shareit

Кратка история на печенето

| от |

Средновековието

През средновековието във Великобритания печенето е истински лукс, на който малцина могат да се насладят. Но тези, които биха могли да си позволят печка на дърва (както и самите дърва), започват приключението си в света на приготвянето на хляб. Колкото по-добро е качеството на хляба им, толкова по-високо е човек в социалния ред. Фурните не са стандартно приспособление за нито едно домакинство, така че печенето никога не влиза в дома особено много през през този период. Това все пак става търговска дейност макар и силно нишова и в Лондон се появяват доста хлебопекари.

Богатите хора ядат фин, набрашнен пшеничен хляб. Но ако сте бедни, можете да си позволите само ръжен и черен хляб. Само много заможните са яли торти и разни печени сладкиши. Но те са много по-тежки от тези днес – по 5 до 10 килограма. Печенето по това време е фокусирано върху съдържанието, с акцент върху хляба и пайовете. Ако човек е заможен, печените му изделия са богати на екзотични цветове, но ако е беден, би бил благодарен, ако успее да си позволи месо в пая.

 

15 век

Във Великобритания има експлозия на скъпи подправки, като шафран, през 15 век. Сладкото тесто, с много сметана и масло, започва да става любимо на тези, които могат да си го позволят. Кок – малък сладкиш, направен с подсладено тесто и билки и подправки – става изключително популярен. Пайовете с кайма започват да се приготвят с мляно говеждо или овнешко месо. Междувременно се правят и меденки с галета.

 

16 и 17 век

Печенето се трансформира през 16 и 17 век от глобализацията, която предвещава експлозия на карамеления сироп и стафидите. Дебела торта и хлебно тесто с много масло, сметана и стафиди стават популярни. Икономическият растеж предизвиква новa средна класа и печенето става широкоразпространено. На фона на нарастващото богатство и социалните промени хората могат да мислят за ядене на неща, различни от хляб, и да имитират диетата на висшата класа. Печенето става по-достъпно и така повече хора започват да си правят торти и бисквити.

Към края на 17 век захарта вече е евтина и затова се появяват пайове с кайма, както ги знаем днес, направени със захар и подправки. И с усъвършенстването на брашното, появяват се и меденките, познати ни днес.

От 16 век започва да излиза първата литература за готварството, в която започваме да виждаме рецепти за неща, които днес можем да разпознаем като малки, заквасени сладки и кифлички. Те се сервират и консумират като част от десертния етап от всяко хранене, за да помогнат да се усвои богатото ястие, което се приема преди това.  Също така започва да се появява кухненско оборудване, като например „обръч за торти“ – тоест форма за торта. Но тортите се правят с ейл и бяха много твърди. Съвременният еквивалент, по отношение на тестото на базата на квасен хляб, би бил Ларди тортата. Популярни а и сладкиши със семена. Сладкишите като цяло също се смятат за модерни в края на 17 век. Англичаните се гордеят с производството на сладкиши и това се смята за умение, което всички добри домакини трябва да притежават. Лондонските училища по готварство също започват да преподават сладкарство – това вече е модерно умение.

 

18 век

Производството на торти нараства по популярност през 18 век, но индустриалната революция от 1760 г. връща нещата към по-засищащите и тежки изделия. 18 век е, когато производството на торти наистина започва да се става популярно. „Изкуството на готварството“ от Хана Глас и публикувано през 1747 г., съдържа каталог на рецепти за торти. Неразделна част от това е и създаването на полузатворената фурна. Развитието на печенето е свързано както с технологията, така и с вкуса. Бързо напред към индустриалната революция, когато във Великобритания има завръщане към тежкото печене, където работническата класа яде хляб и сладко. Но по Великден, Коледа и други сезонни поводи, по-богатa диета е достъпна дори за по-бедните членове на обществото. Търговците могат вече да си позволят фурни до 18 век печенето е нещо обичайно.

 

19 век

Печената храна нараства по популярност през 19 век, а с появата на бакпулвера питките стават все по-леки. Тъй като през 19 век вече има работа за повече жени от средната класа, в резултат те имат по-малко време за дълго и разточително готвене. Често мислим за „културата за бързо хранене“ като нещо скорошно, но жените във Великобритания през 19 век все по-често разчитат на удобни храни като пасти и пайове. Междувременно с въвеждането на бакпулвера стилът на тортите се променя от плътни, на базата на дрожди, в торти, направени с брашно, яйца, мазнина и втасващ агент.

 
 
Коментарите са изключени