shareit

Преди век родителите изпращаха бебета по пощата

| от |

В началото на работната седмица всеки усеща засилено понижаване на работната мотивация и това е нещо напълно очаквано. Статистиката показва, че понеделник е един от най-трудните дни, но следва бърза адаптация и обикновено повишаването на коефициента на полезно действие се забелязва към сряда. Всеки човек има различни нагласи, но ако трябва да номинираме една от най-лошите професии, с които да започне работната седмица, това е тази на пощальона през 1913 г. Чарлз Буковски много подробно описва историята на тази професия и показва редица изпитания, през които минават пощальоните, но с една малка подробност – писателят не е трябвало да носи бебета.

Прочели сте правилно предното изречение. През 1913 г. Американската поща предлага една специална услуга. Изпратените пакети не трябва да надвишават тегло от 1.8 килограма, но в същата година системата се променя, колетите спокойно вдигат своето тегло и предлагат до 23 килограма чисто тегло и това дава една интересна идея. Родителите решават да изпращат своите наследници по пощата, вместо да използват стандартния начин за транспорт. Според американския национален музей на пощите в САЩ, първият случай е факт веднага след промяната на правилника.

Родителите Джеси и Глен Есте изпращат своя първороден син до дома на баба му, който се намира на около миля от техния собствен. За услугата са заплатили сумата от 15 цента и добавят застраховка за 50 долара, за всеки случай. Архивите не могат да потвърдят дали бабата е получила пощата директно в пощенската кутия или детето е било пуснато през процепа на входната врата. Забавната история много бързо започва да се разказва във вестниците и през следващите няколко години се оказва, че все повече хора се възползват от тази гениална идея. Което дава още хляб на вестниците със забавни истории.

parcel_baby

Някои по-смели родители дори изпращат 5-годишния Мей Пиърстоф от Гранджвил до Луистаун, за да посети баба си на 19 февруари 1914 г. За Мей това е било истинско удовослтвие, защото успял да се вози във влака с другите колети, а самият той тежал малко под 23-те килограма, но не е сигурно дали е пазил диета или не. Родителите осъзнали, че ако го изпратят по пощата, могат да спестят много повече пари, особено след като цената за нормален билет била доста по-висока.

Върху дрехите поставят марки за 53 цента и младежът се вози съвсем спокойно до баба си, а след това е и лично доставен от пощальона на смяна. През следващите години практиката продължава и от време на време някой по-хитър родител успява да прескочи ограниченията на пощата. Рекордът за най-дълго пътешествие е на 6-годишната Една Неф, която пътува повече от 1000 километра – от щата Флорида до Вирджиния, където живеел баща ѝ. Официалната практика приключва, след като пощата и пощальоните заявяват, че повече няма да доставят деца.

Официалната политика се променя и вече никой не можел да се възползва от тази далечна разходка. Интересен факт е, че тогава пощитите можели да се похвалят със сериозно реноме и демонстрирали сериозен професионализъм. Някои деца били поставяни директно в куриерската чанта и винаги били доставяни с приоритет. Най-вероятно никой не е искал пощата да се намокри по пътя или да детето да се разплаче. Това от друга страна ни показва, че все още никой не е искал или не е вярвал, че може и трябва да се възползва от глупостта на родителите, защото в днешвно време подобна практика би била напълно неразумна.

 
 
Коментарите са изключени