shareit

Машината за захарен памук е създадена от зъболекар

| от |

Въпреки че подобни меки памукоподобни десерти, съществуват поне от 15 век, ако не и от по-рано, едва наскоро захарният памук като продукт става практичен за правене и продажба. Така че въпреки факта, че самото количество захар в типичната порция памук е доста малко, само около 30 грама или около 2 супени лъжици, заради времето, което отнема да се изработи ръчно и колко бързо губи пухкавостта си, когато е изложен на въздух, захарният памук не е бил нещо, което се е консумирало от широката общественост, а само от някои по-заможни хора.

Spinning head of the cotton candy maker

Захарният памук достига сегашната си форма и става достъпни за масите благодарение на усилията и труда на зъболекаря Уилям Морисън и производителя на бонбони Джон С. Уортън през 1897 г. През тази година двамата се събират и създават електрическа машина, която първо разтапя кристализираната захар в малък метален съд, подобен на буркан за бебешка храна (а може и по-голям, както виждаме на снимката), след това я завърта толкова бързо, че тя да се прокара през малки дупки в съда като така се създават и тънките нишки, който се намотават около пръчката или се събират в пликче. В техния случай те първоначално ги продаваха в малки кутии от дърво. Целият този процес би могъл да се извърши доста бързо и лесно, което е от съществено значение при продажбата на захарен памук, тъй като той е хигроскопичен и има много голяма повърхност, така че събира влагата от въздуха бързо, което води до загубата на пухкавостта.

Морисън и Уортън представиха своята машина, както и захарния памук, които прави, пред широката аудитория на Панаира в Сейнт Луис от 1904 г. Този панаир също помогна за популяризирането и на сладоледената фунийка, напитката Dr. Pepper, хот-догът в модерния му формат, хамбургерите и фъстъчено масло в Америка. (Панаирът просто помага за популяризирането им – там не е мястото, където тези продукти са представени за първи път.)

Цената му е 25 цента на кутия или около 6,65 долара днес – с тази цена двамата правят огромна печалба като се има предвид малкото количество захар. Памук става огромен хит като двамата продават около 68 655 бройки на обща стойност 17 163,75 долара (или 456 000 долара днес) в хода на цялото събитие, което продължава около 7 месеца. Като се има предвид, че средната годишна заплата в САЩ по това време е около 450 долара, те се справят сравнително добре с брутна печалба от 2500 долара на месец.

Като бонус към бизнеса им може да се предположи, че стоматологичната практика на Морисън също ще спечели малко от захарния памук, макар и не толкова, колкото един друг зъболекар, който прави захарен памук специално за собствените си пациенти. Този зъболекар се казва Йозеф Ласко и също (независимо от Морисън и Уортън) измисля своя машина за приготвяне на захарен памук.

Вместо да го предлага на обществото, той първо започна да го продава в зъболекарския си кабинет. Кога точно става това като дата, не е напълно известно, но обикновено се смята, че е минало поне десетилетие, ако не и близо до две, след Морисън и Уартън.

Въпреки че Ласко със сигурност не е първият, който изобретява машина, той е човекът, който дава името й, както го знаем днес – някъде около 1921 г. 17 години след представянето на машината за захарен памук на Световния панаир, тя е наричана с името, което й даваъ Уортън и Морисън – „Fairy Floss“. Но през 20-те години на миналия век Ласко й дава новото име „cotton candy“ (от английски език: cotton – памук и candy – бонбон, сладко лакомство), и то става много по-популярно.

Също така понякога можем да прочетем, че първата машина за памук всъщност е изобретена от Томас Патън. Той уж изпреварва Морисън и Уортън с няколко години като представя своето изобретение в цирка Ringling Bros. през 1900 г. Въпреки това, докато Патън наистина изобретява машина за захарен памук (използвайки газ, вместо електричество), тя е патентована през 1900 г., докато на Морисън и Уартън е патентована през 1899 г.

Cotton candy Μαλλί της γριάς

Може да ни се струва, че нещо, направено само от чиста захар (понякога с добавени оцветители за храна или ароматизатори), би било едва ли не най-лошото нещо на света за ядене. Трябва да се отбележи, че за производството му са необходими, както казахме, само около 30 грама захар стандартно, което е с около 9 грама по-малко от една кутия Кока-Кока. Освен това в памука нямат мазнини, нито консерванти, нито натрий и са около 115 калории на пръчка. Макар че със сигурност не е най-здравословна храна, нито засища по какъвто и да е начин, има много неща, които ядем всеки ден, които са много по-лоши за здравето.

 
 
Коментарите са изключени