shareit

Колко прокълната може да е една подводница: Историята на съветската К-19, по прякор „Хирошима“

| от |

Нещастията на съветската ядрена подводница К-19 могат да се впишат идеално сред митовете и фолклора на мореплаването заради интензивния си лош късмет. Дори по време на изграждането й, серия от странни инциденти сполитат работниците в корабостроителницата, на които е възложено да направят K-19 годна за плаване.

K-19

В края на 50-те години на миналия век Съветският съюз бърза да настигне развитието на американските атомни подводници и K-19 е предназначенa да бъде първata от своя клас. Подводницата е оборудвана с ядрени балистични ракети, способни да нанесат тежки удари по бреговата линия на САЩ.

Проектът е от голямо значение, тъй като през 1961 г., когато подводницата прави първото си пътуване, Студената война е на ръба да стане термоядрена. Строителството й напредва прибързано, което води до десет смъртни случая преди подводницата да бъде завършена в корабостроителницата на Северодновск в далечния север на СССР.

Проект 658 – или подводница от хотелски клас по класификацията на НАТО – има труден строителен период. Двама работници загиват при пожар, който избухва през 1958 г. Шест жени загиват от изпарения, отделени от лепило, използвано за гумената облицовка на резервоар за вода. По време на зареждането на ракети един инженер е смазан от ракетна тръба, а друг загива при странен инцидент, падайки между две отделения вътре в подводницата.

След като през 1959 г. K-19 е призната за годна за плаване, организирана е церемония по кръщаването й, за да се отпразнува най-новото постижение на Съветския съюз и гордостта на неговия флот.

Противно на морската традиция мъж, вместо жена, е избран да счупи бутилката шампанско у кораба по време на пускането му във водата. Когато капитан 3-ти ранг В. В. Панов хвърля бутилката към кърмата на подводницата, тя не се чупи, а отскача. Целият екипаж става свидетел на тази лоша поличба, което допълнително подклажда теориите, че корабът е по някакъв начин прокълнат.

NRCHRISTEN

Бившата първа дама Нанси Рейгън кръщава кораба USS Роналд Рейгън, 4 март 2001 г.

През 1960 г., поради объркване сред екипажа, ядреният реактор на борда на подводницата започва да работи зле, огъвайки един от контролните пръти. Ремонтът забавя първото пътуване и някои членове на екипажа, включително капитана, са понижени в длъжност.

Командването на К-19 тогава е дадено на капитан 1-ви ранг Николай Владимирович Затеев, амбициозен и способен офицер, който получава ранно повишение от маршал Георгий Жуков, министър на отбраната на СССР.

След няколко теста съмнителното качество на конструкцията на K-19 започва да си личи. Корабът губи гуменото покритие от корпуса си и трябва да премине през допълнителен ремонт. По време на изпитателния период са докладвани няколко други неизправности, включително наводняване на реакторното отделение. Всичко сочи за дефекти в дизайна, но тъй като корабът е в центъра на вниманието поради надпреварата със САЩ във въоръжаването, много от тези проблеми са пренебрегнати от високопоставените служители.

На 30 април 1961 г. подводницата най-накрая е въведена в експлоатация. С екипаж от 139 души, K-19 също е и домакин на различни ракетници, реакторни офицери, торпедисти, лекари, готвачи, стюарди и няколко офицери наблюдатели.

По време на първата си официална мисия K-19 провежда учения в Северния Атлантик, близо до южния край на Гренландия. На 4 юли 1961 г. подводницата получава още една неизправност: голям теч в реактора, който довежда до повреда на охлаждащата система, което пък довежда до опасно повишаване на температурата в активната зона (сърцевината) на реактора. Освен тази потенциална катастрофа, радиосистемата на далечни разстояния е счупена, така че няма начин хората на борда да се свържат с Москва, за да ги посъветват относно положението им.

К-19 действа близо до една от базите на НАТО в Атлантическия океан – съответно основна грижа на капитана е да не предизвиква избухването на Третата световна война с ядрена експлозия, която да надмине Хирошима и Нагасаки заедно в непосредствена близост до базата.

Реакторът е спрян, но продължава да се нагрява, достигайки температура от 800 градуса: насочва се към експлозия и трябва спешно да се охлади. Капитан Затаев нарежда на инженерен екип директно в реакторното помещение да създаде импровизирана охладителна система, като отреже един от клапаните на реактора и го свърже към тръба за подаване на вода.

Мъжете са наясно с опасностите от радиацията, но изпълняват заповедите, въпреки че на борда липсва оборудване за безопасност. Високото ниво на радиация си дава своето и след успешния ремонт всички мъже, които са били част от инженерния екип, страдат от остра лъчева болест. В крайна сметка те са хоспитализирани, но всички почиват в рамките на един месец…

Радиоактивна пара, съдържаща продукти от ядреното делене, освободена по време на отварянето на запечатаното реакторно помещение, е изтеглена във вентилационната система на кораба, замърсявайки до известна степен цялата подводница. Така всички стават застрашени от радиационно отравяне.

Поради този инцидент капитан Затаев прекратява мисията и се насочва на юг с надеждата да срещне приятелска подводница, която би трябвало да бъде в сектора.

130920-N-NX070-025 - USS Arleigh Burke (DDG-51)

Пример за американски кораб тип разрушител

Американски разрушител също приема сигнал за бедствие от К-19 и започва да я следи. Американците предлагат своята помощ, но Затаев отказва, тъй като се страхува, че ще бъде смятан за предател в СССР, наказание по-лошо от смъртта за един съветски офицер. Той не може да позволи на американците да се докоснат до първата съветска ядрена подводница… но екипажът му започва да се тревожи. Очертава се бунт и с течение на времето Затаев губи алтернативите си.

За щастие на хоризонта се появява дизеловата S-270. Въпреки заповедите да останат на борда на K-19 и да изчакат кораб за теглене да ги върне обратно, капитанът евакуира екипажа в S-270.

Още 15 члена на екипажа загиват през следващите две години. K-19 се връща в експлоатация няколко месеца след инцидента, но лошият късмет я следва до извеждането й от експлоатация през 1990 г.

Подводницата участва в катастрофа през ноември 1969 г., с американската подводница USS Gato в Баренцово море, в която претърпява тежки щети. А пожар няколко години по-късно отнема живота на още дванадесет моряка.

Заради репутацията си подводницата получава прякора Хирошима.

 
 
Коментарите са изключени за Колко прокълната може да е една подводница: Историята на съветската К-19, по прякор „Хирошима“

Повече информация Виж всички