Общите гени между интелигентността и депресията
В научната реалност на психиатрията изследователите често работят с повече неизвестни, отколкото известни. Въпреки десетилетията научни скокове и технологични пробиви, сложността на мозъка си остава непосилна. Изследователите все още търсят точните механизми, които лежат в основата на редица психични заболявания, включително депресията. В неотдавнашен доклад учените обявяват, че решаваща част от този пъзел се крие дълбоко в нашия генетичен код. Екипът открива „изненадваща“ споделена генетична архитектура между депресията и друг на пръв поглед неинтуитивен фактор: интелигентността.
Когнитивната способност е синоним на интелигентност в научния бранш. Екипът открива припокриващи се генни варианти, свързани както с когнитивните способности, така и със самодиагностицираната депресия.
Всяко от проучванията, включени в този по-голям анализ, измерва интелигентността по различен начин чрез различни математически тестове, знания и устни когнитивни тестове. Изследователите също тестват хората за тяхната памет, решаване на проблеми, скорост на обработка на информация и IQ. Колективно тези данни са категоризирани като информация за интелигентността.
„Настоящите открития сочат, че има генетична връзка между интелигентността и разстройствата на настроението“, казва съавторът на изследването Оле Андреасен пред Inverse. Андреасен е изследовател по психиатрична генетика в университета в Осло. „Природата на генетичната връзка обаче не е ясна“, обяснява той.
Към днешна дата изследванията за връзката между депресията и интелигентността, са смесени. По време на депресивен епизод хората често имат намалени когнитивни способности, което е ключова характеристика на депресивния феномен, както и диагностичен елемент, обяснява Андреасен. Депресията може да наруши вниманието и паметта, както и уменията за вземане на решения. Хората с депресия обаче могат да имат и повече „положителни“ когнитивни асоциации, включително участие в изкуствата и музиката, добавя изследователят. Проучванията показват, че творческите хора са по-склонни да изпитват нарушения в настроението.
Въз основа на данните изследователите по-рано подозират, че няма ясна връзка между двата фактора. Но в това проучване учените откриват „двойна връзка“, която помага да се обяснят привидно противоречивите положителни и отрицателни връзки между депресията и интелигентността.
Андреасен и колегите му използват статистически подход, за да анализират масивите информация от проучвания за големите асоциирани геноми за тежка депресия и интелигентност. Те събират данни за депресията от Psychiatric Genomics Consortium и 23andMe. Пробата им се състои от 135 458 случая на тежка депресия и контролна група от 344 901. Данните за общата когнитивна способност се основават на 269 867 лица, извлечени от 14 различни кохорти, като 72% са от базата данни за изследвания UK Biobank. Всеки от тези хора е попълнил множество неврокогнитивни тестове, за да се определи нивото им на интелигентност. Екипът използва статистически инструменти за анализ на генетичния състав на участниците. По-конкретно, използвайки изчислителни и математически модели, те начертават генните набори и откриват всички припокриващи се варианти между депресията у хората и когнитивната им функция.
Като цяло екипът откри голям брой припокриващи се гени, споделяни между депресията и когнитивните способности.
„Ние показваме, че състоянията споделят значително количество генетичен произход, въпреки че няма генетична корелация между тях“, казва Андреасен. Ефектите от гените, влияещи както върху интелигентността, така и върху настроението, се смесват, обяснява изследователят: „Приблизително половината от споделените гени работят в координация, насърчавайки или потискайки и двете черти, а другата половина насърчава една черта, докато потиска друга.“
По същество гените, които подкрепят депресията и интелигентността, изглежда работят по случаен начин – понякога колкото по-депресиран е индивидът, толкова по-лоша е когнитивната му функция; друг път, колкото по-депресирани, толкова по-висока е тяхната мозъчна сила.
„Резултатите дават представа за споделената генетична архитектура между две важни човешки черти, което предполага споделена невробиологична основа“, пишат Андреасен и неговите съавтори.
Проучването предполага, че подобни генетични фактори могат да регулират мозъчните пътища, участващи в регулирането на познанието и настроението – откритие, което изначално дава улики за причините за депресията.
„По-доброто разбиране на тези споделени механизми може да доведе до нови лечения или диагностични стратегии на депресията“, казва Андреасен. Засега психиатърът просто се надява, че помага на депресираните хора и техните близки да разберат по-добре разстройството на настроението си.
В бъдеще Андреасен и неговият екип се надяват да характеризират припокриващите се генетични фактори между редица други свързани с мозъка черти и разстройства, включително злоупотребата с вещества. „Нашата хипотеза е, че голяма част от клиничната коморбидност (едновременното присъствие, наличие на едно или повече заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване /разстройство) може да се дължи на припокриващи се молекулярно-генетични фактори“, казва Андреасен.
