shareit

От бетон ли са построени пирамидите

| от |

Египетските пирамиди в Гиза са сред най-известните паметници в света. Най-старите от седемте чудеса на древния свят – и единствените, които все още съществуват – те възхищават и вдъхновяват пътешественици, учени, поети и художници в продължение на хиляди години. И въпреки това безкрайно очарование, относително малко се знае за това как са построени пирамидите. Оцелели са малко сведения за фараоните Хуфу, Кафре и Менкауре и макар пирамидите да се предполага, че са гробници, има изненадващо малко доказателства, че някой наистина е погребан в тях. И все пак най-голямата загадка е как всъщност са построени пирамидите. Голямата пирамида на Хуфу е висока 146 метра, тежи 6 милиона тона и е съставена от близо 2,3 милиона гранитни и варовикови блокове с тегло до 80 тона всеки. Структурата обаче е почти идеално нивелирана и квадратна, блоковете са толкова плътно прилепнали, че между тях не може да мине и лист хартия. И най-удивителното от всичко е, че работата изглежда е завършена за по-малко от 20 години.

Как подобно прецизно строителство в такъв мащаб може да се завърши толкова бързо от хора, които имат само бронзови и каменни инструменти, е въпрос, който от години тормози египтолозите. Докато очевидният отговор е, разбира се, както винаги, извънземни, през 1974 г. френски геохимик на име Джоузеф Давидовиц представи нова радикална теория – че блоковете на пирамидите не са изрязани, а изляти.

Ordre du mérite chez

Роден през 1935 г., Давидовиц има впечатляваща автобиография – изкарва научна степен по химическо инженерство във Франция , докторска степен по химия в Германия и професура по приложна археология в Бариския университет в Пенсилвания, и получава Орден за заслуги от френския президент Жак Ширак през 1998 г. Когато в началото на 70-те години Давидовиц насочва поглед към пирамидите, той веднага забеляза нещо странно: варовикът в блоковете не съвпадаше с този на кариерите, от които се предполага, че произхождат.

Естественият египетски варовик съдържа около 96-99% калцит и 0,5-2,5% кварц, доломит, гипс и желязо-алумосиликат, но блокове съдържат само 85-90% калцит, както и допълнителни минерали като опал, хидроксил- апатит и силико-алуминат. Освен това микроструктурата на камъка е странно аморфна или подобна на стъкло, с голям брой малки въздушни мехурчета, които не се срещат в естествения варовик. Още по-странно е, че много от блоковете са на пластове, което също не е характерно за обикновения варовик. Последната улика е блок, открит в платото на Гиза, който изглежда е съставен от два различни вида камъни – едната половина от които е ерозирала по-бързо от другата. От тези доказателства Давидовиц прави удивително заключение: блокове са съставени не от естествен варовик, а по-скоро от възстановен геополимер – вид древен египетски бетон.

Според теорията на Давидовиц, блоковете не са извличани и транспортирани до Гиза, а излети на място във форми. Това довежда до изключителната прецизност на конструкцията на пирамидата. Тази техника също е идеална за прилагане в платото на Гиза, където има изобилие от меки ронливи варовици, иначе неподходящи за мащабно строителство.

В своята лаборатория Давидовиц успява да създаде варовиков бетон, използвайки само четири съставки, лесно достъпни за древните египтяни: вода, натрошен варовик, негасена вар и натрон (смес от сол и натриев бикарбонат, намерена на брега на Нил и широко използвана при мумифициране). Когато Давидовиц изпраща проби от своя лабораторен бетон за независим анализ заедно с парчета от истински пирамидален камък, всяка лаборатория съобщава, че двете проби са идентични по състав. Резултатът изглежда категоричен: Давидовиц най-накрая бе разгадал вековната загадка за това как са построени пирамидите. През 1988 г. той публикува резултатите си в книга, озаглавена „Построяването на пирамидите“.

Giza-pyramids

И все пак въпреки химическите доказателства в подкрепа на теорията на Давидовиц, тя веднага привлича непренебрежимо презрение и враждебност от страна на египтолозите. Сред най-големият критик на Давидовиц е Захи Хавас, бивш министър по въпросите на антиките в Египет, който заявява:

„Това е изключително глупаво. Пирамидите са направени от плътни блокове от добит варовик. Да се ​​внушава друго е идиотско и обидно.“

Много геолози също пренебрегват теорията, като проучване от 2007 г. на Дипаян Яна от Колумбийския университет стига до заключението, че противно на твърденията на Давидовиц, блоковете на пирамидите всъщност са химически и геологично идентични с естествения варовик, добиван в Тура и на други места и различни от произведеният в лабораторията на Давидовиц геополимер. На свой ред Давидовиц обвинява Яна, че не е анализирала действителен пирамидален камък, докато през 2006 г. анализ на Мишел У. Барсум от университета във Филаделфия Дрексел независимо потвърждава, че камъкът от пирамидите и от мините се различава геологично. И така дебатът си бушува.

Самият Давидовиц признава, че все още има няколко пропуски в хипотезата му, като например 8000 тона гранитни блокове, използвани за изграждането на ядрото на пирамидата. Тези камъни са от кариери в Асуан и за разлика от варовика трябва да бъдат изрязани и преместени на ръка. Но тъй като тази зидария представлява само 0,3% от теглото на пирамидата, това не изключва използването на отлят варовик за ускоряване на останалата част от конструкцията. Липсват и каквито и да било доказателства за инфраструктурата, необходима за смесване на такива огромни количества бетон, но тъй като селото, в което се помещава строителната сила на пирамидите, е открито едва през 1988 г., Давидовиц е уверен, че тези доказателства в крайна сметка ще се появят. Засега обаче неговите идеи остават на границата на археологическия дискурс, естествено на второ място след по-широко приетата теория за извънземните…

 
 
Коментарите са изключени