shareit

Лунният роувър VIPER – новото изобретение на НАСА, което има потенциалът да улесни изследването на космоса

| от Ивелина Беркова |

През септември тази година НАСА обяви, че има планове да разгледа по-отблизо Луната. През 2009 година LCROSS (Lunar Crater Observation and Sensing Satellite) открива, че има наличие на вода на южният полюс на естественият ни спътник. Обаче къде точно се намира и откъде е дошла остава все още мистерия за учените.

За да се подготвят за мисията ще използват лунният роувър на име VIPER (Volatiles Investigating Polar Exploration Rover), който е в процес на изграждане. Роботът ще е бъде с размерите на количка за голф. Планирано е да се насочи към южният полюс на Луната, за да търси ресурси, които могат да поддържат бъдещото заселване на хората по други планети в космоса.

Роботът ще броди по места на лунната повърхност, на които Слънцето никога не е огрявало, за да анализира концентрации на воден лед в почти реално време. Разпределението и наличността на вода там може да има големи приложения за международната програма Artemis на НАСА, чиято цел е да изпрати хора на Луната до 2024 година. Засега роувъри са пратени само на Марс, но за първи път в историята на човечеството ще стъпят и на лунната повърхност.

Основното предназначение на този модел ще е да търси вода. С помощта на пробивна машина дължина на сондаж от един метър ще може да се разгледа в детайли почвата на Луната, за която учените имат ограничени познания, защото имат шанса да я изследват единствено от разстояние.

Водата е от изключителна важност не само за консумация, но и за изследването на космоса. Тя може да предпази хората от радиация, използва се в направата на гориво за ракетите, както и от нея може да се извлече кислород за дишане. От данни, базирани на дистанционно проучване НАСА предполага, че лунните почви могат да съдържат милиони литри замразена вода. Учените смятат, че най-вероятно няма да се намерят големи запаси на едно място, както на Земята, а по-скоро ще е разбита на малки фрагменти, съдържащи се в лунният прах.

Основната цел на VIPER е да “надуши” всички възможни ресурси на Луната, които биха могли да се използват за улеснението на бъдещите космически мисии. Характеристиките на лунната вода може да разкрият интересни детайли. С проби, които роботът ще предостави на учените е възможно да се разбере произхода на Луната като засега се предполага, че се озовала там от астероид или комета, след което замръзва в тъмните части на спътника.

VIPER е създаден да издържа на най-екстремните температури, познати в Космоса. Тъй като ще търси замръзнала вода мястото, където ще я намери е на частите на Луната, които не са огряни от Слънцето. Оста на естественият спътник е само леко наклонена в сравнение с тази на Земята, което означава, че Слънцето не изгрява толкова на високо на хоризонта и оставя кратерите в пълна тъмнина.

Заради липсата на озонов слой температурите на Луната сутрин могат да достигнат до непоносимите 107 градуса Целзий, а през нощта могат да паднат до -240 градуса Целзий, правейки кратерите едни от най-студените места в Космоса. Всяка капка вода, която се озове на лунната повръхност, чрез разбиване на астероид, попаднала на светлината моментално се изпарява, но в случай, че успее да падне в някои от смразяващите кратери, веднага се втърдява.

За да оцелее на сковаващият студ, машината е въоръжена с три слънчеви панела, чиято енергия ще използва да се затопля и да осветява пътя с вграденият си фенер. Заредената батерия може да издържи цели 50 часа без никаква слънчева светлина, затова трябва добре да се изчисли колко време ще търси ресурси, за да може да има достатъчно останала енергия да се завърне на осветените части на Луната, преди да спре да работи.

Заради стръмният терен VIPER е пригоден да издържа на наклон от 15 до 30 градуса. Камерите му ще позволяват на управляващите го да избягват скали и други опасности, както и да прави снимки на лунната повърхност. Добавени са още четири колела, всяко от което се управлява отделно, слънчевите панели и пробивната машина. За анализиране на химическият състав на почвата ще използва спектометър. Заради липсата на сателити, които могат да бъдат използвани за комуникация, VIPER ще има и нужда от директна радиовръзка със Земята. Това означава, че същият трябва да избягва високи планини и твърде стръмни кратери, които да блокират сигнала.

За разлика от роуверите на Марс, VIPER ще работи по-близо до Земята, което ще позволява по-лесна и бърза комуникация. Докато на марсианските посетители ще им отнема поне 20 минути да получат команда, то на лунният изследовател ще са му нужни единствено 10 секунди.

Мисията е предназначена за летните месеци на Луната, когато може да се възползват учените от колкото се може повече слънчева светлина. НАСА се надява да може да извърши това в 100 дена, като се започне от ноември 2023 чак до март 2024 година.

Снимка: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Лунният роувър VIPER – новото изобретение на НАСА, което има потенциалът да улесни изследването на космоса

Повече информация Виж всички