shareit

Плановете за Съветския интелигентен дом – технологията, която изпревари Alexa, Siri и Google

| от |

Когато говорим за дизайн и красота на даден продукт, не е трудно да се ориентираме в необятния свят на изкуството. Ако искаме да потърсим красиви коли, задължително трябва да насочим вниманието си към Италия. Ако имаме нужда за здрава и качествена техника, тогава трябва да обърнем внимание към Япония и Германия. В онези красиви моменти, когато едно ястие трябва да бъде с визуалната стойност на Мона Лиза, французите са нашите хора и те ще доставят нови усещания за сетивата. Очевидно е, че ако имаме нужда от оръжие, няма да отидем при американците, а при руснаците.

Относно оръжейния дизайн, те нямат равни и често откриват някои много елегантни решения, с които да преминат ограниченията на технологията. За всичко останало е много трудно да открием положителна дизайнерска страна. Нека си го кажем честно, автомобилите се разработват с толкова много икономии, че горката стара Лада се променя единствено и само с идеята да се намалят разходите. Що се отнася до кулинарните ястия, сельодката под шуба със сигурност ще ви накара да останете вцепенени, а да не говорим за красивия червен цвят на борша – едно тайно и мистично ястие.

EFcZsx0VUAAZZoC

А ако трябва да говорим за техника, отново откриваме смесени чувства. По една или друга причина, в един период СССР приема, че трябва да копира някои от технологиите на запад. Иноватори като Сергей Лебедев ще покаже някои много красиви и иновативни решения, но много от тях не получават зелена светлина да се развиват. Планът е доста елементарен, всяка една техника, която идва от САЩ и Германия, може да се разгледа и прекопира, като се спестяват разходите за производство, дизайн и всички други по-сложни стъпки. Прекопираната техника рядко отговаря на качествата на оригинала, все пак се правят още редукции. Изобретенията никога не напускат границата и обикновено остават в Съветския блок. За съжаление, сред някои от големите грешки се откриват и доста добри идеи, които обаче остават само на хартия, поради простата причина, че СССР се разпада в началото на 90-те години.

И така насочваме вниманието ви към така наречения проект Сфинкс. Това е футуристична и доста красива компютърна система за времето си – това няма как да не се признае, съдейки по факта, че компютрите от 90-те години не бяха нещо особено красиво. Разработена е от руския дизайнер и инженер Дмитри Азрикан. Прототипът е разработен от дизайнерския институт ВНИТЕ (Всесоюзный научно-исследовательский институт технической эстетики) в Санкт Петербург. Самото учебно заведение затваря врати през 2013 г. Сфинксът е създаден през 1986 г. и също име сериозно и интересно съкращение – Суперфункциональная интегрированная система связи.

EFcZsx2U8AUhu9q

Както се досещате, идеята на Дмитри не е била да изгради само компютър, а система, която да контролира техниката в дома, да се използва за забавление, комуникация, разговори по телефона и още много други. Проектът е поръчан директно от властта и изискването е да се изгради суперкомпютър. Предложението е иновативно, самата система предлага процесор и слот с памет, който да позволява на различни потребител да използва своята база данни, когато е пред самата машина.

С други  думи децата ще могат да играят своите игри или да пишат домашните си, възрастните могат да пишат програми и още много други. Идеята обаче е, че достъпването на различните бази данни може да става едновременно. Сфинксът е създаден, за да позволи замяната на всички останали техники у дома. Това означава, че потребителите няма да имат нужда от телефон, телевизор, радио, аудио система и още много други. За заместването на всичко изброено се предлагат и някои допълнителни елементи. Клиентът получава по-голям екран с плосък дисплей, добавени са и два сателитни говорителя, които да озвучават дома. Сфинкс е разработен така, че да позволява провеждането на конферентни разговори.

Десктоп версията се предлага с видео плейър, клавиатура, 19-инчов монитор, два говорителя, безжични слушалки и при желание се добавя и телефон. Липсата на мишка се компенсира с пад и четири бутона за посоките.

Разработена и преносима версия, която да се радва на малък LCD екран, микрофон, говорител и може да се използва като джобен компютър. Към тази технология и версия има още няколко интересни предложения, които са били предложени, но никога разработени и като прототипи. Дмитри и компания имали  планове за умен часовник, умна карта и дори очила за добавена реалност. Смели планове за 1986 г. и при малко повече стабилност, можеха да произведат нещо наистина добро. Инженерът е категоричен, че всяко едно устройство от серията на Сфинкс може да комуникира с другото – Wi-Fi сигналът липсвал, но радио вълните не били проблем и докато системата е свързана, може да се предава информация по цял свят. Най-интересното е, че всички предложения са създадени с някои от най-елементарните геометрични форми.

EFcZsx6UcAIqWvN

Може би едно от най-разумните решения, човешкото око, по една или друга причина, обожава симетрията. Освен семпли форми, тук ще открием наличието и на минималистичен дизайн, който няма как да не се оцени. Планът на СССР е бил да предостави по една такава система във всеки руски дом до 2000 г. С малко повече финансиране, шансовете са били доста добри, но за жалост през есента на 19991 г. Дмитри Азрикан напуска Русия и се мести в Канада, а неговият проект така и не успява да оживее. Интерфейсът никога не е показан и така и не се стига до него, но знаем, че същата система трябвала да показва новините, времето и разбира  се, да помогне на големия руски народ да се запознае не само със съседите, но и с хора от другите градове.

Приемете го като днешната версия на руската социална мрежа, но с предоставени устройства директно от правителството. Практически Сфинкс е трябвало да се превърне в системата, която да направи руския дом умен, а липсата на някои конкретни технологии, които днес ни дават пълната свобода да  комуникираме, там са се заменили изключително елегантно – радио вълните са доста по-лесни за улавяне. Що се отнася до Дмитри, можете да откриете негова страница в Linkedin. Там разказва какво се случва след напускането на СССР, а дизайнерските проекти са повече от интересни. Самата идея не изглежда никак лоша, но може би има и положителна страна на факта, че Сфинкс така и не се реализира, макар и на чертеж всичко да изглежда много добре, някъде по линията има шансове да се случат грешки и никога да не се случи чудото. Въпреки това ще признаем, че институтът в Санкт Петербург е имал доста красиви идеи за бъдещето.

 
 
Коментарите са изключени