shareit

Полети с прахосмукачка Hoover – най-катастрофалната рекламна кампания в света

| от |

 Легендата разказва, че лош бизнес не съществува, само лоша реклама, но от друга страна и лошата реклама може да свърши много повече работа от никаква такава. През 1992-а година, американската компания Hoover решава да спечели английския пазар, използвайки невероятна стратегия – при закупуване на всеки един домакински уред на стойност над 100 паунда, получавате и два билета до САЩ. Маркетинговият трик е прострелване в крака, както казват англичаните и вместо търговска революция, ускоряват своя банкрут със светлинна скорост. Мнозина са оценили идеята, вместо да плащат самолетни билети, могат да купят прахосмукачка на мама и да летят безплатно. Историята започва с началото на края, но какво е началото на началото?

Американската компания започва своето съществуване през 1908-а година. Тогава Джеймс Мъри Спанглър страда от много тежка алергия. Като всеки друг астматик, решил да създаде уред с моторизиран вентилатор, създаващ вакум и съответно узсмуква праховите частици. Този уред днес се разпознава като прахосмукачка, но тогава е бил истинска революция в магазинната мрежа. Десетилетия наред, това е истинската прахосмукачка, за която домакинята мечтае, ако не закупите такава, просто не обичате съпругата. Англия се оказва още по-добър пазар за марката, но там се крият и други подводни камъни.

hoover

Hoover в началото
Снимка: Wikipedia

В края на 80-те години, Hoover има нов собственик в лицето на Maytag. Взима се решение за разширяване на портфолиото, при това само месеци, преди да удари рецесията на острова. Освен това се появяват още по-достъпни и точно толкова качествени марки на пазара, следователно Hoover има нужда от по-сериозна рекламна кампания. И когато най-малко се очаква, английският клон на компанията е посетен от малка туристическа агенция с името JSI Travel. Както Hoover, JSI се опитва да излезе от рецесията и да предложи най-добрите условия на своите клиенти, при това с търсенето на бюджетни полети. И понеже мизерията обича компания, двете фирми родили гениална идея: срещу сумата от 100 паунда или 250 долара, Hoover дава автоматично и два билета за дестинация в Европа. На теория, всичко е прекрасно.

Компанията продава своите продукти, агенцията продава самолетни билети, какво може да се обърка?
За да може все пак да се печели, а агенцията да предлага всякакви бюджетни полети, процесът трябвало да се превърне в твърде досадно изживяване.  След закупуването на такъв продукт, мераклията има 14-дневен срок да изпрати касовата бележка. Hoover обработва поръчката и изпраща регистрационна карта. Клиентът има 30 дена да избере къде иска да отиде, както и да отбележи дата на полет. Ако изборът на дестинация не устройва фирмата, винаги се изпращат 3 алтернативи. Ако клиентът не избере или откажи тези алтернативи, компанията има последната дума и създава собствен график за разходка. В случай на отказ, клиентът губи правото си да използва промоцията. По груби изчисления, много малко хора биха летели, следователно всичко е под контрол и разходите не са чак толкова високи. Англичаните кълват плувката и са щастливи, че могат да се разходят до Европа, при това само с една прахосмукачка.

И точно тук идва голямата грешка на рекламния отдел. През 1992-а година, Hoover взимат гениалното решение да разширят полетите до САЩ. Отново срещу сумата от 100 паунда, компанията вече може да изпраща клиентите си до Ню Йорк или Орландо – билетите по онова време са надскачали сумата от 600 паунда (днес същите ще струват около 1500 долара). Отделът за калкулиране на риска, буквално полудял по тази промоция и заявил, че ако рекламата е добра до този момент, полетите до САЩ ще се превърнат в истинска катастрофа. Професионалистите смятали не само, че този ход няма да има печалба, но и не искали да направят застраховка на компанията, защото е очевидно, че от другата страна стоят много луди хора. Понякога може да се сърдите на човек, че не ви е предупредил, но когато сте предупредени, нямате никакви мотиви за по-нататъчни жалби.

promotion

Трагедията изглежда така:
1. До сега само малка група хора била готова да мине през всички перипети, за да вземе билетите, с полети до САЩ, положението е драматично.
2. Цената от 100 паунда за покупка не покрива разходите за самолетни билети до САЩ. Нещо, което никой не е изчислил в цялата кампания или е игнорирал горепосоченото предложение.

Представете си, че срещу покупката на една прахосмукачка, вие автоматично може да получите билети за Малдивите. Точно толкова желана дестинация е била и САЩ през 90-те години. Всеки иска да купи една прахосмукачка и да посети обетованата земя. Тук идва проблемът – прахосмукачките на пазара са със средна цена от 119 паунда. Продуктът на Hoover е едва 100 паунда, фирмата работи извънредно по 7 дена в седмицата, за да произведе количеството стока. След като англичаните полудяват, производството на прахосмукачки изостава цели 10 пъти, спрямо търсенето.

От друга страна, авио компанииите трябва да превозят около 300 000 души, а по изчисление, това са около 600 000 полета, за които Hoover трябва да преведе пари. Освен това, никой не дава повече от 100 паунда, клиентите вярвали, че само срещу прахосмукачка може да получат възможността за полет и срещу нищо друго. Математиката е била доста отчайваща – производителят печели 30 паунда от всяка прахосмукачка, а двупосочен билет до САЩ струва около 600 паунда.

Изчисленията показват, че печалбата е близо 30 милиона паунда, а самолетните разходи са около 100 милиона паунда. Последният отчаян опит на господата е да търсят всяка възможна пролука, с която да спасят малко пари. Веднага започва сериозно разследване, в което се анулират предложения за неправилно попълване на формулярите, предлагат се максимално далечени летища, за да може самият клиент сам да се откаже и още много други популярни маркетингови трикове. Изпращането на формулярите за попълване се бавел още повече и Hoover се надявали, че по Коледа, пощите няма да бъдат толкова съвестни. След това започнали оправданията с изгубените писма. И докато кампанията продължавала да печели внимание, някой пуска новината, че нито един човек не е летял безплатно, нито със своята прахосмукачка, нито със самолет.

Побеснелите клиенти стигат до там, че започват съдебни дела, прибягват до насилие, един гневен притежател на прахосмукачка дори задържа цял микробус със стока като заложник, за да получи самолетен билет – 13 дена  по-късно полицията го накарала да освободи стоката доброволно, той също не летял. Протестиращите издигат лозунга „Не искаме кръв, искаме самолетни билети!“. Последният шанс на изпълнителния директор е да обвини самолетните компании, туристическите агенции и още много други хора. В края на рекламната кампания, Hoover печели едва 23.6 милиона паунда, а продажбите на продукти са на стойност от 390 милиона паунда. След тази зловеща грешка, Hoover се продава на италианския производител Candy, защото просто никой не иска да го види повече, Maytag заличават доста бързо този горчив спомен. Катастрофата е официално завършена и около 300 000 души така и не успяват да видят САЩ, но пък имат прахосмукачка. Никой повече не говори за проблемното дете, според журналисти, споменаването на Hoover е било като споменаването на Хитлер – просто не се прави. По-забавното е, че кампанията се използва в някои университети като добър пример за най-грешна възможна стратегия!

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Кърпичка на Мики и Мини Маус (1930)

| от |

Всеки предмет с главата на любимия ни плъх Мики Маус се тиражира чудесно стига тя да е поставена върху предмета от Disney. Така е открай време, така е и днес.

Мики Маус е създаден, за да замести друг герой на Disney, Освалд късметлийския заек. Мишокът за първи път се появява в краткото филмче „Plane Crazy“, а дебютът му пред публика е в Steamboat Willie (1928) – една от първите анимации със звук. В последствие се появява е в над 130 филма като „The Band Concert“ (1935), „Brave Little Tailor“ (1938) и „Fantasia“ (1940). Общо 10 от филмите на Мики са номинирани за Оскар за най-добра кратка анимация, а „Lend a Paw“ печели статуетката през 1942. През 1978 Мики става първият анимационен герой със звезда на Холивудската алея на славата.

Trolley Troubles poster

Освалд късметлийският заек

От 1930 Мики си има и свой комикс, рисуван предимно от Флойд Готфредсън и издаван 45 години.

И с невероятната си популярност мишокът няма как да не направи, както казахме, всичко, върху което го има, изключително ценно. Затова и краси доста предмети – от тениски до кутии за храна. Още от ранните си години, Мики Маус се появява във формата на плюшени играчки и твърди фигурки. До голяма степен отговорен за мърча на Мики е Кей Кейман (1892 – 1949), когото мнозина наричат „еталон за качество“. Усилията на Кейман в очите на The Walt Disney Company има страхотен принос към главоломния успеха на анимационния герой и съответно мъжът е обявен за Легенда на Disney през 1998 година. През 2008 списание Time пише, че Мики Маус е един от най-разпознаваемите персонажи в света, дори в сравнение със Дядо Коледа. Около 98% от децата по света между 3 и 11-годишна възраст най-малкото знаят за съществуването му. В началото на кариерата си Кейман основава маркетингова агенция в Канзас, Мисури. Агенцията специализира в създаване на продукти, базирани на филми и има сключени договори за създаване на няколко различи фигурки по изтъкнати анимационни герои. Той обаче се свързва с Уолт и Рой Дисни чак през 1932 година, така че носните кърпички не са негово дело. И все пак историята му е доста интересна и заслужава няколко реда:

След като се обажда на братята те проявяват интерес и го канят на среща, за да изнесе презентация. Усещайки страхотна възможност, Кейман тегли всичките си спестявания от банката и ги зашива в палтото си, за да са на безопасно място по време на двудневното му пътуване от Канзас към Лос Анджелис. Той будува през целия път от страх някой да не му открадне палтото. Когато пристига в офиса на братята Дисни, вади всичките пари на бюрото и казва, че те плюс 50% от печалбите ще са техни, ако му дадат лиценз да прави мърчъндайза на Мики. Сделката е постигната.

До 1932 година Мики няма много мърч.

През есента на 1929 г., когато Уолт е на среща в Ню Йорк със своя тогавашен дистрибутор Пат Пауърс, с него многократно влиза в контакт мъж с необичайна молба. По думите на Уолт: „… един тип се мотаеше около хотела, където бях отседнал, размахваше 300 долара и ми каза, че иска да сложи Маус върху хартиените таблети, които децата използват за писане в училище. Както обикновено, Рой и аз имахме нужда от пари, така че взех 300-те долара.“ Въпреки че в архивите на The Walt Disney Company не може да бъдат намерени следи за тази транзакция, братът на Уолт, Рой, потвърждава историята точно преди Уолт да умре.

В книгата си „The Mickey Mouse Treasures“ Робърт Тийман заявява: „Тази сделка не само дава на братята Дисни малко бързи пари, но и им показва, че има още начини за използване и монетаризиране на имиджа на Мики. Така започна революция в търговията с мърч на анимационни герои.“

Освен това, след известни турболенции в компанията Уолт смята, че образът на Освалд късметлийския заек е откраднат от един от колегите му  при неговото напускане (съответно и нуждата от нов образ, Мики, който да го замени). Затова  той е решен да защити права си върху новия герой. „Разработихме мерчандайзинга по-скоро от гледна точка да защитим героите си, неосъзнавайки паричния потенциал зад него“, казва Рой Дисни в интервю през 1968 г.

През месец ноември 1929, когато официално се отбелязва рожденият ден на Мики Маус, фокусът на компанията пада създаването на най-разнообразни стоки, с които да се популяризира мишка през 30-те години.

Така идваме до носните кърпички с Мини и Мики. Ето съвсем кратък календар на административните събития пред следващата 1930 година, когато те стават най-популярния подарък за Коледа.

На 3 февруари 1930 Рой Дисни подписва с George Borgfeldt & Company от Ню Йорк договор за производство на играчки с облика на Мики и неговата любима Мини Маус. 

На 27 март George Borgfeldt & Company издават първия лиценз за мърчандайз на Disney на Walkburger, Tanner and Company от Сент Гал, Швейцария, за производство на носни кърпички с образа на Мики и Мини. 

 
 
Коментарите са изключени

Черната Коледа на Екваториална Гвинея

| от |

Франциско Макиас Нгуема е известен като Хитлер в Африка. Като човек с изключителна визитка, трябва да започнем от детството, а то наистина завладява. Истинското име на Франциско е Мез-м. Баща му е известен като лекар-вещер, който преди това е убил двамата чичовци на момчето. На 9-годишна възраст вижда как испански колонизатор убива с голи ръце баща му, а седмица по-късно майка му се самоубива. Животът не е особено щастлив. Нгуема няколко пъти се проваля на матурите, но чрез влиянието на Испанската власт, която в онзи момент властва в Гвинея, успява да стане кмет на Монгомо. Практически това окончателно скъсва всичко окови на бъдещия диктатор и толкова страховитото му прозвище.

В навечерието на 1968 година е официален кандидат за президент на бъдещата независима страна. Използвайки силно националистическа платформа. Според историческите архиви, това е първата и последна дата, в която се регистрират демократични избори в страната. Франциско побеждава Ондо Еду и малко по-късно го изпраща в изгнание. Историята му приключва през 1969 година, когато се самоубива. Неофициалната версия е, че е бил екзекутиран.

Същата година създава и конституцията на страната. Написана е толкова добре, че цялата власт е в неговите ръце и това автоматично поставя едно дълго и мъчително властване. Франциско автоматично има власт над съда, кабинета и министрите. 3 години по-късно ще постави и смъртното наказание като възможност за разчистване на сметките и както се досещате, закон 1 в конституцията ще бъде използван сериозно. Смъртното наказание трябва да се използва във всеки един момент, когато е заплашен президента или правителството. Обида над правителството е второто сериозно наказание, което автоматично носи на провинилия се около 30 години затвор. До този момент можем да бъдем сигурни, че подобни закони някога е използвал Саддам.

Don_Francisco_Macias

Снимка: By Anefo – [1], CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=83529786

 

Следващата година се обединяват и всички партии в една, което пък дава позицията „Президент до живот“. Едва ли има друга страна, която може да се похвали с подобна позиция по време на своята независимост. Франциско гарантира и втория си мандат с издаването на документ, който автоматично удължава неговото властване и както се досещате, документът е приет от 99% от гласувалите. И три месеца по-късно страната има нов стар президент. Образователната система очевидно не е носила щастливи спомени на президента и той умишлено я разрушава, а малко по-късно я забранява окончателно, превръщайки обществото в едно от най-глупавите в света.

Това едва ли е най-лошото му изпълнение, особено след като народът бързо му дава името „Дахау на Африка“. По време на своята диктатура издава заповеди за избиването на властни семейства, а когато нещо не му харесва, цели села са били заличавани. Един уважаващ себе си диктатор има нужда и от инструменти за репресия, а в този случай това била младата милиция, която практически представлявала личната армия на Франциско. Новосъздаденият гвинейски рай гарантирал смъртна присъда за онези, които били много по-забележими от останалите. Бреговата охрана гарантирала потапяне на всяка лодка, която се опитва да напусне територията без разрешение. Забранява се дори думата „интелект“.

Сухопътните пътища за бягство също били подготвени за хората, които поискали да напуснат. Мнозина са ставали жертва на мините. Някъде по време на втория мандат решава да прекръсти цялата страна, сменяйки колониалните испански имена с африкански. Практически нищо полезно от западните страни не можело да стигне. Едно от най-гениалните решения на диктатора е да спре и доставките на медикаменти, с което обрича жителите си на сериозни епидемии. Когато не се занимавал с убиването на хора, Франциско измислял величествени титли като „Великото чудо“, „Владетелят на знанието“ макар и да няма такова, а мотото на страната става „Няма друг Бог освен Масиан Нгуема“. Историята на този абсурден владетел не спира до тук. Живял в бедност и диващина, Франциско избива всички банкери на Централната банка и заповядва на гардовете му да пренесат богатството му в селската му къща.

ConakryTwo 007

Снимки: By Jeff Attaway from Abuja, Nigeria – over conakryUploaded by AlbertHerring, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29463692

Дори това не може да се смята за толкова голямо престъпление, колкото „Черната коледа“. Франциско знаел, че нито едно нормално човешко същество няма да търпи режима му толкова дълго. Оцеляването му зависило от заличаването на всеки един опонент. Сериозно послание трябвало да се изпрати на онези, които някога можели да се осмелят да помислят за власт. По тази причина още в началото на своя мандат през 1969 година ще събере повече от 150 политически противника на националния стадион Малабо. Всички те били обвинени за подривна дейност. Датата е 25 декември и Франциско искал да отбележе празника подобаващо. Докато грешниците очакват топлия куршум от студеното дуло, стадионът се пълни с въоръжени войници, пременени в костюми на Дядо Коледа. От високоговорителите започва да се носи песента на Мари Хопкин „Това бяха дните“. След няколко мига политат куршумите и зелената трева се напоява с кръвта на единствените хора, които са можели да бъдат опозиция на този луд човек. Съобщението е толкова добре разбрано от онези, които някога са преследвали кариера в науката, че всеки с диплома решава да напусне страната, да се крие и да се моли за щастието да оцелее малко по-дълго. Резултат има.

До 1978 г. от страната са избягали повече от 100 000 души са успели да напуснат страната – близо 47% от населението. Мислещият човек се превръща във враг на Гвинея. Останалите нещастници, благословени с мисловна дейност, официално били убивани или изпращани в изгнание. Според различни източници, този интелектуален дефицит е осакатил толкова добре страната, че и до днес не може да бъде възстановена. И до днес не е ясно какво е успяло да отключи тази лудост във Франциско. Версиите са детска психологическа травма, а според други е чиста форма на лудост. Практически няма адекватна версия, защото диктаторът често е злоупотребявал с психотропни вещества.

Election Meeting

Лудостта обаче тепърва набирала сили. През 1979 г. Гвинея е официално изхвърнела от ООН и Европейската комисия. Лятото на същата година ще има още екзекуции, но този път от президентското семейство. Посягането върху собствената му кръв автоматично показва, че никой не е в безопаност и много скоро неговия племенник Теодоро Мбасого ще използва всичката си военна власт, за да свали чичо си от трона. В началото на септември ще започне военен трибунал. Обвиненията включват измяна, геноцид, масови екзекуции, нарушаване на човешките права и дори измяна. Нгуема получава смъртна присъда, а петима от най-близките му ще лежат 30 години в затвор. Любопитен факт е, че президентът е осъден на 101 смъртни присъди. Зверствата нареждат Франциско до Пол Пот – друго смразяващо историята име.

 
 
Коментарите са изключени

Далматинецът като най-добър приятел на пожарникаря

| от |

Едва ли има човек, който да не е гледал „101 далматинци“ на Дисни. Класическото детско филмче през годините се сдоби с няколко игрални филма и освен това накара децата през 90-те години да искат куче за домашен любимец. Историята на петнистите четириноги не започва и не свършва с участието им в киното. Родословието на този добър приятел е свързано с Хърватска, но освен като домашни любимци, тези животни са получавали сериозни задачи още от XVII-и век.

Може да сте чували, че далматинците често правили компания на пожарникарите и освен това носят титлата „Кучето на пожарникаря“. Отговорната позиция идва със сериозно количество задължения, но преди да бъдат първи приятели на огнеборците, тази порода е използвана за най-добрия приятел на керваните.

Отговорната позиция трябвало да бъде заемана от енергично и добро куче, което да се движи заедно с каруците и да предпазва конете от евентуални опасности. Преди няколко века са били много важна част от антуража на търговците. Покриването на сериозни разстояния изисквало и защита от дивата природа. Ако един кон се подплаши и бъде изпуснат от контрол, пътуващите могат да се подготвят за сериозни жертви. И така някои пътешественици започват да използват услугите на керванското куче. Никога не е съществувала адекватна порода, която гордо да заеме тази позиция. Чували сме, че керванът си върви, а кучетата лаят, но употребата на тази поговорка е малко изгубена от контекст. Керванското куче лае, за да плаши околните животни, следователно то не само създава благоприятна среда, но и успокоява конете.

New York Commemorates Eighth Anniversary Of September 11 Terror Attacks

Изискванията към четириногите приятели са били следните:
1. Да имат дълги крака и здраво тяло.
2. Да имат енергия за дългите пътища.
3. Да имат силите да тичат в едно темпо с впрегнатите животни.
4. Да бъдат достатъчно добри с конете.

И така идва историята на петнистите приятели на човека. Точно тази порода винаги е била достатъчно приятна за конете. Следователно потенциалните опасности от пътя винаги били редуцирани драстично, за да може всички да стигнат навреме в определено място.
Самите кервански придружители не се оплаквали, особено след като можели да тичат свободно, да се радват на добрата компания на хората.

През 17-и век са били изключителна атракция и са получавали много добро отношение. А най-важното е, че никога не са гладували. Разумният търговец избирал далматинците, а те изобщо не били евтини. В замяна на закрилата, той предлага добра храна. Легендата разказва, че с колкото повече кучета пътува един търговец или благородник, толкова по-богат е.

Тайният трик за обвързване с конете бил доста лесен. Малките кученца били пускани в конюшната от много малки, понякога дори женската била изпраща да ражда там, за да може животните да свикнат. Стопаните ги възпитават да бъдат агресивни спрямо други коне и ездачи. Отговорността за евентуална защита била на хората, които трябвало да предупреждават напред останалите участници от движението, че минава керван и ездачите трябва да го пропуснат, ако не искат да бъдат нападнати от кучетата.

С появата на първите железници започнало да става ясно, че верните помощници трябва да си търсят нова работа. За щастие имало една отворена позиция при пожарникарите. И те много скоро останали очаровани от тези черно-бели приятели. За пореден път човекът избрал това куче  за една от най-тежките битки с огъня. В края 17-и век водата за гасене се пренасяла именно с коне. Проблемът обаче е, че всяко животно се плаши изключително от пламъци – истинктът не може да се контролира толкова лесно.

New York City Fire Fighters Commemorate 10th Anniversary Of Sept. 11th Attacks

Далматинците обаче нямали този проблем. Затова придружавали своите приятели до бедствието, а след това били винаги близо до конете, позволявайки на  да си вършат работата. След потушаването на огъня, кучетата се връщат обратно на работното място или почиват в конюшната при своите приятели.

В зората на първите двигатели с вътрешно горене, кучетата и конете били изместени. Огнеборците може и да са били склонни в даването на конете, но категорично отказвали да се разделят с кучетата си. Обществото също ги харесвало. Животните се забелязвали много добре до големите ярки червени резервоари с вода.

От ХХ век нататък ще променят своята квалификация, но отново ще бъдат част от пожарната команда, особено в САЩ и Англия. Новите занимания на животните били да пазят всичко в склада, да правят компания на своите смели стопани, да се возят в камиона с всички останали и също така да бъдат талисмана на огнеборците. Новото им аплоа се харесвало на обществото. Учениците, които трябвало да видят от първа ръка правилата за безопасност ги изпълнявали именно с кучета. С времето станало ясно, че далматинците започнали да губят позиции. Колегите им решили да се доверяват и на други породи. Без значение каква порода животно е избрано на финала, тези кучета винаги ще бъдат първия и най-специален избор. Днес се използват и като кучета-душачи. Не очаквайте да душат хора, а да душат въздуха за наличието на вредни газове, които са способни да се възпламеняват. Силното обоняние продължава да е от полза в неравната битка с огъня.

 
 
Коментарите са изключени

„Библиотека с неща“ е една прекрасна идея

Какво е „Библиотека с неща“? Веднага даваме пример: „Библиотеката“ в Сакраменто, Калифорния, дава назаем всякакви неща, от които хората биха имали нужда от време на време, но не притежават и няма смисъл да си купуват. Инициатива е на Публичната библиотека в Сакраменто и има за цел да разшири предлаганите от това романтично звено на държавата услуги. Сред въпросните „неща“ има всичко – машина за ламиниране, музикални инструменти, цифрови фотоапарати, шевни машини и всякакви други уреди, технологии, машини и предмети

„Рядко се случва държавно предприятие с много ясна насоченост – книги – да има шанс да експериментира с нещо подобно“, казва Лори Истървуд от Публична библиотека в Сакраменто

Още през 70-те години в Съединените щати започват да се появяват подобни библиотеки, но само за инструменти – на снимката горе можете да видите едно подобно място. Днес има 40 библиотеки в цялата страна. В Колумб, Охайо, библиотеката с инструменти на RTCO разполага с близо 5000 инструмента, които се дават на заем на физически лица и организации с нестопанска цел.

Има и много с инструменти за дърводелство, дървообработване, градинарство, водопровод, електротехнически работи и зидария. Финансирането идва от общините, държавата, организации с нестопанска цел и частни дарители.

Има и библиотеки за семена – те се разпространяват и извън САЩ. И тъй като връщането на семена е невъзможно, библиотеките приемат вместо това семена от растения, които са поникнали от вече взетите семена.

Подобно на така наречените банки или трезори за семена, тези библиотеки служат и за съхранение на различни сортове растения през времето, както и за поддържане на биоразнообразие. Много от библиотеките имат редки семена на местни растения.

Освен инструменти и семена, самите библиотеки също са ценен ресурс за обществото. Те служат не само за складове на прашни стари аналогови книги. Изследователските библиотекари, например, могат да помогнат на посетителите да намерят редки книги, да оценяват достоверността на източници и да осигурят достъп до специализирани бази данни.

В същото време много библиотеки и ръководителите им намират нови полезни услуги, които да вършат, и така да развиват дейността си. Бъдещето на библиотеката като институция е малко неясно, но пък пълно с потенциал.

 
 
Коментарите са изключени