shareit

Произходът на ежедневните ни дейности

| от |

Ставане от леглото
Сънят е физиологична необходимост, но безмилостният комфорт и топлина на леглото ни също. Поради тази причина матракът ни не е съвсем скорошно изобретение. Археолозите в Южна Африка откриват матраци, изтъкани от листа и треви, датиращи от 77 000 години до средната каменна ера. Праисторическите пещерни обитатели вероятно са се търкаляли на постелката си на пода, но ако направим скок напред във времето до неолита (преди 5000 години) – жителите на Скара Брей вече спят на издигнати от камък легла, макар че вероятно си осигуряват добрия сън като подплатяват твърдата плоча с животински кожи и одеяла.

В Египет през бронзовата епоха, хиляда години по-късно, заможните също спят на повдигнати дървени легла. Странно, но докато бедните спят в купища възглавници, заможните хора полагат главите си на извити поставки от дърво, слонова кост или алабастър (като тази на горната снимка). Това може би е с цел да предпази сложните им прически през нощта, но вероятно причинява и болки във врата.

Ostia-Toilets

Ходене до тоалетната
Веднъж успели да се измъкнете от леглото, може би е време да побързате към тоалетната, за да посрещнете сутрешните си нужди. Студената тоалетна седалка, която поздравява затоплените ви в леглото задни части, е изненадващо подобна на каменната версия, използвана от древните египтяни. Миещите се тоалетни се появяват, чак когато кръщелника на кралица Елизабет I, сър Джон Харингтън, проектира такава през 90-те години на 16 век. Той обаче е прекалено зает да пише скандална поезия, за да пусне на пазара изобретението си и затова първите подобни удобства, които се разпространяват широко, са сред аристокрация на Франция от 18 век.

Що се отнася до простолюдието, едва с появата на тоалетните на Джосая Джордж Дженингс, демонстрирани за първи път на Голямото изложение през 1851 г., повечето хора от средната класа могат да изоставят гърнето в полза на водопровода.

Тоалетната хартия
Еквивалентът й от каменната епоха вероятно е мъх и листа, както и при викингите. Малко по-обезпокоително за британците, римските обществени тоалетни нямат частни кабини и, може би дори по-лошо, общият санитарен инструмент представлява гъба на пръчка, която се предава между различните посетители на тоалетната.

В средновековна Япония не се изисква гъба – те предпочитат бамбукови пръчки – докато ранносредновековните мюсюлмани ползват нечетен брой камъчета.

Китайците въвеждат хигиенната хартия през 9 век, но западът е на хилядолетие от приобщаването й. Едва през 1857 г. Джоузеф Гайети масово произвежда модерната тоалетна ролка, но качеството на хартията е лошо и потребителите все още могат да срещнат трески в нея – чак до 30-те години на миналия век!

BernheimerHouseTub

Къпане
След тоалетната, може би е време за душ. Въпреки че древните гърци имат нещо подобно в обществените си бани, съвременният душ е изобретен от Уилям Фийтъм през 1767 г. Любопитното е, че има версии на изобретението, които са монтирани на колела, което означава, че потребителят трябва да внимава да не се затъркаля случайно (или някой да го отмъкне), както си се къпе. През следващия век се появява и  Velo-douche – душ, който пръска вода, само ако въртите педалите на велоергометър. За огромно наше съжаление, не става особено популярен.

Но хигиенното измиване почти със сигурност се простира до каменната ера, когато жителите на бронзовата епоха в древен Пакистан – Харапаните – изграждат инфраструктура за обществена санитария, която ще остане ненадмината до 19 век. Въпреки че римляните и гърците построяват огромни обществени бани, отоплявани от сложни системи, наречени хипокауст, харапаните доставят течаща вода в по-голямата част от домовете си 2500 години преди разцвета на класическа Атина.

Колкото и да е странно, не е вярно, че хората стават по-чисти с напредването на времето. Докато римляните се къпят старателно и често, медицинската теория от 17 век диктува, че измиването е опасно, тъй като премахва мръсотията, която блокира порите и предотвратява проникването на чума в кръвта. В отговор кралските особи и аристокрацията почти никога не се къпят, освен под внимателното наблюдение на лекар. Но вместо това те често сменят бельото си.

PiazzaArmerina-Mosaik-Bikini

Носене на бельо
След душа трябва човек да облечете бельо. Това важи и за фараоните от бронзовата епоха. Когато Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон през 1922 г., сред славните златни съкровища има и 145 чифта резервни гащи, които да ползва фараонът в отвъдното. Тези ленени одежди (шенти) са стандартно бельо по онова време и са носени както от селянин, така и от фараона. Но те не са най-старите долни гащи намерени някога. Замръзналият труп на Ледения човек Йоци, жертва на неолитно убийство, намерен в Тиролските Алпи, разкрива, че той носи набедрен плащ от козя кожа още преди 5300 години.

Изглежда, че повечето европейци се разхождат без бельо до 19 век, като дамите носят дълги халати под роклите си, а мъжете просто прибират дългите си ризи между краката си. Средновековен сутиен, открит в австрийски замък през 2012 г., също обърква историците на модата – до преди няколко години те са уверени, че подобна дреха е изобретение от 20 век.

Clothes

Избор на тоалет
След бельото, време е да изберем външния си вид за деня. Знаем, че нашите предци са носели дрехи преди най-малко 70 000 години, тъй като това е моментът, когато въшките еволюират в нов вид, адаптиран към тъканта. Популярната култура обикновено изобразява пещерни хора, облечени в животински кожи, но те също така тъкат естествен лен на примитивни станове и си служат с шевна игла и конец, за да съберат различните плащове в дреха. В ледената епоха добре изолиращите дрехи са от съществено значение за оцеляването.

Фокусът на съвременната мода е по-скоро в това да изглежда човек добре. Днес на шега споменаваме „модната полиция“, но някога е имало действителни закони, ограничаващи ползването на определени цветове, дизайни и материи. Крал Едуард III настоява лилавите, златните и сребърните тъкани да бъдат ограничени само за ползване от кралски особи и само рицарите могат да се решават в кадифе.

По същия начин в Япония през 17 век едно правило, което забранява търговците от средната класа да носят богато украсени дрехи, кара някои хора да татуират орнаментите направо върху кожата си. Това изкуство на ирезуми, характерно за якудза, все още е толкова високо ценено в Япония, че има хора, на които се плаща, за да завещаят кожата си на музеи след смъртта си.

 
 
Коментарите са изключени за Произходът на ежедневните ни дейности

Повече информация Виж всички