shareit

Проектът Азориан: Когато американците се опитаха да откраднат съветска ядрена подводница

| от |

Една сутрин през ноември 1969 г. Къртис Крук е на среща, когато трима неочаквани посетители в тъмни костюми влизат в стаята и казват, че трябва да говорят с него. 41-годишният Крук отговаря за всички инженерни работи на Global Marine, компания за дълбокоокеански сондажи, известна с иновативното си корабостроене, и именно от тази му компетентност се интересуват тримата мъже.

Те сядат и явно главният сред тях, Джон Парангоски, започва разговора. „Работим за Централното разузнавателно управление“, казва той. „Предполагам, че знаете какво е това.“ Парангоски обяснява след това, че Global Marine е единствената компания в света, която може да извърши работата, която интересува ЦРУ. Възможно ли е, пита той, да се вдигне нещо, което тежи няколко хиляди тона от дъното на океана, на дълбочина 4,5 – 5 километра?

Крук се замисли за минута. Задачата му звучи абсурдна, но не непременно невъзможна. Той казва, че ще трябва да се свърже с тях по-късно. След като си тръгват, той вади копието си на Jane’s Fighting Ships, справочник на военноморските кораби, отваря на раздела за съветските подводници и се усмихва. Числата са подозрително близки.

Soviet ballistic missile submarine K-129

Какво се случи със съветската подводница K-129?

В края на февруари 1968 г. съветската дизелово-електрическа подводница K-129 с три балистични ядрени ракети на борда изпълнява рутинен боен патрул в отдалечен район на северната част на Тихия океан, когато изчезва. След като радиовръзката внезапно спира, флотилия от кораби тръгва от съветските пристанища в масова мисия за откриване и спасяване на подводницата. Мисията им обаче е неуспешна. И САЩ забелязват това – те виждат, че врагът им от Студената война е загубил нещо и военноморското разузнаване правилно установява, че е К-129.

Много бързо започват разговори във Вашингтон, окръг Колумбия. Може ли САЩ да открият подводницата и ако тя все още е непокътната, да я вземат? Това би означавало да се получи безценен обем разузнаване, по-конкретно три модерни балистични ракети с ядрени бойни глави и най-новото криптографско оборудване на СССР.

Нещо повече – САЩ разполага с инструменти за откриване на подводницата, които Съюзът няма, и след като триангулират приблизителното й положение, изпращат своята подводница USS Halibut да я открие. След няколко седмици търсене в район на около 2500 километра северно и западно от Хавай, тя намира целта си на морското дъно на дълбочина 4,5 – 5 километра.

Гигантската мисия за прибиране на съветската подводница – проект с кодовото име Азориан – е одобрена лично от президента Ричард Никсън. 

Howard Hughes 1938

Хауърд Хюз

Джон Греъм, най-добрият морски архитект на Global Marine, скицира кораб, който има мощно съоръжение, с което да спусне дълга верига през дупка в дъното на кораба и да вземе подводницата. Но остава един основен проблем. Как САЩ да обяснят гигантския кораб, плаващ в Тихия океан в продължение на седмици в района, където е изчезнала съветска подводница? ЦРУ се нуждае от някаква история и групата на Парангоски измисля лъжа, по-голяма дори от самия кораб. Екипът на проекта казва пред целия свят, че техният съд е проектиран да събира желязо-манганови конкреции, които съдържат редки минерали, от морското дъно…

За да проработи лъжата обаче, някой трябва да притежава този кораб и това не може да бъде ЦРУ. Така е решено, че собственикът ще бъде Хауърд Хюз. Бизнесменът е страшно богат и известен по целия свят като невъздържан ексцентрик, който не се интересува какво мислят хората за него. След незабавното му съгласие да бъде лице на проекта Азориан, вече завършеният кораб е кръстен Hughes Glomar Explorer (на главната снимка) и всичко е готово за действие.

През юли 1973 г. Explorer изплава от корабостроителницата си на юг от Филаделфия, Пенсилвания. С екипаж от „миньори“ той пътува надолу по източния бряг на Южна Америка, през Магелановия проток и нагоре по западната страна към новата си база в Лонг Бийч, Калифорния, където пуска котва, за да бъде финално подготвен за тайната си мисия.  Междувременно, край кея се събират любопитни хора. Пристигането на Explorer стига до новините, както и се надява ЦРУ, и връзката му с Хюз е от значителен интерес за медиите и обществеността. Около кораба често плават яхти, понякога с богати и известни хора на борда. Не е необичайно Джон Уейн да се разхожда по къси панталони на лодката си наблизо, а за кратко работниците на борда на Explorer спират дейностите си, когато Питър Фонда премина покрай тях с яхта, пълна с красиви жени по бикини.

K129 HGE recoverysite

Но корабът все пак има мисия. До 4 юли той вече стига до местоназначението си и спуска механизма, кръстен от инженерите Клементайн. Изглежда обаче, че всяка крачка напред връща мисията две крачки назад, тъй като частите се чупят и трябва да се поправят, морето се вълнува, а времето е неприятно.

След това на 18 юли се появяват и руснаците…

Клементайн вече пътува бавно към дъното на океана, когато съветският боен кораб Чажма, се приближава до Explorer. Той ги обикаля, изпраща хеликоптер да снима палубата, и се обажда по радиото да им иска информация. Когато капитанът на Explorer отвръща, че е минен кораб, Чажма му вярва и ден по-късно си тръгва. Екипажът е свободен или поне така мисли.

След два дни прибирането на подводницата е в ход, когато пристига втори съветски кораб, този път малък влекач, наречен SB-10. Към този момент няма време за губене, така че докато капитанът се оправя с нежелания посетител, операцията продължава. Прибирането на Клементайн ще отнеме дни.

Капитанът успява да разкара досадния влекач, но скоро след това се случва бедствие. След дни подемни работи и подводницата издърпана на повече от 2/3 от пътя нагоре към кораба, няколко от пръстите на Клементайн се чупят, изпращайки по-голямата част от К-129 обратно на дъното. Когато Парангоски разбира, той се втурва към централата, където шефът му изпада в паника от новината. Директорът на ЦРУ Уилям Колби нарежда на Explorer да направи нов опит, но му казват, че това е невъзможно. Машината е счупена. Ако ЦРУ иска да опита отново, това ще да стане чак догодина…

***

Къртис Крук е повече от щастлив да извърши ремонта и подобренията по кораба в подготовка за последваща мисия. Той не се съмнява, че Explorer може да се върне и да постигне целта си, стига само миньорската история да не се разкрие.

Това обаче не става – някой подшушва на медиите истинската цел на кораба и въпреки че Колби убеждава някои журналисти да участват в историята, репортерът, награден с Пулицър, Джак Андерсън разкрива проекта Азориан на 18 март 1975 г.

И така, успешна ли е все пак тайната операция? Тя остава секретна в продължение на 5 години, корабът и системите наистина работят и въпреки инцидента, част от K-129 все пак е взета. Знаем, че в тази част има две ядрени торпеда – какво друго, остава загадка, тъй като ЦРУ отказва да коментира.

През 2006 г. Американското дружество на машиностроителите определя Explorer като историческа забележителност на машиностроенето, 239-ият обект, създаден от човека, спечелил тази чест.

Директорът на Института Скрипс сравнява конструирането на Explorer с проекта Манхатън, по който работи като млад учен. А адмирал Дж. Едуард Снайдер, бивш океанограф от флота, каза пред списание Science, че дръзкият, нагъл и блестящ опит за кражба на съветска подводница е „може би най-голямото техническо постижение в океанското инженерство в живота ми“.

 
 
Коментарите са изключени