shareit

Първият човек, излязъл в космоса, за малко да остане там

| от |

Този късметлия е Алексей Леонов. Той е роден в Съветския съюз на 30 май 1934 г. и е един от двадесетте пилоти от съветските военновъздушни сили, избрани за първата съветска група космонавти. Първоначално историческата му разходка в открития космос е трябвало да се случи на мисията Восток 11, но тя е отменена и затова разходката се случва по-късно, на мисията Восход 2. И така, след 18 дълги месеца подготовка и тренировки, Леонов беше готов да стане първият човек, излязъл в открития космос.

Восход 2 стартира на 18 март 1965 г. Заедно с Леонов, на борда е Павел Беляев, който управлява кораба. Това беше първото пътуване в космоса и за двамата мъже.

След като вече са в орбита около Земята, Леонов подготвя скафандъра си за излизане. Специалните устройства по него ще му осигурят само 45 минути кислород, което би му позволило да диша и ще поддържа температурата да не се покачва. Междувременно топлината, влагата и въглеродният диоксид ще бъдат извеждани от скафандъра в космоса чрез клапан.

Цялата подготовка на Алексей преминава успешно като му отнема около 10 минути. Навън в началото всичко върви гладко и Леонов прекара общо 12 минути и 9 секунди в разходка на открито в космоса. Той описва преживяването, с думите „Чувствах се като чайка с разперени крила, която се извисява високо над Земята“.

За съжаление, хубавите неща често са мимолетни и той трябваше да се върне вътре в космическия кораб, преди да му свърши кислородът. Но връщането вътре се оказва не толкова лесно.

Когато маневрира обратно към входа на кораба обаче, разбира, че костюмът му е станал невероятно твърд, защото поради липсата на атмосферно налягане се е раздул с кислород. Краката и ръцете на Алексей съответно не стигат ботушите и ръкавиците и се оказа, че ще бъде невероятно трудно да се върне обратно на кораба. Имаше само един начин да го направи – с главата напред, докато изпуска кислород от костюма си.

Знаех, че може би рискувам кислороден глад, но нямах друг избор. Ако не се върнех обратно в съда, в рамките на 40 минути ресурсите ми щяха да свършат така или иначе.

Орденом «За заслуги перед Отечеством» III степени награждён лётчик-космонавт СССР Алексей Леонов

Леонов се замисля дали да не се свърже с контрола на мисията, за да им каже за положението си и за рисковото нещо, което смята да направи, но решава, че няма нужда. Беше наясно, че той е единственият, който може да направи нещо в ситуацията и не искаше да тревожи хората на земята.

Докато освобождава кислорода, костюмът му започна да се нагрява опасно много и в резултат телесната му температура се увеличи с 1,8 градуса по Целзий, докато той бавно се добира до шлюза сантиметър по сантиметър.

След като най-накрая успя да влезе вътре, трябваше да пусне още повече въздух, за да може да се обърне, за да затвори люка, което в крайна сметка и прави. Най-сетне със затворен и запечатан люк зад него, Леонов може да се успокои, че се е върнал обратно в космическия кораб след спираща сърцето няколкоминутна борба.

На земята хората можеха да гледат първата космическа разходка по телевизията, но борбата на Леонов не беше излъчена. При първия признак за проблем излъчването просто спира без обяснения и повечето хора предполагат, че е по някакви технически причини.

Леонов всъщност е благодарен, че не показват по телевизията проблемния момент: „Следователно моето семейство беше пощадено от безпокойството, което иначе трябваше да издържи, ако знаеше колко близо бях да си остана в космоса“.

Рисунка на Леонов

За съжаление обаче, това не беше единственият им проблем. Само 5 минути преди планираното слизане на земята, екипажът разбира, че системата за навигация не работи. Те ще трябва да приземят космическия кораб ръчно, докато също така имат опасно малко гориво.

За да извърши необходимите маневри, Леонов заяви:

Паша (Павел) ориентира кораба да се връщаме обратно на земята. Това не беше лесна задача – за да използва оптичното устройство, за да се ориентира, трябваше да се наклони хоризонтално на двете седалки в космическия кораб, а аз го държах стабилно пред отвора, през който трябваше да гледа. След това трябваше да се върнем много бързо обратно по местата си, така че центърът на тежестта на корабa да бъде както трябва, когато навлезем в атмосферата.

И кацането допълнително се усложнява от политически въпроси. Те задължително трябваше да кацнат на съветска земя – ако кацнат в Китай, който по това време е в много лоши отношения със Съветска Русия, би могъл да настъпи международен конфликт. Те също трябваше да изберат място без много хора. Така Леонов избра Перм, рядко населен район, далеч от Китай. Нещата изглеждат сигурни.

Но не са сигурни. Когато навлязоха в земната атмосфера, започват допълнителни проблеми. Корабът започна да се върти неконтролируемо. Защо? Орбиталният модул все още е прикрепен към модула за кацане. Двата модула не се бяха откачили напълно в подходящия момент заради един дебел кабел, който ги свързва.

Това не само промени значително мястото за кацане, но и двата плавателни съда се завъртяха един около друг, подлагайки космонавтите на сила до 10g. Толкова е толкова много, че Ленов каза: „малките кръвоносни съдове в очите ни се спукаха“.

Все пак на височина от около 100 км кабелът изгоря и те успяха да се стабилизират и да кацнат успешно… при два метра сняг в Соликамск в покрайнините на Сибир.

Solikamsk Center

Централният площад в Соликамск без снега

При опит да отворят люка те разбират, че болтове му са гръмнали както трябва, но въпреки това люкът не иска да се отвори:

През прозореца видяхме, че люкът е заседнал срещу голяма бреза. Нямахме друга алтернатива, освен да го разклатим яростно напред-назад в опит да го изместим от дървото. Тогава, използвайки всичките си сили, Паша успя да избута люка от останките от болтовете, той се плъзна назад и изчезна в снега.

В този момент на семействата на Леонов и Беляев е казано, че двамата са кацнали успешно и сега си почиват преди да се върнат в Москва. Съветските служители обаче не бяха уловили сигнала им за помощ и нямаха представа къде са кацнали или въобще дали са живи.

За късмет на космонавтите, един товарен самолет е прихванал сигнала и разпространява тяхното местоположение. Първоначално самолети от гражданската авиация правят опити да ги спасят, а един хеликоптер им хвърля ботуши от вълча кожа и коняк.

В крайна сметка те трябваше да пренощуват на място. В местността има вълци и мечки, които са в размножителен период и съответно са най-агресивни, а температурата може да падне до -30 градуса по Целзий. Те също нямаха начин да запечатат отново кораба, така че просто трябваше да се прегърнат и да издържат нощта.

На следващия ден пристига спасителен екип, а на по-следващия идва и втори, който отсича дървета и прави дървена колиба и огромен огън, за да се стоплят и екипът, и космонавтите. След това всички изминаха 9 километра със ски до поляна, на която ги чакаше хеликоптер.

Алексей Леонов, Стивън Хокинг и Брайън Мей

При пристигането си в град Ленинск те имат едно последно задължение: да докладват за мисията си. Леонов каза просто:

Ако има специален костюм, човекът може да оцелее и да работи в космоса. Благодаря за вниманието.

Той не навлиза в подробности относно проблемите – възможно е да му е казано да не го прави. Подробностите около мисията на бяха публикувани много по-късно.

 
 
Коментарите са изключени