shareit

Мистерията на Инцидента Вела: Южно-атлантически проблясъци

| от |

В края на 70-те години международното положение е несигурно. Мирът в Близкия изток неизбежен за някои, докато други в са свидетели на драматична революция; в същото време двете ядрени суперсили – САЩ и СССР – достигат историческо споразумение, което значително ограничава ядрените им арсенали. През септември 1979 г. в Индийския океан са засечени два ярки проблясъка светлина, които по принцип сочат, че се е случила ядрена експлозия.

За едни това наистина е ядрена експлозия, а за за други просто грешка в машините. Но източникът на тази проблясванията остава неизвестен и до днес. Това е Инцидентът Вела.

Vela Double Flash 22 Sep 1979

Години наред Израел и Египет търсят решение на конфликта, който имат от десетилетия и който включва Синайската кампания (1956 г.), Шестдневната война (1967 г.) и Октомврийската война (1973 г.). При посещение на египетския президент Ануар Садат при израелския министър-председател Менахем Бест в Йерусалим през 1977 г. обаче е постигнато споразумение.

През това време авторитарното управление на тогавашния крал на Иран Мохамед Реза Шах Пахлави е оспорвано от група с ръководител ислямския духовник в изгнание Аятола Хомейни. Съответно през януари 1979 г. Шахът е заточен, Хомейни се завръща, а до април 1979 г. Ислямската република Иран вече се развива с пълна пара. Напрежението в страната продължава да бъде високо и до ноември 1979 г. 52 американци са взети за заложници и държани в посолството си в Техеран.

Въпреки новосъздадения мир с едната си съседка, Израел остава на нокти по отношение на намеренията на другите в региона, и по-специално на новата Ислямска република, която идва на власт със скандирания „смърт на Израел“. Следователно очевидно е, че  ако някой има причина за изпробване на нови оръжия, можем да гледаме в тази посока.

Южна Африка, която е богата и технологично напреднала държава, явно прави с подземни ядрени тестове поне от август 1977 г., когато подобен тестов район бива засечен от съветски спътник. Предвид местоположението на двойната светкавица, Южна Африка става основен заподозрян, но чак в по-късни разследвания. Мътейки още повече водите, появяват се и слухове, че Израел и Южна Африка си сътрудничат в разработването на ядрени оръжия.

Интригата продължава: през 70-те години Съюзът на съветските социалистически републики и Съединените щати участват в дискусии с цел ограничаване на броя, вида и развитието на ядрените оръжия. Дори в тази посока е подписан договор (Солта II) на 18 юни 1979 г. от президента Джими Картър и генералния секретар Леонид Брежнев.

И така, в разгара на тази напрегната геополитическа ситуация, в 3 часа сутринта местно време на 22 септември 1979 г., нещо очевидно генерира двойна светкавица (което всъщност е красноречиво доказателство за ядрен взрив) в атмосферата над Индийския океан между островите Прайс Едуард (Южна Африка) и островите Крозе. Ако показанията са верни, най-вероятно става въпрос за ядрено оръжие с мощност 2-3 килотона.

Vela5b

Vela 6911

Святканията са прихванати от Вела 6911, изкуствен спътник за засичане на ядрена детонация, изстрелян от САЩ през 1969 г. Преди този инцидент, машината с засякла 12 други подобни двойни светкавици, всяка от които по-късно се потвърждава, че идва от ядрен взрив (всички спътници на проекта Vela общо засичат 29 двойни светкавици, които по-късно също се потвърждава, че са в резултат от ядрени взривове).

Доказателства и от други източници също подкрепят теорията, че светкавиците идват от ядрени бомби. Независимо международно проучване, започнало много преди случая, открива йод-131 (който има много кратък период на полуразпад и се произвежда само при ядрени реакции и детонации) в тироидите на овце в Мелбърн, Австралия, но само през ноември 1979 г., а не след това. В допълнение, учени от обсерваторията Аресибо откриват смущение в йоносферата във времето и мястото на двойната светкавица.

Онези, които вярват, че двойната светкавица не е ядрена, разполагат със свои доказателства. В допълнение към факта, че никой не е поемал отговорност за случилото се и че никой друг датчик не е усетил светкавицата, се изтъква, че има несъответствие в показанията на сензорите на спътника – проблем, който не се е случвал в нито един от предишните 41 засичания.

Въпреки че няма пълен консенсус, повечето, които твърдят, че инцидентът Вела се дължи на ядрена експлозия, също смятат, че той е резултат от тестове на оръжие от Израел (със или без Южна Африка) и поради тесните връзки на държавата с кабинета на тогавашния президент Картър се предполага, че има на значителен натиск да се прикрие. Не само, че подобен тест от близък съюзник ще подкопае новия ангажимент на САЩ за намаляване на ядрените оръжия, но би поставило президента Картър в неудобно положение или да санкционира Израел (и да отчужди еврейското крило на Демократическата партия) или не я санкционира (ядосвайки анти-ядреното крило на конгреса). И затова се твърди, че администрацията взима най-лесното решение и оправдава двойната светкавица с технически проблем.

 
 
Коментарите са изключени