shareit

Мъжът, който пиеше радиоактивно „лекарство“, докато челюстите му не паднаха

| от |

В началото на 20 век консумирането на радиоактивни материали или намазването им по кожата е доста често срещано.

На 1 март 1896 г. френският физик Анри Бекерел открива радиоактивните свойства на урана. Скоро след това се установява, че полоний, торий и радий също излъчват радиация, като Мария Кюри първа въвежда термина радиоактивност. Преди да който и да е да успее да установи дали пък тази радиоактивност не може да доведе до някоя болест, например рак, хората започват да създават радиоактивни продукти за ежедневието – от пастата за зъби Doramad до радиоактивни карти, които човек поставя в пакета си с цигари, за да „подобрите пушенето на цигари“, докато „намалявате катрана и никотина“…

Един такъв продукт се превръща в любим на американския спортист и светски приятел Ебен Байърс. Байърс е стоманен магнат и спортист, който си изгражда и репутацията на мъж за много жени, след като печели американския шампионат по голф за аматьори през 1906 г. През 1927 г. той пада от легло във влака, с който пътува, и ранява ръката си, което според съобщенията го затруднява както в спортния, така и в сексуален план.

Eben Byers in 1920s

Ебен Байърс

Лекарят му предписва напитка, наречена Radithor, заради болките му – вероятно защото нейният изобретател Уилям Дж. Бейли предлага на лекарите пари за всяка напитка, която те предпишат. Болката на Байърс се изчиства (по стечение на обстоятелствата или от плацебо) и той приписа това щастливо събитие на Radithor, който по същество е радий, разреден във вода като степче с вкус на рак. От този момент нататък той е убеден в ползите от напитката и изпраща каса със смъртоносния сок на бизнес колеги, приятелки и дори го дава на своите състезателни коне. От своя страна той изпива 1400 бутилки от 15 грама от скъпата напитка.

По това време той не може и да знае какво прави. Регулаторите все още не са убедени във вредните ефекти на сока и всъщност предприемат наказателни действия срещу един от производителите на радиоактивни „лекарства“, тъй като не е вкарал толкова смъртоносни радиоактивни материали, колкото уверява на етикета.

След няколко години лансиране на радиация, сякаш че излиза от мода (което си беше и така – заради рака), той започва да отслабва, да получава главоболия и много от зъбите му започват да падат. Байърс казва на лекаря си, че вече не получава „това тонизирано чувство“ от напитката, което е доста лек начин да се каже, че костите му са започнали да се рушат.

През 1931 г. регулаторите започват да се събуждат към факта, че радиацията е вредна за човека, и питат дали Байърс би искал да свидетелства по време на изслушвания за ефектите й. Но към този момент той е вече твърде болен и вместо това изпраща изявление чрез неговия адвокат.

Става ясно се, че „цялата горна челюст на Байърс, с изключение на два предни зъба, и по-голямата част от долната му челюст, е била отстранена“. Освен това, адвокатът съобщава, „цялата останала костна тъкан на тялото му се разпада и в черепа му всъщност се образуват дупки“.

Мъжът научава, че състоянието му е окончателно няколко седмици преди смъртта си на 51-годишна възраст през 1932г., като към този момент са останали само шест от зъбите му. Погребан е в оловен ковчег. Когато е ексхумиран през 1965 г. за проучване, останките му все още са силно радиоактивни – измерени са 225 000 бекерела (Bq). За сравнение, приблизително 0,0169 гр. калий-40, които съдържа едно стандартно човешко тяло, произвеждат приблизително 4400 бекерела.

 

След смъртта му още много лекари (от истинските, а не от тези, които предписват смъртоносни токсини за леки наранявания) свидетелстват за лошите ефекти на радиацията, което в крайна сметка води до поява на цяла индустрия от радиоактивни шарлатани.

Междувременно изобретателят на напитката настоява, че тя е напълно безопасна – до смъртта си от рак на пикочния мехур през 1949 г. Когато медицински изследователи ексхумират трупа му 20 години по-късно, неговите вътрешности са „опустошени“ от радиация, а останките му все още са топли.

***

Radithor е произвеждан от 1918 до 1928 г. от Bailey Radium Laboratories, Inc., в Ийст ориндж, Ню Джърси. Собственик на компанията и ръководител на лабораториите е Уилям Дж. А. Бейли, отпаднал от Харвардския колеж, който не е лекар. Продуктът се рекламира като „Лек за живите мъртви“, както и като „Безкрайно слънце“. Твърди се, че скъпото лекарство, наред с други болести, лекува и импотентност.

 
 
Коментарите са изключени