, ако изобщо някаква, възможност за злонамерено гласуване.

Изобретението на Джоли е резултат от един случай на измама по време на гласуване – по-конкретно пълнене на урна с невалидни бюлетини – което се случва две години преди 1856 г. Комитетът за бдителност в Сан Франциско – група за съблюдаване на изборите, съставена от местни граждани – открива урна с фалшиво дъно, което е пълно с гласове. Недоволството на обществеността е бързо и гръмко и избирателите се опасяват, че така се застрашават не само исканията им, а и самата демокрация. Виждайки в този случай възможност, Джоли създава стъклен буркан за гласуване, който би направил очевидно, ако някой се опита да извърши подобна измама отново.

До 60-те години на 20 век стъклените урни се превръщат в основен елемент, благодарение, разбира се, на тяхната прозрачност, която им позволява да видят бюлетините си, след като ги пуснат в кутията.

„Идеята е избирателите да вземат отпечатаните си бюлетини и да ги пуснат в стъклената кутия, което да им даде представа какво се случва с вота“, казва Хари Рубенщайн, почетен куратор по политическа история в Националния музей на американската история на Смитсониън. „От визуален смисъл това им показа, че не пускат (бюлетините си) някъде на тъмно. Това е една предимно психологически действаща идея за публично гласуване – че вашият глас наистина влиза и няма възможност за измама.“

Американският исторически музей разполага със стъклен буркан, подобен на този, изобретен от Джоли, който е част от колекцията му от политически (в известна степен ефемерни) предмети. Той е с размери 30 см. х 30 см. х 33 см. с прорез отгоре, през който хората могат да гласуват. Този буркан за гласове, проектиран от Амос Петибоун (1843-1926) от Чикаго, датира от 1884 година.

За Петибоун не се знае много друго, освен че е бил политически активен – pрез 1904 г. той служи като заместник-делегат на Републиканския национален конгрес в Илинойс. Като създател на тази урна е лесно да се заключи, че прозрачността на гласоподавателите е била от първостепенно значение за него. През годините редица негови урни са се появили в различни колекции, включително тази в Музея на стъклото в Корнинг, Ню Йорк. Обектът е част от изложбата „Прозрачност: Изборите в Америка“, която изследва един от стълбовете на демокрацията: правото на глас.

CorningGlassTower

Скулптура в Музея на стъклото, състояща се от 600 стъклени купи

Урните като цяло имат кратка, но интересна история. В Римската република всеки избирател първоначално дава гласа си устно на длъжностно лице, което го отбеляза на официална плочка. По-късно обаче в Републиката е въведено тайното гласуване, в което избирателят записва гласа си със стилус върху покрита с восък плоча от чемшир, след което пусна попълнената бюлетина в ситела (sitella – урна за гласуване), понякога наричана още cista.

Първото британско тайно гласуване с избирателни бюлетини и урна се провежда в Понтефракт на 15 август 1872 г. съгласно условията на наскоро приетия Закон за гласуването от 1872. На допълнителни избори за министър след назначаването му за канцлер на херцогството на Ланкастър, Хю Чайлдърс е преизбран за депутат на Понтефракт. Оригиналната урна, запечатана във восък с печат от сладник, се съхранява в музея на Понтефракт.

Stylus

Пример за различни видове стилуси – 2 от желязо, по един от кост и от месинг

Паралелно, разбира се, с тази на урните, се развива и историята на бюлетините. В древна Гърция гражданите използват парчета счупена керамика, за да надраскат името на кандидата, когото желаят, в процедурите на остракизъм*.

Първата употреба на хартиени бюлетини за провеждане на избори изглежда е в Рим през 139 г. пр. н. е., след въвеждането на lex Gabinia tabellaria**.

В древна Индия, около 920 г. сл. н. е., в Тамил Наду, за изборите се използват палмовите листа. Тези листа съдържат имената на кандидатите и се пускат в съд от кал, след което отиват за преброяване.

Първото използване на хартиени бюлетини в Америка е през 1629 г. в колонията Масачузетс Бей, за да се избере пастор на църквата Салем. Преди въвеждането на тайното гласуване американските политически партии разпространяват бюлетини, в които са изброени собствените им кандидати, които избирателите да депозира в урните.

_____________

* Остракизъм е метод на политическа борба, въведен от Клистен. Всяка пролет Народното събрание на Атина провежда такава борба, за да реши да изгони или не личност, която с придобитото си огромно влияние в обществото, се смятат за потенциални тирани. Смята се, че се организира за първи път през 487 г. пр. Хр и за последно – през 417 г. пр. Хр.

** Един от Законите за гласуване на Римската република. Те се състоят от lex Gabinia tabellaria от 139 г. пр. н. е. за избора на магистрати; lex Cassia tabellaria от 137 г. пр. н. е. за съдебни заседатели, освен в случаите на държавна измяна; lex Papiria от 131 г. пр. н. е. за приемането на закони; и lex Caelia от 107 г. пр. н. е., който разширява lex Cassia, за да включва и въпроси за измяната.

 
 
Коментарите са изключени