shareit

Началото на прословутия Ориент Експрес

| от |

За повечето хора Ориент Експрес е по-скоро легенда, отколкото осезаем обект, защото сме най-добре запознати с него от фантастиката и киното: Еркюл Поаро, например, разрешава най-известния си случай именно в този влак, дамата на Алфред Хичкок изчезва от него, а Джеймс Бонд го кара от Истанбул до Лондон.

Но какъв е истинският Ориент Експрес, как за първи път постига своята мистериозна аура и каква е крайната му съдба?

Aff ciwl orient express4 jw

През 1865 г. синът на виден белгийски банкер на име Жорж Нагелмакерс е първият, който си представя „влак, който ще обхваща целия континент и се движи се върху непрекъсната метална лента повече от 2500 километра“, както пише Е. Х. Кукридж в „Orient Express: The Life and Times of the World’s Most Famous Train“. По време на пътуване до Америка Нагелмакерс става свидетел на многото нововъведения в железопътния транспорт там – главното сред тях е безпрецедентните, луксозни „спални вагони“ на Джордж Пулман – и той се завърна решен да осъществи идеята си.

През 1883 г., след редица фалстарти, финансови проблеми и трудности при преговори с различни национални железопътни компании, Compagnie Internationale des Wagons-Lits на Нагелмакерс (Wagons-Lits от френски означава „вагони за спане“) установява маршрут от Париж до Истанбул, който тогава си казва Константинопол. Вестниците го наричат „Ориент Експрес“ – въпреки че Истанбул е най-големият „Ориент“, който този влак някога ще види – и Нагелмакерс приема името.

На 4 октомври Ориент Експрес тръгва на първото си официално пътуване, като на борда има много журналисти, които публично са удивени на лукса и красотата на влака. (Нагелмакерс, като умен шоумен, дори урежда да има калпави, разпадащи се стари вагони Pullman отстрани, които да стоят за контраст на неговия влак, когато излиза от Gare de Strasbourg от Париж.) На борда на влака възхитените пътници се чувстват сякаш са влезли в един от най-добрите европейски хотели; те се радват на сложните дървени ламперии, луксозни кожени кресла, копринени чаршафи и вълнени одеяла на леглата. Пътуването от Париж до Истанбул продължава малко над 80 часа.

Strasbourg Railway Station at Night, Alsace, France - Diliff

Станция Strasbourg-Ville

Някои крале, който са на борда на влака, позорно проявяват много странно поведение. Белгийският крал Леополд II се качва на влака до Истанбул, след като се уговаря да проникване в харема на турски мъж. Кралят на България настоява да му бъде позволено да кара влака през своята страна, което и прави – с опасно висока скорост. Цар Николай II иска да бъдат построени специални вагони за посещението му във Франция, а няколко десетилетия по-късно френският президент Пол Дешанел неумело пада от един от тези вагони – събитие, което предизвиква толкова подигравки, че в крайна сметка той подава оставка.

В разцвета си влакът надлежно печели още един прякор: „Шпионския Експрес“, защото тайните агенти много го обичат, тъй като той просто „е улеснил работата им много и пътуванията им са много по-удобни“. Един от най-забележителните сред тези агенти е англичанин на име Робърт Баден-Пауъл, който се представя за лепидоптер (човек, който изучава или събира пеперуди и молци), който събира проби от Балканите. Неговите сложни скици на формите и цветовете на крилата на пеперудите всъщност са кодирани изображения на укрепленията, които той забелязва по крайбрежието на Далмация, които служат като чудесни помощни средства за британския и италианския флот през Първата световна война.

Въпреки че двете световни войни силно ограничaват пътуванията на Ориент Експрес, един вагон играе интересна символична роля и в двете. На 11 ноември 1918 г. германски офицери подписват документ за предаване в един от вагоните на влака, който се ползва като мобилна конферентна зала. Французите го излагат гордо в Париж до юни 1940 г., когато Хитлер заповядва да бъде изтеглен до точното място, където германците са принудени да се предадат преди 22 години и той диктува условията на френската капитулация. Четири години по-късно, когато загубата на Хитлер изглежда неизбежна, той нарежда вагонът да бъде взривен, за да не стане „още веднъж трофей на съюзниците“.

Какво остава от Ориент Експрес? Родословието на влака става доста сложно през по-късните години, тъй като оригиналната линия на Нагелмакерс  поражда дубликати, които следват малко по-различни маршрути, но да използват името „Orient Express“ за рекламни цели. През годините съществуват Direct Orient Express, Simplon Orient Express (влакът, с който е пътувал Поаро), Nostalgic Orient Express и много други. Един потомък на оригинала става доста изтъркан, претъпкан и евтин и разочарован журналист го нарича „блудкава жилищна сграда“. Днешният Venice-Simplon Orient Express се стреми към лукса на оригинала и за подходящата цена човек все още може да се разходи с реставрираните оригинални вагони Compagnie Internationale des Wagons-Lits.

Но опитите за запазване на стария блясък на Ориент Експрес до голяма степен клонят към пародия – промоутърите на линията насърчават пътниците да се облекат като през 20-те години на миналия век и дори веднъж се организира игра с мистериозно убийство по време на пътуването. През 1976 г. в материал за Los Angeles Times, един репортер среща уморена и раздразнена състезателка, която казва, в последния етап на пътуването: „Ако ще има убийство в този влак, то ще е на турчинът, който ме събуди в 5:00″

Съвременните версии на Ориент Експрес са далеч от оригинала, в който „Крале и мошеници, милионери и бежанци, ловци и контрабандисти на едър дивеч, примадони и куртизанки пътуват; магнати и финансисти сключват своите сделки на разкошните му трапезни маси; дипломати, шпиони и революционери на борда на влака се придвижват тайно към своите моменти от историята.“ Ерата на подобни интриги и вълнения на борда на влака приключва. Но в свят, който става все по-свързан всеки ден – и в който не липсват луксозни пътувания – голяма част от визията на Нагелмакерс продължава да живее.

Ориент Експрес се превръща в любимия влак на богатите и високопоставени хора в Европа, подвижен символ на икономическите различия на своята епоха. „Селяните в половин дузина държави спират работата си на полето, за да зяпат блестящите вагони и великолепните лица зад прозорците.“ Той е наречен „Кралят на влаковете и влакът на кралете“.

 
 
Коментарите са изключени