shareit

Кратка история на ултразвука

| от |

Шотландия е дала на света безброй изобретения, които през годините оформят съвременния живот, включително телефона, самозалепващата се пощенска марка, велосипеда, пеницилина, инсулина и телевизора. В този много дълъг списък от изобретения, едно, което е малко известно дори на самите шотландци, е акушерският ултразвук, разработен през 50-те години на миналия век в Глазгоу и сега един от най-разпространените медицински инструменти, използвани по време на бременност по целия свят.

Иън Доналд е професор по акушерство и гинекология в Университета в Глазгоу през 50-те години на миналия век, когато си партнира с Джон Маквикар, акушер-гинеколог в западния лазарет на града, и индустриалния инженер Том Браун за изграждането на различни прототипи на акушерски ултразвук в продължение на десетилетие. През 1963 г. те произвеждат диасонограф, първият в света търговски ултразвуков скенер.

Използвайки звукови вълни с честоти по-високи от горната звукова граница на човешкото ухо, ултразвуковата технология отдавна се използва в индустриалните фабрики и корабостроителници в Глазгоу. Решаващ момент в развитието на дизайна настъпва през пролетта на 1955 г., когато съпругът на един от пациентите на Доналд, който работи в компания за бойлери, където ги тества, позволява на лекаря да ползва индустриалния ултразвук, с който се проверява за дефекти в бойлерите, за да види дали може да се направи разлика между различни тъкани (включително киста на яйчника и сочна пържола).

По подобен начин, приложен към корема на бременните жени, технологията изобразява тъмен овал със сенки, който предлага прозорец към матката. Ако плодът е в деветата седмица, може да се види сърдечния му ритъм – около 140 удара в минута.

Статията на Доналд, Маквикар и Браун „Изследване на коремните маси чрез импулсен ултразвук“ е публикувана от уважаваното медицинско списание The Lancet през 1958 г. след дългогодишните им изследвания. Трансформацията на ултразвуковото ехо във визуална графика позволява точно датиране на бременност чрез корелация на размера на плода с диаграми на нормативните нива на растеж, което позволява по-прецизни медицински грижи за пациента и по-точно определяне на времето за биохимичните тестове. Сонограмът е широко възприет, тъй като машините падат като цена през 70-те години. Въпреки това, изместването на инстинктивните майчини усещания за плода в полза на научната рационализация, предоставена от външни машини, среща съпротива от някои, които разглеждат ситуацията като част от по-голям проект за медикализация на бременността и раждането, която потиска и пренебрегва интуицията на бременната.

През 1961 г. 23-годишният възпитаник на Училището по изкуствата в Глазгоу, Дюгалд Камерън (който става негов директор през 90-те години), усъвършенства апарата в първата си платена поръчка след като завършва курса си на обучение. Камерън трябва да реши проблема с комфорта на пациента и лекаря, след като Университетската болница в Лунд, Швеция, прави поръчка въз основа на ранна версия на скенера, разработена от Доналд и неговите колеги. Камерън припомня, че се е наложило да се направи сериозна ревизия, предвид заплашителния вид на прототипа:

„Мислех, че прилича на кула с оръжие и че е напълно неподходяща за бременни дами… Смятахме, че трябва да направим така, че да отделим пациента, лекаря и машината и да опитаме да поставим тези три неща в по-добра ергономична връзка помежду им. Това е първият проект, който получих. Платиха ми 21 паунда.“

Истории на акушерките и на бъдещите майки, които първи ползват ехографите в болниците в Глазгоу между 1963 и 1968 г., предават чудесата и насладата на персонала и пациентите. Пат Анусас, млада акушерка, която работи в Болницата на кралицата майка между 1963 и 1965 г., си спомня едно от ранните сканирания: „И до ден днешен не мога да повярвам на това, което видях… не знаех дали ще работи или не – но свърши работа. И майката, и аз бяхме толкова развълнувани – тя не можеше да повярва, че може да види бебето си.“

Противниците на абортите, по-специално в Съединените щати, използват ултразвукови изображения като доказателство, че абортите са убийство на бебета. По-малко известно е, че сам Ян Доналд има позиция срещу аборта. Дебора Никълсън, автор на обширен материал за медицинската история на акушерския ултразвук, отбелязва, че „той често е извършвал ултразвукови сканирания на жени, които искат да прекъснат бременността си с изричното намерение да ги разубеди да не предприемат това действие. По-специално, изображенияа от скенера ще бъдат показани на тези жени, докато Ян обяснява последиците от това, което ще се случи при евентуален аборт, използвайки доста описателен език.“

Докато черно-бялото ултразвуково изображение веднага се разпознава от много хора, малцина знаят за експертите по анатомия и физика – които правят тези вътрешни изображения и ги разчитат. Том Фицджералд, бивш общопрактикуващ лекар, започва да използва ултразвук през 1982 г. в болница Виктория в Глазгоу, преди да кандидатства за обучение по радиология, нарастваща специалност по това време. Както той отбелязва, ултразвукът е нещо повече от рутинен преглед: „Опитвате се да получите възможно най-много информация от и за пациента… въпреки че повечето бременности не се нуждаят от допълнителна намеса, някои все пак имат тази нужда. Колкото по-рано разберете, че има нужда от помощ, толкова по-добре.“

Фицджералд си спомня промените в кариерата си, свързани не само с подобрения в технологиите, но и с подобрения в отношенията пациент-рентгенограф. Пациентите първоначално влизат без своите партньори. Сега триизмерното сканиране – което Казунори Баба в Токийския университет създава в средата на 80-те години – предлага възможност за визуализиране на неродените по все по-реалистични начини и цели семейства могат да се присъстват на сканирането, разглеждайки го като цяло събитие. В първите дни сканирането не показва движение, като вътрешноутробната картина е изградена от много различни неподвижни изображения, а веществото, което се намазва по коремчето на родилката преди да се мине отгоре с машината, е зехтин. Сега то е гел на водна основа. И все пак, както очертава Фицджералд, съобщаването на лоши новини, когато се открие нещо нетипично или не може да се улови сърдечен ритъм, никога не става по-лесно. Той подчертава, че ултразвукът винаги е бил и все още е за съпричастност, колкото и за улеснение.

 
 
Коментарите са изключени за Кратка история на ултразвука

Повече информация Виж всички