shareit

Първият бизнес на Стийв Джобс

| от |

Първият бизнес на Стив Джобс е с така наречените „сини кутии“ („blue boxes“), които позволяват да се правят безплатни телефонни разговори. И са малко незаконни.

Тези кутии са изработени през 1972 г. от близкия приятел на Джобс и бъдещ съосновател на Apple, Стийв Возняк. Идеята да ги продават е на Джобс. Двамата научават за сините кутии от прочутия по това време хакер Джон Дрейпър. Прякорът на Джон е Cap’n Crunch заради зърнена закуска със същото име, в която през 60-те години е можело да ни се падне подарък свирка. Тази свирка произвежда перфектния тон от 2600 Hz, който позволява на човек да „хакне“ телефонната система на AT&T като я накара да влезе в режим на оператор. Дрейпър по-късно за кратко работи в Apple, дори докато излежава 5-годишна присъда за хакерските си приключения.

Blue Box at the Powerhouse Museum

Синя кутия

Синята кутия работеше като произвеждаше определени тонове, използвани от телефонната система за превключване на междуселищни разговори. След като осъществите разговор на дълго разстояние, можете да използвате кутията, за да влезете в режим на оператор, след което да го използвате, за да пренасочите разговора си както искате и докъдето искате като всичко е безплатно и изключително трудно за проследяване, което прави сините кутии популярна вещ сред криминалния контингент.

Както Джобс обясни, можете да използвате устройството, за да се обадите „от уличен телефон и да ви прекара до Уайт Плейнс, Ню Йорк, по сателит до Европа, по кабел до Турция, да се върнете в Лос Анджелис… Можете да обиколите света 3 или 4 пъти и да звъните на телефона на съседната улица и да викате в слушалката и след около 30 секунди ще излезе от другият телефон.“ (Това с викането е нещо, което Джон Дрейпър прави, за да демонстрира пред хора по партита как се ползват сините кутии.)

Джобс и Возняк бяха заинтересовани от идеята да се опитат да направят една от тези кутии. Както Джобс казва в интервю от 1995 г.,

Бяхме толкова очаровани от тях кутиите, че с Уоз измислихме как да си направим една такава. Ние направихме най-доброто в света; първата дигитална синя кутия в света. Давахме ги на нашите приятели и самите ние ги ползвахме. И знаете ли, хора, на които искате да се обадите, бързо си изчерпват. Но беше магическо как двама тийнейджъри могат да построят тази кутия с части на стойност 100 долара и да контролират инфраструктурата за 100 милиарда долара в цялата телефонна мрежа в целия свят…

Опит като този ни научи на силата на идеите. Силата да осъзнаеш, че ако можете да направите тази кутия, можете да контролирате 100 милиарда долара по целия свят, това е силно нещо. Ако не бихме направили сините кутии, нямаше да има Apple.

Двамата спряха да правят кутиите, след като бяха почти хванати от полицията. Въпреки че се отказаха от начинанието, те твърдят, че са продали кутии на стойност около 6000 долара, а Возняк казва, че веднъж е успял да се обади на папата, представяйки се за Хенри Кисинджър. Папата за съжаление по това време е спял, така че не са могли да си поговорят. Дрейпър също има подобна история, но неговата е с президента Никсън.

От средата на 90-те години сините кутии вече не работят в повечето страни, тъй като телефонните системи по целия свят вече масово са на цифрова база и не използват вградената сигнализация, която синята кутия експлоатира. По-специално, новата система разделя каналите за глас и сигнализация.

Една любопитна история по отношение на динамиката между Стийв и Стийв. Когато Джобс за кратко работи за Atari, той получава задачата да се опита да намали максимално броя на чиповете в играта Breakout. Задачата малко непосилна за него, но както ще направи и по-натам в кариерата си, той демонстрира страхотен бизнес нюх и способност да експлоатира други за собствена изгода като дава работата на своя много по-технически умел приятел, Возняк. Той му предлага 50% от приходите си от Atari ако свърши работата. Возняк в крайна сметка успява да намали броя на чиповете с изумителните 50, което означава, че общата им печалба е 5000 долара (по 100 долара за премахнат чип беше предложението на Atari). След като платиха на Джобс договорените 5000 долара, той дава на Возняк 350 долара, казвайки, че компанията е решил да му даде само 700 долара. Десет години по-късно, когато Возняк научава за това, той не се разстройва и казва, че дори и Джобс да му е казал истината, щеше с радост да му даде лъвския дял от парите, тъй като той знаеше, че Джобс се нуждае от пари по това време и му е приятел.

 
 
Коментарите са изключени