shareit

Кратка история на кръвопускането и медицинските пиявици

| от |

На 14 декември 1799 г. в Маунт Върнън, дома на Джордж Вашингтон, е извикан лекар. Бившият президент е болен – има треска, болки в гърлото и затруднено дишане.

Веднага лекарят се впуска в действие, за да изведе инфекцията от тялото на Вашингтон възможно най-бързо. За тази цел, той апелира за помощта на икономът и секретар на Маунт Върнън, Джордж Роулинс, който е особено добре запознат с популярното по онова време медицинско лечение, известно като кръвопускане.

Кръвопускането, разбира се, е точно това, което изглежда, че е. Лекарят прави разрез в тялото и изтегля „замърсената“ кръв от своя пациент, с надеждата, че болестта или инфекцията ще бъдат извлечени заедно с нея.

И точно това направи Роулинс.

През следващите 10 часа от тялото на Вашингтон са отстранени не по-малко от 3,75 литра кръв на дози, вариращи от 300 до 500 мл. наведнъж. За справка, в средностатистическия човек се съдържат между 4,7 и 5,5 литра кръв. Това означава, че повече от половината от цялата кръв в тялото на Вашингтон е била отстранена в интерес на здравето му.

BloodlettingPhoto (cropped)

Може да изглежда вредно да се отнема така от тялото ни именно това, което ни дава живот, за да се излекуваме, но лекарите прилагат тази практика още от 5 век пр. н. е.

Кръвопускането за първи път се споменава в древна Гърция, в писанията на древните лекари. Повечето от тях, като Еразистрат, Хипократ и Херофил, смятат, че причината за редица заболявания може да се открие в кръвта – в крайна сметка кръвта циркулира в цялото тяло и е източник на живот. Според тази теория те също така вярват, че болестите могат да се лекуват чрез упражнения, изпотяване, повръщане и, разбира се, кръвопускане. В крайна сметка кръвопускането се оказва най-надеждният лек.

По-късно лекар, известен като Гален, популяризира класическата форма на това лечение, след като предполага, че кръвта всъщност е статична, а не циркулира из тялото… От това предположение той заключва, че ако тя се заседи твърде дълго на едно място, ще започне да „застоява“ и ще се развали.

Той също така вярва, че кръвта е един от четирите „хумори“, които формират тялото, като другите са слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка. За перфектно здраве четирите хумора трябва да бъдат балансирани, а за да са балансирани, трябва да се премахне излишната кръв от тялото.

Galen detail

Теориите на Гален стават толкова популярни, че кръвопускането се превръща в предпочитан метод за лечение на почти всички форми на заболяване. В крайна сметка и други култури възприемат практиката, която продължава през Средновековието и 18 век.

Някои лекари решават да променят малко метода на пускане на кръв или да добавят други елементи, за да бъдат в тон с религиозните и обществени вярвания на своя регион. Някои, например, съвпадат рутинните кръвопускания с фазите на луната, за да повишат ефективността им.

До 19 век хуморалната система, толкова широко рекламирана от Гален, е отхвърлена; лекарите вече знаят, че кръвта циркулира в тялото, а не седи на едно място, и вярват, че има още неща, които поддържат хората живи, отколкото просто някакви четири течности. Въпреки че вярванията, които започват практиката, вече не се смятат за валидни, кръвопускането все пак продължава да се прилага.

С течение на времето дори са създадени методи за улесняването му. Най-разпространеният е флеботомията – термин, използван и до днес за вземане на кръв, който включва изтегляне на кръв от големи външни вени, като например ръката, с помощта на игла. След това има артериотомия, при която кръвта се взема изключително от артериите, най-често от слепоочието.

Лекарите също така използвали „скарификатор“ – малко плашещ пружинен механизъм, който се използва върху малките повърхностни вени на тялото. Скарификаторът съдържа множество стоманени остриета, които се въртят и могат да се регулират да пробиват кожата на различна дълбочина и с различна скорост.

Най-щастливите пациенти обаче са лекувани с пиявици. През 1830-те Франция внася 40 милиона пиявици годишно за медицински цели. През следващото десетилетие пък Англия внася 6 милиона само от Франция.

Пиявиците се полагат върху определени части на тялото и след няколко минути, понякога часове, се отстраняват. Понякога хората организират многократни посещения с цел профилактика в специални заведения („къщи“) с пиявици – бараки, пълни с мръсотия, пропита с кръв и вода, където се изпълняват медицинските операции с гадинките.

Въпреки популярността й, практиката на кръвопускането в крайна сметка постепенно започва да изчезвва. До края на 19 век лекарите осъзнават, че е необходимо време, за да се обнови кръвта и че човек всъщност може да загуби твърде много от нея. Също така е разкрито, че процесът всъщност може да ви направи по-податливи на инфекция. Така вече кръвопускането се смята за по-вредно, отколкото полезно.

* * *

Въпреки това, и до днес има някои аспекти на медицината, които са вдъхновени от кръвопускането. Флеботомията, която споменахме, все още съществува, въпреки че сега се отнася до безопасното отстраняване на малки количества кръв за даряване или с диагностични цели. Преливането на кръв и диализата също се раждат от кръвопускането.

Сега повечето болки и настинки, лекувани някога с кръвопускане, вече могат да бъдат лекувани с лекарства без рецепта. И по-добре – представете си да отидете на лекар за главоболие и да ви кажат, че всичко, което трябва да направите, е да прекарате един час с пиявици на лицето си.

 
 
Коментарите са изключени за Кратка история на кръвопускането и медицинските пиявици

Повече информация Виж всички