Оригиналната „застраховка живот“ на астронавтите

В края на 60-те години на 20 век мисията Аполо на НАСА работи с пълна пара след като Аполо 8 и 10 са изстреляни успешно, обикалят около Луната и се връщат заедно с астронавтите на борда обратно на Земята. През лятото на 1969 космическата програма е готова да пробва нещо ново – да приземи хора на Луната, след това те да се изстрелят отново и да се върнат.

С оглед на всичките инженерни предизвикателства, мисията Аполо 11 е смятана за изключително опасна. Съответно хората, които ще я изпълняват – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин – трябва да приемат, че един от реално възможните варианти е да не се върнат никога (конкретно Армстронг и Олдрин). Това, разбира се, е проблем за тях, както и за семействата им – за жалост, по това време е било изключително трудно за сама жена да издържа цяло семейство. Така че е нужен план.

Една застраховка живот изглежда като добро решение. Но застрахователните фирми също са наясно с рисковете на мисията… Има сведения, че застрахователните полици на всеки от астронавтите е струвала поне няколко пъти годишната им заплата, която от своя страна е около $15 000 – $20 000 или между $105 000 и $140 000 днешни пари. И така тази опция отпада.

Умните хора обаче измислят умни решения. Астронавтите, знаейки колко скъпо вървят всякакви сувенири, свързани с мисията Аполо 11, решават всеки от тях да постави подписа си върху плик за писмо.

Пликът на Бъз Олдрин

Аполо 11 правят специални пликове като ангажират два производителя – Manned Spacecraft Center Stamp Club и Al Bishop. Те носят различни илюстрации на как се предполага, че ще изглежда кацането на Луната, емблемата на мисията, както и на космонавтите и самата Луна. С тази допълнителна декорация пликовете са „брандирани“ с мисията и темата за пътуване в космоса и след като тримата ги подписват, те стават изключително скъпи… особено ако космонавтите не се върнат.

Месец преди полета Армстронг, Колинс и Олдрин са поставени под карантина, за да се намали шанса някои от тях да се разболее и да не може да участва в мисията. Така понеже няма както да правят, те подписват стотици пликове и ги дават на техен доверен човек.

В деня на полета този човек отива с пликовете в пощата, за да „анулира“ марките, което означава, че те се маркират по специален начин, който предотвратява повторното им използване като така цената на пликовете се вдига още повече.

…

Разбира се, днес знаем, че мъжете от Аполо 11 не умират, дори напротив, и цялата суета около тези пликове е била излишна. Но разпознавайки добрата идея, астронавтите от следващите мисии Аполо следват примера на Нийл, Майкъл и Бъз. Съответно такива пликове има подписани от астронавтите от Аполо 12, 13, 14, 15 и 16 – все мисии, в които човек стъпва на Луната. За щастие, всички те приключват успешно.

Но какво става с Аполо 17? Официално те не правят свои пликове, основно заради скандала с Аполо 15. В него Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин взимат „контрабандно“ 398 от своите пликове заедно с тях до Луната и обратно. 100 от тях са продадени от търговеца на марки Херман Зигер за общо $21 000 (по $7 000 за всеки от тримата, което е $40 000 днешни пари). Тези пликове обаче трябва да се продават чак след като програмата Аполо приключи, а парите да отидат за образованието на децата им. Зигер решава да не чака и след като новината се разчува, астронавтите се забъркват в страхотен проблем като дори са изправени пред Конгреса. Тази среща се случва не много преди мисията Аполо 17.

Затова и астронавтите от Аполо 17 решават да запазят подписването на своите „застраховки живот“ в тайна. Когато обаче мисията им минава успешно, вече няма нужда да разкриват, че такова нещо въобще се е случвало, въпреки че по-късно някои от пликовете все пак са продадени или раздадени. Един такъв можете да видите над заглавието на текста ни.