shareit

Котката Кидо – първият летец с дирижабъл

| от |

През 1910 г. човечеството започва да обмисля първите стъпки за полета. Самолетите още не са толкова сигурни, а дългото пътешествие сякаш стои далеч в фантазията като роман на Жул Верн. Инженерите работят много старателно в това отношение и някъде през октомври същата година се говори за един много специален момент.

В Ню Джърси се представя първият летателен апарат, който технически има възможност да прелети океана, ако това се случи, разстоянието ще бъде все по-добро и по-добро. Няма как да говорим за самолет, а посоката ни се насочва към така наречените дирижабли. По това време братята Райт са показали, че полетите са възможни, но все още никой не е решил да използва самолетен двигател за полет. Ето защо балон пълен с газ, по лек от въздуха, може спокойно да се издига и с малко повече напътствия от човек, гравитацията вече няма да бъде пречка. По това време и обществото се вълнува много около идеята да лети до Европа.

Немците вече демонстрират подобна техника, американците също, а единствената разлика се крие в избора на газ. Едните използват хелий, а другите водород. Добавят се малки двигатели с пропелери. Първият американски балон е направен във Франция, неговият собственик заявява, че иска да лети до Северния полюс. Автор на тази брилянтна идея е Уолтър Уелман – издател на американски вестници и самопровъзгласен изследовател и летец. Опитът му да направи полета до Северния полюс се оказва почти абсурден, но пък дирижабълът успява да стигне до Америка. Там нарежда да се направи по-голям, за да може да превозва и хора.

Техниците слагат малка пасажерска кабина, добавят и дървена спасителна лодка на дъното и се подготвят за следващото приключение. На борда трябва да бъдат самия собственик Улман, неговият инженер Мелвин Ваниман, навигаторът Ф. Мъри Саймън и радио операторът Джим Ървин. Подготвени за полета, господата не преценяват правилно времето. Летят в няколко бури, моторите започват да се давят заради пясъка във въздуха от крайбрежието на Ню Джързи и някъде към Нова Англия се изключват, оставяйки самолета да се носи безконтролно във въздуха. И най-важното е, че докато всички се молят за контрол, котката не спира да нервничи.

Точно така, на борда присъствала котката „Кидо“, за която никой не знаел, чия е. Според Уилман, тя била на някой от другите хора на борда, според тях, котката била на Уилман. Това, което става ясно е, че докато се работи върху балона, това животно не спирало да обръща внимание на техниците и винаги намирало място и начин да нахалства и да търси внимание. Няма обяснение как Кидо се е качил на борда. Когато дирижабълът се издига, Кидо разбира, че не само не харесва височините, а и започва да тича нагоре-надолу като катерица в клетка. Суматохата е повече от гарантирана. Понеже господата не се чуват, първото съобщение, което се предава по радиостанцията е:

M._Vaniman_and_cat

„Рой, ела да вземеш тази проклета котка!“.

Полетът нямало как да бъде завършен по този начин и господата предложили да сложат животното в торба и да го спуснат с въже до някоя лодка, която да го закара обратно на брега. Това обаче не може да се случи, защото Кидо вече бил доста агресивен и така продължили напред с него. След няколко часа енергията му свършила и най-накрая заспал. След близо 72 часа и изминати 1622 километра, безмоторният дирижабъл се намирал някъде около Бермудите. Започвайки да се спускат, господата се натоварили в спасителната лодка и се спуснали във водата.

Чакат известно време, докато мине спасителен кораб и също се прибират в Америка. В Ню Йорк смелчаците са посрещнати като герои. Правят се снимки за списание Times и Кидо е в центъра. Опитът, макар и на хартия да се смята за неуспешен, до някаква степен е и рекорд, защото никой все още не е летял толкова дълго и в толкова грешна посока. Доказателството, че летенето е възможно, мотивирало и следващите почитатели да се насочат в правилната посока. Инженерите успяват да съберат достатъчно знания и да работят по подобряването на двигателите, както и контролът на самия полет. Резултатите и само години по-късно авиацията ще бъде повече от съвършена.

Снимка: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени