shareit

Оригиналната „застраховка живот“ на астронавтите

| от |

В края на 60-те години на 20 век мисията Аполо на НАСА работи с пълна пара след като Аполо 8 и 10 са изстреляни успешно, обикалят около Луната и се връщат заедно с астронавтите на борда обратно на Земята. През лятото на 1969 космическата програма е готова да пробва нещо ново – да приземи хора на Луната, след това те да се изстрелят отново и да се върнат.

С оглед на всичките инженерни предизвикателства, мисията Аполо 11 е смятана за изключително опасна. Съответно хората, които ще я изпълняват – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин – трябва да приемат, че един от реално възможните варианти е да не се върнат никога (конкретно Армстронг и Олдрин). Това, разбира се, е проблем за тях, както и за семействата им – за жалост, по това време е било изключително трудно за сама жена да издържа цяло семейство. Така че е нужен план.

Една застраховка живот изглежда като добро решение. Но застрахователните фирми също са наясно с рисковете на мисията… Има сведения, че застрахователните полици на всеки от астронавтите е струвала поне няколко пъти годишната им заплата, която от своя страна е около $15 000 – $20 000 или между $105 000 и $140 000 днешни пари. И така тази опция отпада.

Умните хора обаче измислят умни решения. Астронавтите, знаейки колко скъпо вървят всякакви сувенири, свързани с мисията Аполо 11, решават всеки от тях да постави подписа си върху плик за писмо.

Buzz_Aldrin’s_Apollo_11_Insurance_Cover

Пликът на Бъз Олдрин

Аполо 11 правят специални пликове като ангажират два производителя – Manned Spacecraft Center Stamp Club и Al Bishop. Те носят различни илюстрации на как се предполага, че ще изглежда кацането на Луната, емблемата на мисията, както и на космонавтите и самата Луна. С тази допълнителна декорация пликовете са „брандирани“ с мисията и темата за пътуване в космоса и след като тримата ги подписват, те стават изключително скъпи… особено ако космонавтите не се върнат.

Месец преди полета Армстронг, Колинс и Олдрин са поставени под карантина, за да се намали шанса някои от тях да се разболее и да не може да участва в мисията. Така понеже няма както да правят, те подписват стотици пликове и ги дават на техен доверен човек.

В деня на полета този човек отива с пликовете в пощата, за да „анулира“ марките, което означава, че те се маркират по специален начин, който предотвратява повторното им използване като така цената на пликовете се вдига още повече.

Разбира се, днес знаем, че мъжете от Аполо 11 не умират, дори напротив, и цялата суета около тези пликове е била излишна. Но разпознавайки добрата идея, астронавтите от следващите мисии Аполо следват примера на Нийл, Майкъл и Бъз. Съответно такива пликове има подписани от астронавтите от Аполо 12, 13, 14, 15 и 16 – все мисии, в които човек стъпва на Луната. За щастие, всички те приключват успешно.

Но какво става с Аполо 17? Официално те не правят свои пликове, основно заради скандала с Аполо 15. В него Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин взимат „контрабандно“ 398 от своите пликове заедно с тях до Луната и обратно. 100 от тях са продадени от търговеца на марки Херман Зигер за общо $21 000 (по $7 000 за всеки от тримата, което е $40 000 днешни пари). Тези пликове обаче трябва да се продават чак след като програмата Аполо приключи, а парите да отидат за образованието на децата им. Зигер решава да не чака и след като новината се разчува, астронавтите се забъркват в страхотен проблем като дори са изправени пред Конгреса. Тази среща се случва не много преди мисията Аполо 17.

Затова и астронавтите от Аполо 17 решават да запазят подписването на своите „застраховки живот“ в тайна. Когато обаче мисията им минава успешно, вече няма нужда да разкриват, че такова нещо въобще се е случвало, въпреки че по-късно някои от пликовете все пак са продадени или раздадени. Един такъв можете да видите над заглавието на текста ни.

 
 
Коментарите са изключени