shareit

Остракон: Когато гърците гласуваха кого да изгонят от Атина

| от |

През 60-те години на миналия век археолозите правиха забележително откритие: те откриват купчина от около 8 500 бюлетини, вероятно от гласуване, проведено през 471 г. пр. н. е. в Атина. Тези начупени парчета керамика са древният еквивалент на парчета хартия… но вместо да въвеждат някого в политиката, те се използват, за да разкарат някого от града. Наречено острак (или остракон), всяко керамично парче е надраскано с името на кандидат, който избирателят иска да изгони от града за следващите 10 години.

От около 487 до 416 г. пр. н. е. остракизмът е процес, чрез който атинските граждани могат да прогонят някого от града без съд. „Казват ни, че възниква като начин да се отърве града от потенциалните тирани. От ранни времена изглежда се използва срещу лица, които може би не са виновни в престъпление, така че дело не може да бъде заведено в съда, но които по някакъв друг начин са нарушили общностните норми и са поставили под заплаха гражданския ред“, казва историкът Джеймс Сикингер от Държавния университет във Флорида. Атиняните първо гласуват дали трябва да има остракофория (избори за отчуждаване). Ако да, тогава ще се определи дата за събитието. Един кандидат трябва да събере поне 6000 гласа срещу себе си, за да бъде изгонен, а историческите записи показват, че това се случва поне десетина пъти.

Остракизми има по време на разцвета на атинската демокрация, която позволява пряко участие в управлението на гражданите на града-държава, но без жените, робите и родени другаде жители. Въпреки че броят на гражданите понякога може да достигне 60 000, много по-малка група хора участват активно в политиката на Атина. Остракизмът може да бъде предпазна мярка срещу това някой от тях да получи твърде много сила и влияние. Почти всички най-изявени политици в Атина са мишени. Дори Перикъл, великият държавник и оратор, някога е бил кандидат на такива избори, макар и никога да не е успешно изгонен; неговата амбициозна строителна програма, която ни завещава Партенона и другите паметници на Акропола, не е всеобщо обичана.

Писмените бюлетини са доста необичайни за атинската демокрация, казва Сикингер. Кандидатите за много официални длъжности са избирани чрез жребий. По време на събранията, където гражданите гласуват закони, „за“ и „против“ обикновено се броят с вдигане на ръце. Остраките следователно са редки артефакти на една автентична демократична процедура. Те могат да разкрият скрити части от историята, пропуснати от древните хронисти, и да дадат представа за поведението и предпочитанията на избирателите, които иначе биха били невъзможни за научаване.

Scherbengericht

Първият остракон е идентифициран през 1853 г. и през следващия век само около 1600 са намерени от различни находища в Атина. Така че е забележително събитие, когато немски екип от археолози започва да открива хиляди остраки в квартал Керамейкос в Атина през 1966 г. Керамейкос е съвсем близо северозападно от древните стени на Атина и известен със своите керамични работилници, където художници създават емблематичните атински вази с техните отличителни черти и фигури. Тези бюлетини – направени от фрагменти от различни видове домакински вази и дори керемиди и керамични лампи – са изхвърлени заедно с купчини други боклуци, за да запълнят изоставен канал на река Ериданос. Разкопките продължават там до 1969 г. и някои от остраките са изследвани през следващите няколко десетилетия, но едва през 2018 г. Стефан Брен от германския университет в Гисен публикува пълен каталог, описващ всичките 9 000 остраки, разкопани в Керамейкос между 1910 г. и 2005г.

41 - Stoà of Attalus Museum - Ostracism against Megakles (487 BC) - Photo by Giovanni Dall'Orto, Nov 9 2009

От тази колекция най-много гласове има срещу атинския държавник Мегаклес, който явно е мразен от мнозина заради своя показен и луксозен начин на живот. Историческите записи показват, че той е изгонен през 486 г. пр. н. е., но тази дата изглежда не съвпада с археологическите доказателства: Други бюлетини, намерени в Керамейкос, съдържат имена на мъже, които не са започнали политическата си кариера до 70-те години на 4 век пр. н. е., а други са от по-късни стилове керамика. Тези улики карат археолозите да стигнат до заключението, че Мегаклес се е върнал в Атина и е бил изгонен отново през 471 г. пр. н. е. Другият най-добър кандидат през тази година изглежда е Темистокъл, популисткият генерал, участвал в битката при Маратон. На следващата година той е изгонен.

Гласовете често се концентрират около само двама или трима души, но други индивиди – някои от които учените никога не са знаели, че съществуват – също получават гласове в доста голям брой. „Писателите от древността се фокусират само върху няколко големи мъже“, казва Сикингер. „Историята е историите на водещи фигури, влиятелни личности, генерали и политици, но други може би не са толкова известни, ала все пак достатъчно изявени, че десетки или стотици хората ги смятат за достойни да бъдат изгонени.“

Освен имената на вече забравени атински мъже, самите остраки разкриват и отношението на атиняните към съгражданите им. Някои съдържат гадни епитети: „Леагрос Глауконос, клеветник“, „Каликсен предател“, „Ксантип, син на Арифрон, е обявен от този остракон за най-големия сред грешниците“. Други удрят кандидатите на тема личен живот. Една бюлетина, подадена през 471 г. пр. н. е., е против „Мегаклес Хипократ, прелюбодеец“. (Прелюбодейството тогава е престъпление, но може да бъде използвано и като политическа атака.) Друг заявява „Кимон Милтиаду, вземи Елпинике и си тръгвай!“ Брен обяснява, че благородникът и военен герой (Кимон) е заподозрян в кръвосмешение със своята полусестра (Елпинике.) Споменаването на нейното име е един от малкото случаи, когато името на жена се появява на остракон.

 
 
Коментарите са изключени за Остракон: Когато гърците гласуваха кого да изгонят от Атина

Повече информация Виж всички