Неуспешният опит на Марк Твен да продава достъпни часовници
Днес е нормално за известните да предлагат продукти, които нямат нищо общо с дейността, която ги е направила известни. Въпреки че това явление може да изглежда скорошно, всъщност е доста старо. Американският писател Марк Твен например слага името си на много продукти. И някои му печелят пари; други – не.
Но има поне един продукт, който той искрено обича – часовниците. И както много любители на часовници, може би единственото нещо, което Твен обича повече от притежаването на часовници, е да се оплаква от тях…
В материал, публикуван във вестник Buffalo Express от 26 ноември 1870 г., 34-годишният младеж разказва история, в която получава нов часовник и в желанието си да се увери, че го настройва на точното време, го занася на часовникар. Часовникарят след като хвърля един поглед, му казва, че механизмът трябва да се коригира, но Твен обяснява, че часовникът е нов и няма нужда от корекции – само трябва да знае точното време. Часовникарят обаче не слуша. Накрая Твен отстъпва и го оставя да настрои часовника. Разбира се, часовникът, който преди това показва перфектно времето, след подобренията започна да избързва с по няколко минути на ден.
По начинът, по който е разказана история, Твен е един вид играчка на милостта на така наречените експерти по часовници. Той след това е принуден да занесе часовника на поредица от все по-некомпетентни часовникари в опит да го върне в първоначалното му състояние. Всеки от тях обаче го прави по-зле и по-зле от предишния. В края на този все пак шеговит разказ, Твен твърди, че ремонт на часовник от 200 долара му струва две или три хиляди долара.
Подобно на израза, че „добрият кон е добър, докато не избяга“, Марк заключва: „добрият часовник е добър, докато часовникарите не го поправят.“
Той осъзнава, че иска просто часовник, който часовникарите не могат да развалят. По това време хорологията – съвкупност от науки за измерване на времето – все още е занаятчийска дейност, която обслужва до голяма степен богатите. Ако някой може да си позволи часовник, то той притежава скъп, предимно ръчно изработен джобен такъв. Ако не може, той изобщо не притежава часовник; за да разберат часа, повечето хора слушат църковни камбани или проверяват часовника на градския площад.
Но след завършването на Трансконтиненталната железница през 1869 г., се появява нуждата от национална, стандартизирана система от време. А възходът на железопътната линия се свързва перфектно с възхода на Твен като писател: през 1883 г. Съединените щати създават своята система от часови зони в отговор на нуждите на железопътната линия, а на следващата година Твен публикува „Приключенията на Хъкълбери Фин“.
Героите в книгите на Твен не са възпитани джентълмени и това му създава име на достъпен писател. И отчасти поради железопътната линия и продължителната урбанизация на Америка, отчитането на времето също трябва да стане достъпно и часовниците трябва да бъдат за всички.
Твен в лабораторията на Тесла
Но другата причина Твен да иска толкова много евтини и надеждни часовници е, че веднъж почти губи състоянието си в часовникарската индустрия.
През март 1881 г. Твен получава оферта от племенника си Чарлз Уебстър да инвестира в компания за часовници. Основана от братята Кларънс и Едуард Хауърд през 1875 г., Independent Watch Company е базирана във Фредония, Ню Йорк. (Няма връзка с друга американска компания Independent Watch Company, която стартира в Шафхаузен, Швейцария, седем години по-рано и съществува и до днес като компанията IWC.) Хауърдс се опитва да намери инвеститори във Фредония и иска да имат голямо име като Твен като акционер.
Както писателят Бернар Г. Краус документира, през 1878 г. Хауърд купуват известно количество стари часовникови механизми, леко ги модифицира и започва да ги продава под името Independent Watch Company. През 1881 г. Fredonia Censor съобщава, че компанията наема няколко часовникари от Швейцария и осигурява достатъчно машини и материали, за да направи няколко хиляди часовника. Тъй като сделката им с Твен по-късно тръгва надолу, може да е лесно да си помислим, че братята Хауърд са просто измамници, но те всъщност са истински хорологични новатори. Получават поне един патент за своите регулатори, което е част от механизма на часовника за регулиране на скоростта му, а по-късно стават първите американски производители на часовници, които внасят и редовно използват антимагнитни пружини, които ограничават вредното въздействие на магнетизма върху часовника.
Твен винаги е търсил бързите пари и харесва племенника си, така че прави инвестиционната стъпка. Братята инструктират Уебстър да подслади значително сделката – Independent Watch Company, каза той на писателят, иска да направи специален механизъм с името „Марк Твен“. Твен, който харесва часовниците почти толкова, колкото харесва и парите, става още по-заинтригуван. Въпреки че голяма част от парите му са обвързани с други начинания – „колкото и да ми харесва схемата за изработка на часовници, трябва да се държа настрана от нея“, казва той на сестра си в писмо от 15 март 1881 г. – в крайна сметка не успява да устои и инвестира 5000 долара, почти четвърт милион в днешни пари.
Механизмът за джобни часовници е представен за първи път в изданието на Fredonia Censor от 21 септември 1881 г. В текстът се отбелязва, че „компанията има часовник, наречен „Марк Твен“, в чест на този изтъкнат акционер.“
Моделът „Марк Твен“ най-накрая стартира в началото на 1882 г., а официалното съобщение гласи: „Механизмът „Марк Твен“ е роден в 14:00 ч. в сряда, 1 февруари. Детето е енергично и здраво, и изглежда има все по-голям брой от него. Родителите му се гордеят с него и той вече дава обещания да стане толкова всеобщ фаворит, колкото неговият прочут съименник.“ Въпреки че някои механизми имат 11 камъка, а други имат 15, повечето са снабдени с циферблати с надпис „Independent Watch Co., Fredonia, NY“, и всички имат името „Марк Твен“, гравирано върху тях.
И все пак, въпреки че Твен става невероятен поддръжник на редица продукти – по-късно той подписва договор за пури, писалки и уиски, наред с други неща – да бъде часовников магнат не му се отдава. До края на лятото на 1882 г. Твен установява, че братята Хауърд се хитрували с акционерите си като се твърди, че се опитват да продадат част от акциите си, за да платят на себе си и на други инвеститори дивиденти, въпреки че компанията все още не е печеливша. Бесен, Твен в крайна сметка кара Хауърд да изкупят обратно голяма част от неговите акции, но той все още има 1400 долара в компанията, или около 35,000 в днешните пари.
