shareit

Парапланерът, с който щяха да кацат астронавти

| от |

Държейки го на една ръка разстояние над главата си, пръстите на Франсис Рогало внимателно докосват крилата на сребърно платно с диамантена форма. Късна пролет е през 1959 г. и аеронавигационният инженер на НАСА е на път да изстреля малък модел на парашутоподобния си планер, точно както е правил хиляди пъти преди това – с разтворени крила и малък полезен товар в предната част.

Гравитацията скоро балансира полезния товар, крилото прие форма и моделът полетя бавно през конферентната зала в изследователския център на Ленгли на НАСА в Хамптън, Вирджиния. Полетът му е спрян само от бялата гипсова стена на стаята.

Рогало беше демонстрирал потенциалa на своето крило и преди, но на този ден публиката му включваше най-разпознаваемия и влиятелен човек в бързо развиващата се космическа надпревара: световноизвестният ракетен инженер Вернер фон Браун. Фон Браун веднага вижда потенциала на гъвкавото крило при прибиране на ракетни двигатели и кани Рогало в Хънтсвил, Алабама, за да го представи на екипа си. Моментът се оказва благоприятен, тъй като за кратък период крилото Рогало – иновативна технология, която може да е пренаписала историята на космическите полети – става обект на много научни изследвания и оптимизъм; нещо като любимец на процъфтяващото Космическо състезание.

Историята обаче ни напомня, че всички полети на мисиите Джемини и Аполо са възстановени с парашути, като капсулите се приземяват в океана и се извличат от военноморските кораби. И така, какво тогава се случи с парапланера на Рогало?

Gemini paraglider

Тестове на парапланера по проекта Джемини

След като интересът към нестандартното гъвкаво крило се покачва – армията, флотът, както и НАСА имат идеи а него – работата на Рогало, отхвърлена от колегите му като „хвърчило“, най-накрая се приема сериозно. Интересът на правителството ще се окаже потенциално нарушение на патента, но Рогалос с удоволствие предлага безплатното използване на крилото. По-късно той получава $35 000 за своите усилия – най-голямото възнаграждение, което е давала НАСА по онова време.

Космическа програма на НАСА скоро предоставя най-креативната и амбициозна идея за приложение на гъвкавото крило. Вместо космическата капсула да се спуска с парашути в океана, на борда й ще има парапланер, който ще позволява на астронавтите – най-талантливите пилоти по това време – да летят с капсулата в контролирано и да кацнат на предварително уговорено място.

Идеята има много поддръжници, включително ръководителят на Джемини Джеймс А. Чембърлин, но разработването на парапланер за Джемини е изправено пред много предизвикателен краен срок. Проектът е бърз мост между мисиите Мъркюри и Аполо, а целта на президента Кенеди от 1961 г. е да постави човек на Луната и успешно да го прибере у дома „до края на десетилетието“. Това означава строг график за всички фази на програмата. А парапланерът е аеродинамично предизвикателство със сигурност, но по ирония на съдбата, резервните парашути са първите, които предизвикват катастрофа в програмата.

Тестовите капсули са скъпи и преди тестването на парапланера да може да започне, трябва да се докаже, че работят резервните системи за възстановяване с парашути. Повтарящите се провали обаче губят месеци ценно време и до средата на 1962 г. парапланерът е забавен за третия полет на Близнаци, след което идват още повече закъснения по-късно същата година. Едва през април 1964 г. са демонстрирани всички етапи от полетите и дори тогава доказателствата са откъслечни. Един полет успява да покаже пълната функционалност на парапланера, а в друг по-късно крилото се изхвърля и капсулата трябва да падне с конвенционалните парашути. Трети опит пък вече не само разгръща парапланера но и с него се провежда успешно пилотирано кацане на писта…

Но програмата за развитие на парапланера изостава още от самото начало. Инженерите от North American Aviation печелят сравнително малкия договор за крилото на базата на отлични разработки през лятото на 1961 г., но скоро след това им е възложен многомилиардният договор за Аполо. Така най-добрите инженери се преместват в програмата Аполо, за сметка на парапланера на Рогало.

Елегантното и креативното решение на Франсис Рогало за проблема с възстановяването на космически кораби в крайна сметка довежда до създаването на най-простата форма на лична авиация. На въпроса за бъдещето на гъвкавите крила, Рогало веднъж казва: „О, мисля, че те ще продължат вечно, след като веднъж вече са тук. В крайна сметка, след като хората се научиха да плуват като риби, те никога не спряха да плуват. След като се научиха да летят като птици, не мисля, че ще се откажат и от това.“

 
 
Коментарите са изключени за Парапланерът, с който щяха да кацат астронавти

Повече информация Виж всички