shareit

Няколко етапа от историята на изкуствения интелект

| от |

Изкуственият интелект вероятно ще ни донесе огромни ползи, но ще ни предложи и поредица от страхотни предизвикателства. Както знаем, в един момент, може би докато сме още живи, ще стигнем момента, в който почти всяка работа може да се свърши по-евтино и по-добре от ИИ, отколкото от човека. Това обаче е в бъдещето; нека сега разгледаме няколко момент от историята на Изкуствения интелект…

Vulcan Coustou Louvre MR1814

Гръцките митове

Историите за същества с изкуствен интелект се връщат поне от древните гърци. Хефест, ковачът на Олимп, създава Пандора – първата жена, от творенията му, с реалистични човешки способности.

Хефест започна безперспективно в живота. Гръцките митове често имат множество форми и в някои версии Хефест е син на Зевс и Хера, докато в други той е отроче само на Хера. Един от родителите му го хвърля от планината Олимп и в следствие на  падането той ставайки куц. Спасен е от хората в остров Лемнос и когато Хера вижда гениалните творения, които прави, тя отстъпила и става единственият гръцки бог, който е приет отново на Олимп.

Творенията му са конструирани от метал, но целите им варират широко. Най-зловещ е кавказкият му орел, отлят от бронз, чиято работа е да кълве Прометей всеки ден, изтръгвайки черния му дроб като наказание за това, че дава огъня на човечеството.

Capek play

Франкенщайн и Универсалните роботи на Росум

Въпреки че много по-ранни истории имат сюжетни елементи и идеи, които засягат научната фантастика, авторът Брайън Олдис твърди, че „Франкенщайн“ на Мери Шели (1818) е истинската начална точка на жанра, защото героят взема умишлено решение да използва научни методи и оборудване. Следователно е уместно, за разлика от общоприетото схващане, заглавието да се позове на фигурата на учения, а не на чудовището.

Докато Франкенщайн изглежда като гротеска, пиесата от 1920 г. R.U.R или „Rossum’s Universal Robots“ въвежда теми, които ни засягат и днес. Чешкият й автор Карел Чапек получава широко одобрение, когато пиесата е поставена за първи път, но по-късно критиците не са толкова възхитени. Исак Азимов я нарича ужасно лоша и днес рядко се чете или поставя на сцената. Независимо от това, той въвежда идеята за въстание на роботите, което унищожава човечеството, и така предизвика огромен брой истории по-нататък, които засягат нашироко последиците от автоматизацията. И разбира се, дава на света думата „робот“. Роботите на Чапек (на снимката горе) са андроиди с човешки вид и със способността да мислят самостоятелно.

Във въстанието си роботите убиват всички хора, с изключение на един, и книгата завършва с това, че двама от роботите развиват човекоподобни емоции, което изглежда ги кара да започнат целия цикъл отначало.

Charles Babbage - 1860

Чарлз Бабидж и Ада Лавлейс

Първият дизайн за компютър е изготвен от Чарлз Бабидж, викториански академик и изобретател. Бабидж никога не завършва конструкцията на своето устройство, но през 1991 г. е построена машина по негов дизайн, което показва, че машината му е могла да работи още във викторианската епоха.

Така нареченият Babbage’s Difference Engine (проектиран през 1822 г.) изпълнява основни математически функции, а Analytical Engine (чийто дизайн никога не е завършен) може да прави изчисления с общо предназначение с помощта на перфокарти.

Половината мозък на Бейбидж се пази и до днес в Кралския колеж на хирурзите, а другата половина е изложена в лондонския Научен музей.

Сътрудничката му, Ада Лавлейс (на главната снимка), е определена за първият компютърен програмист в света благодарение на някои от алгоритмите, които създава за Analytical Engine. Известно е, че Ада е единственото законно дете на викторианския поет и авантюрист, Джордж Байрон. Въпреки че никога не е познавала баща си, тя е погребана до него, когато почива на 36-годишна възраст. Има противоречия относно степента на нейния принос в работата на Бабидж, но независимо дали тя е първият програмист, със сигурност е първи дебъгър…

engin-akyurt-vo1J60cQdX8-unsplash

Зимите на нашето ИИ (1973 г. и края на 80-те години на 20 век)

Когато става очевидно, че ИИ ще отнеме много повече време, за да се осъществи, отколкото се очаква първоначално, доста от инвеститорите в технологията са недоволни и съответно финансирането намалява драматично. Тези недоволства кристализират в доклад на британския математик Джеймс Лайтхил от 1973 г., който подчертава „комбинаторния проблем“, при който едно просто изчисление, което включва две или три променливи, става неразрешимо, когато броят на променливите се увеличи.

Първата „ИИ зима“ продължава от 1974 г. до около 1980 г. След нея през 80-те години на миналия век се появява нов подем, благодарение на появата на експертни системи и японското компютърно развитие.

Финансирането обаче отново пресъхна в края на 80-те години, тъй като трудностите отново се оказват подценени, а също и защото настолните компютри и това, което сега наричаме сървъри, изпреварват основните модули по скорост и мощност, правейки много скъпите стари машини излишни. Втората „ИИ зима“ се размразява в началото на 90-те години и оттогава изследванията се финансират все по-добре.

 
 
Коментарите са изключени