shareit

Първият личностен тест се появява с взрив

| от |

През януари 1915 г., по-малко от година след началото на Първата световна война, Чарлз Майърс, лекар от Кралската армейска медицинска армия, документира историята на войник, известен като Случай 3. Случай 3 е 23-годишен редник, който оцелява след експлозия. „Здрав на вид мъж, добре подхранван, но очевидно в изключително нервно състояние. Оплаква се, че и най-малкият шум го паникьосва“, пише Майерс в медицинското списание The Lancet. Лекарят определя случая на този редник и други двама войници като „снаряден шок“.

И този шокът в крайна сметка връща 15% от британските войници вкъщи.

Техните симптоми включват неконтролируем плач, амнезия, тикове, парализа, кошмари, безсъние, сърцебиене, пристъпи на тревожност, вцепененост – и списъкът продължава. В САЩ Националният комитет по психична хигиена също забелязва състоянието. Неговият медицински директор, психиатърът Томас Салмън, пътува, за да проучи психологическите последици от войната и да докладва отново каква подготовка трябва да предприемат Щатите, ако ще влизат във все по-разрастващия се конфликт, за да се погрижат за войниците си. Днес ние разпознаваме тяхното мистериозно състояние като посттравматично стресово разстройство – продължителен психологически отговор на травма, който според Министерството на ветераните засяга между 10 и 20% от тях.

„Най-важното нещо, която трябва да се направи“, пише Салмон, „е да се изключат луди, немощни, психопатични и невропатични лица от силите, които ще бъдат изпратени във Франция и изложени на страхотния стрес на съвременната война“. Въпреки че предложението му за идентифициране и изключване на войници, които биха могли да бъдат по-уязвими към „военни неврози“ (названието на състоянието в САЩ), днес изглежда като архаичен подход към психичното здраве, то довежда до един траен принос към популярната психология: първият личностен тест.

WW2 Marine after Eniwetok assault

Когато Майърс дефинира снарядния шок, състоянието не фигурира на особено много места в научната литература. По време на германските обединителни войни половин век по-рано, един психиатър също забелязва подобни симптоми при ветераните, но Първата световна война въвежда друг вид битка – по-смъртоносна и по-механизирана, с картечници и отровен газ. „Никога в историята на човечеството стресът и напрежението върху тялото и ума не са били толкова големи или толкова многостранни, колкото сега“, казва британско-австралийският антрополог Елиът Смит.

Първоначално наименованието „снаряден шок“ е буквално – психолозите смятат, че тътенът на снарядите предизвиква психическите последици. Но когато дори войски, които не виждат бой, започват да проявяват същите симптоми, става ясно, че това обяснение не е достатъчно изчерпателно. Независимо от произхода на травмата, разпространението й притеснява военните и медицинските ръководители, тъй като отстранява войници от война, която изисква голямо количество мъже на фронтовите линии.

Призивът на Салмън изначално да се отделят мъжете с по-слаба психика явно достига до нечии уши. „Разпространението на психични разстройства сред войски предполага влагането на спешни интензивните усилия за премахване на психически негодните преди включването на Съединените щати в конфликта“, гласи телеграма от юли 1918 г. до военното министерство, и продължава: „Съмнително е дали Военното министерство може по какъвто и да е друг начин по-добре да съдейства за намаляване на трудностите, изпитвани от генерал Пършинг, отколкото чрез адекватното осигуряване на първоначален психологически преглед на всеки мъж веднага щом влезе в лагера.“

Към този момент американските военни вече са създали отдели по невро-психиатрия и психология и дори имат училище по военна психология в рамките на лагера за обучение на медицински офицери в Джорджия. Учебната програма за двумесечното обучение отразява акцента, поставен върху предварителния подбор. От 365 учебни часа в курса, 8 са посветени на снарядния шок, 6 на симулации (с цел човек да се измъкне от военна служба) и 115 на психологически преглед.

По-малко от две години след влизането на Съединените щати в Първата световна война, около 1 727 000 потенциални войници получават психологическа оценка, включително първата група тестове за интелигентност, и приблизително 2% от тях са отхвърлени поради психологически проблеми. Някои от проверените войници, като тези от лагера „Ъптън’ в Лонг Айлънд, попълват въпросник с „да-не“ въпроси, които професорът от Колумбия Робърт Удуърт създава по заповед на Американската психологическа асоциация.

PSM V74 D211 Robert Sessions Woodworth

Робърт Удуърт

„Опитът на други армии показва, – пише Удуърт, – че податливостта към снарядния шок или военната невроза е недостатък, почти толкова сериозен, колкото ниският интелект… Стигнах до извода, че най-добрият подход е да се обърне внимание на ранните симптоми на невротична тенденция.“ Така Удуърт натрупва симптоми от историята на случаите на войници с военни неврози и създава Въпросник за лични данни на Удуърт. Той задава въпроси на субекта първо от общ характер – дали се чувства „добре и силен“ – а след това се опитва да надникне в психиката им, питайки за личния им живот – „Мислили ли сте някога, че сте загубили мъжествеността си?“- и психическите им навици. Ако над 1/4 от контролна група отговори с „да“ на въпрос, той е елиминиран.

Някои от горе-долу 100-те въпроса, които са в окончателния въпросник, са: Можете ли да седите неподвижно, без да се тревожите? Имате ли често чувството на задушаване? Харесвате ли живота на открито? Страхували ли сте се някога да не полудеете?

След попълване и оценяване на теста, ако резултатът премине определен праг, потенциалният войник е подложен на лична психологическа оценка. Удуърт установява, че средният мъж ще отговори положително на около 10 от въпросите в проучването му. Той също така тества пациенти (не новобранци), които са диагностицирани като истерични или шокирани, и установява, че тази „ненормална“ група постига по-висок резултат – около 30-40 положителни отговора.

Удуърт тества въпросника си на повече от 1000 новобранци, но войната приключва, преди да успее да премине към по-широко изпитание или да го включи в първоначалния психологически изпит за армията. Въпреки това тестът му оказа влияние – това е прародителят на днешните личностни тестове.

 
 
Коментарите са изключени