shareit

Перипетиите пред първите танкове в Първата световна война

| от |

Първата световна война става сцена за множество технологични иновации, но една от най-драматичните дебютира на 15 септември 1916 г. Именно на този ден, в средата на кампанията си, британците ефективно ползват танка Марк I. Най-интересното при танковете през 1916 г. е, че те се появяват като идея през есента на 1914 г. в опит да се оптимизира предимството на Великобритания в механичните бронирани машини, които до този момент са предимно по водата, и да се направи нещо, което да се ползва на сушата.

Фактът, че танковете преминават от чертожната дъска към бойното поле за две години, е изключителен. Историята на танка опровергава идеята, че Великобритания е консервативна и не иска да прави нововъведения. Всъщност, тази технология се праща на фронта може би дори твърде бързо, защото има огромен брой проекти за танкове, които се изпробват. „Малкият Уили“ успешно минава тестовете през есента на 1915 г., така че само за година той се превръща от плахо работещ прототип до машина за бойното поле.

Little Willie

Малкият Уили

Танковете се използват за първи път в Битката при Сома и не „пробиват“, но се „врязват“ в германските позиции. Много от тях се чупят по пътя и много дори не преминават британската фронтова линия. Много са неутрализирани, а други са прекалено бавни. Въпреки че могат да прекосят ничията земя между двете армии, немските оръжия пък могат да ги ударят, ако артилеристите ги видят навреме. Така че те не са чудно оръжие, но има един или два танка, които все пак успяват да са продуктивни и именно тяхното обещаващо представяме вдъхновява Британския експедиционен корпус да поръча още.

Голяма част от британската общественост днес не иска да чува нищо добро за Дъглас Хейг – те не искат да вярват, че той е нещо друго освен касапин. Но Хейг всъщност поръчва голям брой танкове през 1917 г. Именно тези танкове формират гръбнака на атаката при Камбре в края на 1917 г., което е първият зашеметяващ успех на бронираните машини.

Първата световна война е може би най-иновативният период в историята на британските въоръжени сили. Висшите командвания отчаяно се опитват да намерят алтернативи на челните нападения срещу неподвижни пехотни позиции, защитени с бодлива тел. Историята на танка е част от по-широката история за иновациите през 1916 г. и на Западния фронт.

Танковете са пълна изненада за немските пехотинци на фронта. Някои източници казват, че този уплах представлява важен морален фактор в битката. Съществува митове как стоманените чудовища карат врага да бяга, които обаче не са съвсем верни. На места вероятно е така, но рядко. Ако сте в гнездо на картечница и към вас се задава танк, вероятно човек би избягал, но не защото в танка има някакъв митичен елемент. Ново оръжие от този вид вероятно повишава британския морал, но не довежда до тотален терор и колапс на германските сили. Танковете вървят толкова бавно, че не създават някакъв грандиозен шок.

British Mark I Tank

Марк I, прототип

Обслужването им обаче е голям проблем, както и издръжливостта на танкистите. Как да се направят тези машини по-удобни, за да не задушат екипажа или да не го изгорят. Голям проблем е и маневрирането им в позиция, при която могат да атакуват без да се издават пред врага – двигателите са много силни и шумни. Има проблем и когато танковете останат прекалено изолирани – ако те успеят да проникнат в германската отбрана, всъщност се оказват изолирани и не могат да помогнат на пехотата да настъпи.

Танкистите очевидно не са толкова добре обучени, колкото ще бъдат по-късно във войната. Вътрешността на танковете е абсолютно груба като дори няма разделение между местата на екипажа и двигателя. Двигателят е наистина горещ и изпуска отвратителни и опасни изпарения. Освен това окачването не е особено добро, така че екипажът вътре се люлее доста.

Офицерите понякога трябва да се изправят и да дават визуални напътствия на танкистите, за да не стрелят по собствените си войски. Машините освен това трябва да поемат и вражеския огън. Дори картечници с патрони, които не са бронебойни, могат да направят живота в танка доста тежък. Общо взето, те са брутално и клаустрофобично място.

Друг основен проблем е горивото и съответно обхватът и скоростта. Това в началото пречи на танковете да са стратегическото оръжие, в което ще се превърнат през Втората световна война и други конфликти. Но през 1918 г., се появяват леки танкове, които са почти като бронирани автомобили, които всъщност са доста успешни срещу германските позиции. Останалото е история.

 
 
Коментарите са изключени