shareit

Музикални хроники: Как един хит на Шер предизвика Auto-Tune революцията и промени музиката завинаги

| от Тодор Ковачев |

Знаете ли, че и най-любимите ви съвременни певци далеч не са идеални в пеенето си?

И знаете ли, че за перфектното им звучене в записите трябва да благодарите на музикалните технологии за корекция на тона, които полират и изглаждат техните гласове?

Неотдавна музикалният критик Саймън Рейнолдс обобщи, че прочутият аудио процесор за корекция на вокали Auto-Tune е предизвикал същинска революция в поп музиката в края на 90-те и модата му упорито не отминава.

Макар че е бил измислен с цел дискретно да изчиства неточности в пеенето и да оправя фалшиви тонове, много бързо беше открит потенциалът на Auto-Tune да играе ролята на силно подчертан вокален ефект, придаващ специфично „роботско“ звучене на певците – звучене, оказало се неустоимо за популярната музика.

Auto-Tune бил изобретен от забележителния учен Анди Хилдебранд, тогавашен геофизик от изследователския отдел на петролния гигант Exxon. Хилдебранд работел и в Landmark Graphics, компания, на която бил съосновател, за да създаде първата в света самостоятелна работна станция за обработка на сеизмични данни.

Той се специализирал в тази сфера и най-простичко казано,  използвал звукови вълни, за да открива какво има под земната повърхност и да помага за намирането на петролни находища.

Разработките му били изключително полезни, но сеизмологията не била първата му любов. Всъщност Хилдебранд от малък искал да се занимава с музика и през 1990-а създал компанията Antares Audio Technologies, концентрираща се върху дигитална обработка на музика и разработването на музикален софтуер. Идеята за появилия се през 1997 г. Auto-Tune дошла случайно от една небрежно подхвърлена реплика. Съпругата на колега на Хилдебранд споменала колко хубаво би било, ако имаше устройство, което да й помага да пее вярно, без фалшиви тонове.

Autotuneevo6

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=26348182

Хилдебранд осъзнал, че неговият алгоритъм, използван в петролната индустрия, може да бъде адаптиран, за да анализира и коригира музикалния тон в аудио файлове.

Въпреки че имало начини за засичане и коригиране на музикалния тон и преди Auto-Tune, те създавали проблеми и били трудно използваеми. А новият софтуер бързо се наложил като страхотно решение, което било лесно за употреба и водело до впечатляващи резултати.

„Хората не можеха да повярват на това, което чуваха“, разказва Хилдебранд. „Трудно ми беше да ги убедя, че не си правя шега с тях и това не е скрита камера.“

За самия Хилдебранд идеята на Auto-Tune е да позволи на изпълнителите да се концентрират върху емоцията при пеенето, а не толкова върху техническото изпълнение.

„Обикновено първият дубъл на певеца е най-добър, най-пълен с жизненост и емоция,“ коментира той. „След записа, обикновено продуцентът казва: „Беше чудесно, но втората фраза беше малко фалшива, твърде високо беше, така че хайде да го направим отново“. И певецът вече мисли за интонацията си, докато жизнеността и емоцията изчезват. Така че Auto-Tune имаше за цел да позволи на продуцента да коригира първия дубъл“.

В началото употребата на Auto-Tune била деликатна и незабележима, но големият взрив избухна със суперхита на Шер Believe от 1998 г. Там софтуерът е използван с най-агресивните възможни настройки, за да постигне откровено странен, роботизиран ефект на гласа.

„Повечето големи студиа вече използваха софтуера. Те обаче не обичаха да говорят какво всъщност правят със записите,“ признава Хилдебранд. „Те не искаха да подчертават по някакъв начин факта, че всъщност правят корекции в гласа на изпълнителя, но го правеха… Шер беше първата, която го извади на бял свят“.

Не е преувеличено да се каже, че след зашеметяващия успех на Believe, музиката вече нямаше как да бъде същата. Музикалните продуценти започнаха да се надпреварват кой ще използва Auto-Tune най-много и най-креативно.

Вече не ставаше въпрос да се поправи нечие фалшиво пеене, а да се следва последният писък на модата във вокалните ефекти.

За допълнителното популяризиране на технологията спомогнаха изпълнители като рапъра T-Pain, а в първото десетилетие на новия век Auto-Tune вече беше навсякъде. Особено много го обикнаха още рапъри като Снууп Дог, Кание Уест и Лил Уейн, а Black Eyed Peas го използваха изключително натрапчиво и успешно в хита Boom Boom Pow, за да създадат футуристично звучене на вокалите.

gettyimages-1211053046-594x594

Експериментатори като британците от Radiohead също започнаха да намират приложения на ефекта, а световният музикален дебат относно ползите и вредите от Auto-Tune постепенно се изостряше.

„Това е един чудесен и напълно приемлив инструмент, в който няма нищо нередно,“ заяви музикалният продуцент Пат Дилет през 2004. „От години се опитваме да коригираме звученето на гласовете на изпълнителите. Много преди Auto-Tune имахме множество методи – да ускорим звука, да го забавим, да го пренесем в друга част на записа и така да поправим проблемите. Само че беше много трудно. Тъй че няма как да не се радвам, че сега е по-лесно“.

„Откакто се прочу със странния изкривен ефект на припева на Believe на Шер, Auto-Tune се е превърнал в нещо оскърбително, деклариращо, че някой не умее да пее“, написа Лесли Андерсън в The Verge. „Само че критиките са нечестни, защото всъщност всички в бранша го използват от години“.

Естествено, далеч не всички бяха щастливи от ефекта, който Auto-Tune е оказал върху съвременната музика. Списание Time го постави сред 50-те най-лоши изобретения на всички времена, докато други го сравняваха с пластичната хирургия. През годините някои изпълнители заеха демонстративни протестни позиции, например Джей Зи пусна песен, наречена D.O.A., съкращение от „Смърт за Auto-Tune“.

Но технологията отдавна вече се използваше не само от онези, които имаха проблеми с вярното пеене – а от почти всички, просто защото се превърна в стандарт и слушателите свикнаха с нея. Auto-Tune стана задължителен, а журналистът от Times Джош Тирангиел сполучливо го нарече „Photoshop за човешкия глас“.

Root_Thumm_20100703_Japan_Expo_05

Добавянето на Auto-Tune към гласа днес е стандартна част от студийната обработка на едно вокално изпълнение. И признанието, че използва корекция на тоновете едва ли ще навреди на който и да е популярен изпълнител. Въпросът е доколко агресивна ще бъде употребата на ефекта и доколко ще подобри звученето на песента.

Но просто в дигиталната епоха, в която сякаш всичко минава през допълнителни обработки, нямаше как човешкият глас да остане непокътнат.

Затова независимо дали сме за или против Auto-Tune, той е определящ за музиката на XXI век – и няма изгледи времето му да отминава.

 
 
Коментарите са изключени