shareit

Норман Дюис – човекът, за когото скоростта беше начин на живот

| от |

В историята на автомобилните спортове ще открием редица интересни личности, които по един или друг начин, са принудени да прескочат ограниченията от тази епоха. Днес автомобилът разполага с достатъчно компютри и системи за сигурност, но в миналото, някой е трябвало да ги разработи, а когато електрониката не го позволява, единственият шанс на компаниите е да откриват онези луди хора, които да седнат в пилотската кабина и да ги създават. Чували сме историята на Карл Шелби и Кен Майлс, знаем много добре какво е трябвало да направи Уолтър Рол в битката срещу могъщото Audi Quattro. Някои истории са известни, а други минават под радара, поне за известно време. Историята на Норман Дюис е точно такава.

Той е тестов пилот за Jaguar и 33-годишната му кариера помага за създаването на редица нововъведения в автомобилите. Целият му живот ухае на гориво и доказва, че този човек има една особена връзка с високите скорости. Връзката му с автомобилите започва в най-ранна възраст на 14-15-годишна възраст, когато баща му умира. Принуден да търси работа и да помага с доходите у дома. По това време Норман живее с баба си и дядо си. Понеже домът им се намира точно срещу фабриката Humber в Ковънтри, това е и мястото, където отива. Работи около 8 месеца, като поставя капаци на автомобилите, но осъзнава, че никой не оценява неговия труд и след време решава да смени фирмата, като в Armstrong Siddeley е приет много радушно.

Животът продължава нормално, докато не избухва Втората Световна война. Норман е доброволец в Кралските Въздушни сили и дълго време изпълнява ролята на картечар в английските бомбардировачи. В края на войната, когато вече авиацията няма нужда от защитници, а от повече пилоти за комерсиални полети, младежът е принуден отново да търси нова професия. Малко след нея кандидатства с привилегии като ветеран в компанията Lea-Francis. Там е особено щастлив от факта, че има възможност не само да кара прекрасни автомобили, но и да се включи по-активно в разработката им.

През 1951 г. в дома му телефонира Бил Хейнс – главният инженер на Jaguar. Той отчаяно търси качествен пилот, който да тества новите машини и да провери какво още може да се направи по тях. При всяко запитване, получавал винаги един и същи отговор – Дюис. Поканата наистина вълнува младия пилот, но като цяло иска да изчисти някои подробности около договора си. Двамата се срещат и накрая Бил задава този въпрос: „Какво се надяваш да постигнеш?“. Норман иска допълнителни 2 паунда над месечната си заплата, което по това време е много. Началството се съгласява с условието, че никой друг не трябва да знае какви точно пари взима новото попълнение, за да няма стачки. И така започва една от най-вълнуващите саги в автомобилната история.

gettyimages-546574098-594x594

До днес се смята, че Дюис е успял да измине около 300 000 километра със средна скорост от близо 160 км/ч. Новата позиция на тестов пилот позволява да се срещне и с величия като сър Стърлинг Мос, както и сър Уилям Лаянс. В заводите на Jaguar е подготвен да работи върху подобряването на стандартните тестове и да помогне за по-високото качество на серийните автомобили, които компанията ще пусне. Една година след наемането си, той работи върху създаването на дисковите спирачки. Технологията е поставена в Jacugar C-type на Стърлинг Мос, като първата и демонстрация идва директно на така наречената Mille Miglia – състезание, в което се навъртат около 1600 километра.

С Мос зад волана, Норман сяда на пасажерската седалка и надпреварата започва. През цялото време се намират на 3-то място и според тестовия пилот, причината е, че Мос не искал още да рискува и да се довери толкова на дисковите спирачки, които в това време позволявали по-сериозни атаки на завоите и убивали достатъчно ефективно високата скорост. На около 160 километра от финала приключват състезанието си, след като автомобилът им се блъска със скала на пътя. Една година по-късно, инженерите на Jaguar се опитват да поставят рекорд за скорост и техният автомобил е изпратен в Белгия, където на затворен публичен път ще се опитат да преминат границата от 200 км/ч.

Моделът е XK120 и до последните си дни, Норман смята, че всички са били изключително глупави в стремежа си да докажат на какво е способна компанията. Преди да се качи във возилото, един от техниците споделя, че при скорост от 256 км/ч се очаква от болида да се отлепи от земята, защото съпротивлението в предната част пречупва бронята. Вместо да подходят малко по-професионално, повечето инженери подсигуряват машината, но не толкова Норман. След няколко по-специални теста и загряването на двигателя, Норман сяда зад волана, натиска здраво педала и заковава радара на скорост от 275.2 км/ч. Само 3 години по-късно ще бъде част от състезателния екип на Льо Ман, като на правата на пистата ще бъде засечен със скорост от 307 км/ч. Дори и с тези постижения, Норман помни до последно сър Уилям Лаянс с неговата педантичност. Длъжни сме да отбележим, че не е част от официалните пилоти, а само тест пилот, който не се картотекира.

Една от любимите истории в това отношение е моментът, когато една вечер след провеждането на тестовете, Норман е извикан от сър Уилям. По негови спомени, собственикът никога не се обръщал към никого с малко име и винаги използвал фамилии. Една вечер, когато всички си тръгват и Норман е последният пилот, собственикът го вика и посочва осветлението в бокса, както и това на пистата – не разбирал защо е оставено всичко да свети и тестовият пилот е върнат, за да загаси. Въпреки това, професионалните отношения остават винаги топли и пилотът получава празен чек, с който да създаде история за компанията.

gettyimages-88921869-594x594

Много често сър Уилям бил приканван да постави Норман в състезателния отбор, нямало никакъв спор, че това е човекът, който може спокойно да пресече финала без никакви проблеми, все пак познава всеки един състезателен концепт и има достатъчно опит да направи история, но Лаянс не е на същото мнение. Причината Норман никога да не става състезател е именно фактът, че ако компанията изгуби тестовия си пилот, няма никой друг, който да има опита и уменията, с които да го замести. И Норман винаги стои до финала и наблюдава състезанията, най-често тези в Льо Ман. През 1955 г. става свидетел на катастрофата на Пиер Левег, в която болидът му напуска пистата и убива около 83 зрителя. Едва след този момент всеки започва да насочва вниманието си в безопасността на пилотите и зрителите, а голямата права на Льо Ман се променя, за да се ограничат поне до известна степен препускащите машини за милиони долари.

Пилотът има и някои свои главоболия в това отношение. През 1971 г. е зад волана на XJ13 и при скорост от 235.2 км/ч колата напуска правата. Машината започва да се върти и в последния момент Норман успява да изключи двигателя и да залегне в пасажерската част. Шегува се, че това е най-големият му успех – да бъде по-малък, за да се скрие – возилото няма никакви предпазни колани. В следващите секунди болидът прави няколко превъртания във въздуха, преди да спре. Макар и да получава една седмица почивка, Норман се връща на другия ден, за да продължи работата си. Точно тя е често е забелязвана и от другите компании, които с удоволствие са готови да си партнират.

През годините дори самия Енцо Ферари пристига на пистата в Льо Ман, което е прецедент за самия него и прекарва няколко минути в разговор с Дюис. Енцо предлага настаняване, много по-висока заплата от тази, която взима и разбира се, всеки един разход се покрива изцяло от компанията. Прибирайки се в родната Англия, пилотът споделя това предложение със съпругата си. Тя му дава благословията, но заявява, че предпочита да остане в родината си и да гледа децата. Дюис отказва, но продължава да си мисли какви успехи е можел да постигне с Ferrari. Най-вероятно доста интересни, а и кой знае, може би тогава никога Ford нямаше да се закичи с легендарната си победа.

Една от най-интересните истории, които идват извън състезателната писта, проследяват представянето на новия Jaguar E-Type. Това е легенда, която привлича вниманието на заможните личности по света. Освен красива, тя е и бърза, но предлага едно особено удоволствие – прибирането на покрива. Това возило прави своя дебют през 1961 г. и ситуацията в Женева е нагнетена до червено. Компанията вече е закарала един автомобил, който да представи на публиката, но в последния момент сър Уилям телефонира до централата и заявява, че ще бъде прекрасно, ако може да бъде изложен още един. Часът е 12 вечерта и на другия ден компанията ще направи своя дебют.

gettyimages-108903882-594x594

Задачата трябва да се изпълни и Норман е зад волана, като има 13 часа да измине разстоянието от близо 1200 километра. В днешно време е сигурно, че с помощта на GPS и малко повече мощност от двигателя, всеки може да се случи много лесно, но в онова време, когато трябва да се разчита само на интуиция и милостивия трафик, Норман натиска колата до червено, за да стигне само 10 минути преди началото на представянето. E-Type е изкаран пред публиката, докато самият двигател е още горещ. До този момент няма друг човек, който да успее да постигне това, в толкова неприятелската обстановка на времето. И нека не забравяме, че тестовият пилот трябва да запомни абсолютно всичко, което се случва в колата, да го записва в движение и да се консултира с останалите инженери. Задължен е следи температурата на скоростната кутия, на двигателя и всичко останало, за да може по-късно да започне работата.

След като се прибира у дома си, когато тежката катастрофа се е случила, заявява на съпругата си, че е бил пуснат по-рано. На другия ден тя чете във вестника, че на тестовата писта на Jaguar се е случила една от най-тежките катастрофи в историята на компанията. Норман се пенсионира през 1985 г. и остава един от неофициалните посланици на Jaguar. Работи върху D-type болида, който участва в Льо Ман и от време на време прави демонстрационни обиколки на пистите. Легендарният пилот приключва житейския си път през  2019 г. на възраст от 98 години, като споделя, че никога не е съжалявал за своя избор и интимната връзка, която е имал с автомобилите.

 
 
Коментарите са изключени