shareit

Когато САЩ взривиха с ядрена бомба първият британски сателит

| от |

Що се отнася до държави с дълга и богата история в сферата на космическите полети, Великобритания не е в най-предните редици на този списък. Въпреки това британците са трети поред в пускане на сателит в орбита. За жалост обаче американците го свалят случайно само няколко месеца по-късно…

Ariel 1 satellite, London Science Museum

Ariel-1 в Лондонския музей на науката

Въпросният сателит е Ariel-1, който е създаден при съвместна работа между САЩ и Великобритания – британците измислят и създават системите на сателита, а НАСА го изстрелва в орбита с нейната ракета Thor-Delta.

Изстрелването на Thor-Delta с Ariel-1 на борда, 26 април 1962

Великобританските учени първоначално предлагат идеята за Ariel-1 на НАСА през 1959 след като НАСА вече има услугата да изстрелва сателитите и въобще научното оборудване на други държави. Благодарение на близките отношения между двете държави, детайлите около цялата операция се уреждат бързо и лесно и така още на следващата година учени от Острова вече получават разрешение да действат по създаване на нужните инструменти и апаратура, докато екип от Щатите работи върху сателита, в който ще се поставят тези неща.

На 26 април 1962 първият международен космически проект в историята на човечеството е изстрелян в космоса и така Великобритания вече оперира първия си сателит. 

Според НАСА инструментите на бордна на Ariel-1 имат за цел да подпомогнат „развитието на познанията ни за йоносферата“ и нейната връзка със Слънцето. По-точно, учените се чудят как точно йоносферата, част от атмосферата на Земята, създава частици, заредени с радиация от слънцето.

За да си свърши работата, Ariel-1 има магнетофон, който да записва данни на лента (на касетките с ленти от едно време могат да се записват и друга информация освен музика). Той има още и устройство, с което измерва слънчевата радиация и няколко инструмента, с които се проследява как различните частици в йоносферата реагират и се променят в отговор на външни стимули и явления от космоса, най-вече от Слънцето.

На 9 юли 1962 година, само няколко седмици след изстрелването на Ariel-1 в орбита, сателитът вече започва да предава информация за така любопитната йоносфера обратно към Земята. Британските учените обаче със сериозна изненада установяват, че нивата на радиация, които машината им предоставя, са не само неочаквано, но и невероятно високи. Първоначално решават, че инструментите на сателита им просто дават грешни отчети или не работят.

Излиза обаче, че както Ariel-1 си обикаля около света, армията на САЩ решава да детонира експерименталната си ядрена бомба Starfish-Prime (1,4 мегатона) в горната част на атмосферата, както следва по проекта Fish Bowl. За бомбата и живописния й ефект можете да прочетете в текста ни Радиоактивната заря над Хонолулу.

Тази експлозия се случва от другата страна на планетата спрямо Ariel-1, но тя изпраща вълна от радиоактивност около цялата Земя, която в крайна сметка поврежда системите на апарата, конкретно соларните панели, и така го „убива“… заедно с около 1/3 от сателитите в нискоземната орбита по това време. Това включва и сателита на Telstar, който е първият частен сателит за предаване на комуникационни сигнали през Атлантическия океан.

Telstar satellite-CnAM 35181-IMG 5408-gradient

Telstar 

Telstar всъщност не е в орбита по време на експлозията, а е изстрелян ден след детонацията на Starfish-Prime. Лекото забавяне обаче не е достатъчно да избегне радиацията, за която са необходими години, за да се разсее и която е силно неочаквана от създателите на сателита. Резултатът е щети по системите и спирането на няколко транзистора на командната система, заради което тя спира да работа едва месеци след пускането й.

Van Allen

Радиационен пояс на Ван Алън

Каква обаче е причината за взривяването на Starfish-Prime? Според Джеймс Флеминг, професор по история, който е разглеждал подробно разсекретени документи относно случая, армията на САЩ са работили заедно с учения Джеймс Ван Алън, за да видят дали ядрени взривове могат да повлияят на вече съществуващия пояс радиация около Земята. Ван Алън явно започва да работи с армията по взривяването на бомби в тези пръстени още същия ден, в който ги открива – днес те са известни като Радиационен пояс на Ван Алън.

По този въпрос Флеминг отбелязва:  „Това е първият случай, който откривам, в който някой открива нещо и незабавно след това решава да го взриви.“

Някъде по същото време, когато САЩ планират изстрелването на ядрените бомби в орбита, британските учени правят подобни, но значително по-кротки (но все пак подобни), експерименти като закачат гранати на ракети, за да провеждат тестове на атмосферното налягане. Което някак си ни накланя на мисълта, че ако учените имат избор дали да взривят нещо, то то ще бъде взривено.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Партений Зографски – странстващия духовник

| от |

Ако се движите по кръговото кръстовище на площад Руски паметник и продължите по булевард „Ген. Скобелев“ ще минете няколко пресечки на улици „Владайска“, „Дамян Груев“ и „Добруджански край“. Достигайки на по-голямото кръстовище до парк „Възраждане“ ще забележите, че булевардът се пресича от улица „Партений Нишавски“. Името може да ви се стори странно, но пък е достатъчно колоритно, за да се запомни. Освен това улицата е достатъчно дълга и обхваща почти цялата страна на парка. Кой обаче е Партений Нишавски и защо на негово име е кръстена една зелена улица, по която минават столичани всеки уикенд, за да намерят малко почивка сред зелените поляни на парка?

Неговата история започва преди повече от два века. Той е роден през 1818 година в Галичник, Македония. Преди да стане духовник и да получи това име, Партений е бил познат като Павел (Хаджи) Василков Тризловски. Животът му е отдаден изцяло на църквата и още в най-ранна възраст прекрачва вратите на манастира „Свети Йоан Бигорски“, а след това продължава обучението си в Охрид при Димитър Миладинов. Отдаден на Бог, той успява да влезе и в Атинската семинария, а за това начинание помага и архимандрит Анатолий Зографски. През 1842 година вече е монах в Зографския манастир в Света Гора с името Партений.

Година след година, Партений изучава религията и прекрачва прага на Духовната семинария в Одеса, после постъпва в Киприянски манастир в Молдова. 4 години след приемането на името си завършва и Киевската духовна семинария, а след още 4 години е успял да завърши и Московската духовна академия. Първата му служба е като духовен проповедник и изповедник в църквата на руското посолтво в Цариград. Самият той не планува да остане дълго там и с разрешение на руския посланик ще се отправи към Света гора, където през 1851 година открива богословско училище в Зографския манастир.

Плановете за същия са да се превърне в семинария. За съжаление гръцките духовни власти не са съгласни и само една година по-късно училището затваря врати. Партений не се обезкуражава, зад гърба си има силен спътник и знае, че делото му е свещено. На следващата година участва в създаването на Българска матица (обществено-културна организация), която по-късно е повод за създаването на Българско книжовно дружество. По това време Партений се намира на остров Халки (днешна Турция), където преподава църковославянски език. Кримската война поставя черен печат на неговото учение, защото мнозина смятат, че преподава на руски – ирония на съдбата. До 1858 г. е управител на българското училище в Цариград. Когато не се занимава с училището, служи в българската църква „Свети Стефан“ и съответно в руската църква.

През 1859 г. е ръкоположен за поленински епископ в Дойран. Пеенто в църквата ще се извършва на църковославянски. Кукушките българи са във възторг от това решение. Вместо да въдвори мир и ред, Партений има други планове за църквата. Той обикаля епархията и разширява употребата на църковославянски в богослужението. Друга инициатива е отварянето на български училища. Мнозина смятат, че новият епископ мрази гърците. Съмненията им може да бъдат подсилени, след като умират Братя Миладинови. Епископът отвръща на този тежък удар с изгарянето на всички гръцки богослужебни книги, използвайки старата библейска поговорка „Око за око, зъб за зъб.“. Този гневен акт не остава незабелязан и през 1861 г. Партений е призован от прекия си началник Неофит Византийски за сметка. След кратък разговор е поставен под домашен арест и на неговото име стоят около 22 обвинения. Благодарение на руския посланик, епископът е отново върнат в Цариград.

При опит за съд, Панарет Пловдивски – член на Светия Синод – изразява своята силна протекция и не е съгласен. Патриархът чака съставянето на нов синод, където протекторът ще бъде изключен. Отново с помощта на посланика е освободен и му е позволено да се завърне в Дойран. Там намира нов враг в лицето на турските власти. Партений заповядва на една от църквите да се постави камбана. Подкрепата на заможните българи обаче го обезкуражава. Петко Славейков е негов личен протектор, но на финала отново се връща в Цариград, където продължава да работи в полза на българското църковно дело и българските вестници. Около 6 години по-късно ще получи нов пост – митрополит в Пирот.

Там отново ще прави това, на което е способен най-добре – подпомага българското училищно дело. Впрочем точно този ход успява да спре сръбската пропаганда в Пиротско. Интересен момент от биографията на Партений Зографски е участието му в отцепилата се от патриаршията българска църковна йерархия. Митрополит Партений обикаля южните български земи през 1870 година, ръкополагайки свещеници. В този момент гръцките владици са изгонени и няма кой да заеме тяхното място. Пловдивската гръцка митрополия не приема тези действия за много приятелски и започва отбранителен ход, използвайки османските власти.

Партений не се притеснява особено, все пак през целия си живот е бил враг на някого, следователно започва да ръкополага нощно време в малкия храм „Свети Николай“ в Пловдив, след това използва и манастира „Света Петка“ край Станимак. Изгонен е, но продължава да ръкополага в манастир „Свети Тодор“ над Перущица. За кратко време успява да ръкоположи 84 български свещеници. Със създаването на Българската екзархия през същата година остава екзархийски митрополит в Пирот до октомври 1874 година и след това е принуде да подаде оставката си.

След още две години ще приключи своя житейски път. На 7 февруари в Цариград, когато се чества деня на Партений Лампсакски умира един от най-будните български духовници и книжовници. Погребан е в „Свети Стефан“. Духовният живот и отдадеността на църквата не са единственото му занимание. Той е сътрудник на редица български списания като „Български книжици“ и българските вестници „Съветник“, „Македония“ и „Цариградски вестник“. Автор е на книги като „Кратка свещена история на ветхо и новозаветната църков“, „Началное учение за децата“, „Кратка славенска граматика“, превежда житието на св. Климент Охридски от гръцки на български. Симеон Радев споделя често, че „писанията на Партений се отличват със своя изящен стил“. Прочитайки целия житейски път на този духовник, можем спокойно да направим изводите си, защо неговото име стои до парк „Възраждане“. Ако още се чудите защо е Нишавски, причината е неговия пост в Пирот. Не трябва да забравяме, че родните улици са лични, с вековна история, а зад тях стоят дела, които формират това, което сме днес.

 
 
Коментарите са изключени

Защо седмицата в САЩ започва от неделя

| от Public Domain |

Както е случая с много неща, които сме наследили от древността, и тук религията е причината календарната седмица за много от американците да започва в неделя.

Първият ден от седмицата (на английски: Sunday) в превод означава „ден на слънцето“ (от sun – слънце и day – ден) и се нарича така още от древноегипетските времена в чест на бога на слънцето, който по това време е бил Ра. Египтяните след това предават идеята си за 7-дневна седмица на римляните, които също я започват с деня на Слънцето, dies solis. Когато по-късно dies solis се превежда на ранен немски, този ден е наречен sunnon-dagaz. Sunnon-dagaz пък след това се приема от английския език и става sone(n)day.

Според някои хора, спазващи християнските традиции, първият ден от седмицата е кръстен в съответствие с историята за сътворението на света в първата книга на Библията, Битие, където едно от първите неща, които Бог прави, както всички знаем, е: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Не навсякъде по света, разбира се, неделя е първи ден като именно ние, славянските народи, сме едно от изключенията. В славянските езици неделя е последният ден от седмицата и не е кръстен в чест на слънцето. Например, в Унгария неделята се нарича Vasárnap и означава „пазарен ден“, а на староруски неделята понякога се нарича „свободен ден“.

Italian - Bracelet - Walters 41269

Италианска гривна с боговете-представители на всеки ден от седмицата

Monday, както може би се досещате, е кръстен на Луната (Moon – Луна). На латински език денят е известен като dies lunae (лунен ден) и това влиза в стария английски като mon(an)dæg и съответно monday в средния английски (говорен до 15-16 век). Твърди се, че в ранните езически традиции понеделникът е бил посветен на богинята на Луната, въпреки че в някои християнски обичаи отреждането на втория ден да бъде ден на Луната също следва историята в Битие, където между първия и втория ден тъмнината е била разделена от светлина и „дойде вечерта“.

Понеделник е първият ден от седмицата освен в славянските държави, и в китайския календар, където понеделник е xīngqīyī, което се превежда като „първият ден от седмицата“.

Вторник пък е бил посветен на богa на войната, а на древногръцки език е бил известен като hemera Areos (ден на Арес), модифициран само леко от римляните в dies Martis (ден на Марс), а след това и в староанглийския Tiwesdæg, в чест на норвежки бог на войната и закона, Tiwaz или Tiw.

В началото сряда (на английски Wednesday) е посветена на пратеника на боговете, а за гърците тя беше известна като hemera Hermu (ден на Хермес), след това за римляните като dies Mercurii (ден на Меркурий). Когато думата е приета от англосаксоните, тъй като областите на компетенция на Меркурий се припокриват с тези на бога Один, те посвещават деня на него – Woden, както се пише на стария английски език – и съответно денят се казва wodnesdæg.

Юпитер получава (Thursday) петия ден, dies Jovis, от римляните, а норвежците го дават на Тор и първоначално е наречен thorsdgr, а по-късно модифициран от стария английски в thurresdæg, а след това и от средния английски – thur(e)sday.

За мнозина най-щастливия ден от седмицата, петък, е, както подобава, даден на Афродита и Венера (на латински dies Veneris). В старонорвежки и английски език Венера се свързвала с Фриг (Frigg), богиня на знанието и мъдростта. От стария английски името на деня е било променено в frigedæg (ден на Фриг), а от средноанглийски – в fridai.

Нещо любопитно: популярното съкращение „TGIF“ (Thank God It’s Friday = Слава Богу, че е петък) датира още от 1946 г.

Последният ден от седмицата за известно количество хора, събота, исторически е посветен на Сатурн (Кронос за гърците), бащата на Юпитер и бог, свързван с разпадане, обновление, създаване, земеделие и богатство. На латински денят първоначално се нарича dies Saturni, което е преобразувано по-нататък в sæter(nes)dæg на староанглийски и Saterday в средноанглийския.

По-специално, за някои религии именно събота, а не неделя, се смята за деня от седмицата, отреден за почивка. Той е известен като Шабат в юдаизма и Sabbath (на български просто „събота“) за адвентистите от седмия ден.

С изключение на седмия ден, Шабат, дните от седмицата в еврейския календар нямат имена и просто се наричат 1-ви ден, 2-ри ден, 3-ти ден и т.н.

Изненадващо за много бизнеси, съкращаването на работната седмица и работното време на служителите всъщност увеличава производителността на работниците в много отрасли. В подкрепата на това вековно наблюдение, проучване от 2008 г. в Американския журнал по епидемиология открива, че хората, които работят над 55 часа седмично, се представят по-лошо на IQ тестове от тези, които работят 40 часа седмично.

Няколко компании експериментират с четиридневна, 32-часова работна седмица и установяват, че тя засилва фокуса и води до по-ефективно представяне на служителите. Общественото здравеопазване също подкрепя по-кратката работна седмица, тъй като смята, че това би довело до подобряване на психичното здраве и работоспособността.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Slinky от 1943

| от |

Слинки е изобретено от Ричард Т. Джеймс през 1943 година, а за първи път демонстриранa в универсалния магазин на Gimbels във Филаделфия през ноември 1945. Играчката е хит и всички 400 бройки се продава за деветдесет минути.

Джеймс и съпругата му Бети основават James Industries в Клифтън Хайтс, Пенсилвания, за да произвеждат Слинки и няколко дъщерни играчки като Слинки кучето и Сюзи, Слинки червейчето. През 1960 г. съпругата на Джеймс Бети става президент на James Industries и през 1964 г. премества предприятието в Холидейсбург, Пенсилвания. През 1998 г. Бети продава компанията на Poof Products, Inc.

Slinky_ad_1946

В началото слинкито е на цена от 1 долар, но тя се покачва с увеличението на цените на стомана в цяла Пенсилвания. Все пак обаче стойността на играчката остава скромна през цялата й история до голяма степен заради загрижеността на Бети Джеймс дали по-бедните семейства ще могат да си я позволят.

Слинки, освен като една от играчките в детската стая, се ползва и в класната стая (като инструмент за преподаване), във военно време като радио антена и във физически експерименти с НАСА. Играчката е въведена в Националната игрална зала на славата в в Рочестър, Ню Йорк, през 2000, а през 2003 г. Слинки намира мястото си в списъка „100 години играчки“ на Асоциацията на играчките. За първите си 60 години съществуване са продадени 300 милиона бройки.

Но как точно се появява тази забавна пружинка на бял свят и как става любимата играчка за подарък на Коледа?

Slinky rainbow

През 1943 г. Ричард Джеймс, морски инженер и механик, който работи в корабостроителницата William Cramp & Sons във Филаделфия. Там създава пружини, които да поддържат и стабилизират чувствителната на движения апаратура на борда на корабите, когато морето е бурно. Джеймс случайно бута един от пружините от една етажерка и вижда как тя минава по познатия ни начин от един куп с книги, по масата и после на пода, където застава в събрано положение.

Съпругата на Джеймс Бети си спомня: „Той се прибра вкъщи и каза: „Мисля, че ако успея да наглася стоманата с правилната гъвкавост, бих могъл да накарам пружината да крачи“. Джеймс експериментира над година с различни видове стоманена тел и най-накрая намира правилната. В началото жена му се е изпълнена с колебания, но променя мнението си, след като играчката е прецизно нагласена и вижда децата от квартала колко й се радват. Тя я нарича Slinky (което означава „елегантен и грациозен“), след като случайно попада на думата в речника и решава, че умело описва звука, който пружина издава, докато ходи.

Със заем от 500 долара двойката създава James Industries (първоначално James Spring & Wire Company) и произвежда около 400 бройки Слинки, направени от местна работилница, които опакова на ръка в жълта хартия и ги продава на единична цена от 1 долар. Всяко Слинки е високо около 6,5 см. и има 98 намотки от висококачествена синьо-черна шведска стомана. Семейство Джеймс първоначално срещат затруднения при продажбата на изобретението си в магазините за играчки, но през ноември 1945 г. получават разрешение да поставят собствен стелаж в секцията за играчки на универсалния магазин Gimbels във Филаделфия.

Ако не сме го казали вече (знаем, че сме го казали, но пак ще го кажем): Слинки е хит и всички 400 бройки са продадени за деветдесет минути.

През 1946 г. Слинки е представен на американския панаир на играчките. Не след дълго Ричард Джеймс прави работилница в Олбани, Ню Йорк, и разработва машина, която може да прави слинкита за секунди. Играчката вече е опакована в кутия с черен надпис.

Джеймс често се появява в телевизионни предавания, за да разкаже за играчката си. През 1952 г. дебютира Slinky Dog. Други играчки на Slinky, пуснати през 50-те години на миналия век, са влакчето Slinky Loco, Slinky Suzie и Slinky Crazy Eyes – чифт очила, които използват пружини да държат очните ябълки.

James Industries лицензира патента на няколко други производители, включително Wilkening Mfg. Co. от Филаделфия и Торонто, които произвеждат играчки, ориентирани към пружините. През първите 2 години James Industries продава 100 милиона бройки (при 1 тогавашен долар за брой, днес приходите биха се равнявали на 6 милиарда долара).

През 1960 г. след като съпругата му подава молба за развод, Ричард Джеймс напуска компанията и става евангелски мисионер в Боливия. Бети Джеймс управлява James Industries, оправя се с кредитори и през 1964 г. премества всичко в Холидейсбург, Пенсилвания.

Ричард почива през 1974 г.

През 1995 г. Бети обяснява успеха на играчката пред Асошиейтед прес с думите: „Той се крие в простотата й“. Същата година играчката става хит като коледен подарък, защото се появява във филма „Toy Story“.

През 1998 г. James Industries е продадена на Poof Products, Inc. от Плеймут, Мичиган, производител на спортни топки от пяна. Slinky продължи производството в Холидейсбург и през 2003 г. James Industries се слива с Poof Products, Inc., в нова компания, която се казва Poof-Slinky, Inc.

Бети Джеймс почива от сърдечна недостатъчност през ноември 2008 г., на 90 години, след като е президент на James Industries от 1960 до 1998 г. Над 300 милиона играчки с елементи на Slinky са продадени между 1945 и 2005 г., а оригиналният Slinky все още е бестселър.

 
 
Коментарите са изключени

Колапса на най-високата кула в света

На 8 август 1991 най-високото нещо на планетата, построено от човека, се огъва на две, чупи се и пада. Със своите 646 метра кулата е два път по-висока от второто най-високо нещо в Европа, а осанката й няма да бъде надмината до построяването на Бурдж Халифа (828 метра) почти 2 десетилетия по-късно. И въпреки това светът не научава за края на тази кула.

Warsaw radio mast in Konstantynow

Радиофоничният предавателен център Константинов (известен още като Варшавската радио кула) може да изпраща сигнали, които да бъдат прихванати от Европа, Африка и дори Северна Америка. Строителството й отнема 4 години, от 1970 г. до 1974 г., 420-тонната стоманена решетъчна кула с течение на времето остава без поддръжка, което в крайна сметка е и причината да падне.

Формирана е комисия, която установява, че вината е в Mostostal Zabrze – компанията, която изгражда и поддържа кулата. Строителният координатор и началникът на отдела са признати за виновни за срутването и са осъдени на две години затвор.

Обломки рухнувшей Варшавской радиомачты

В безкрайната надпревара в графата най-високата сграда в света, Съветът за високи сгради и градски условия, който отсъжда подобни рекорди, не признават радио кулите за сгради. Техните правила обаче също така не изискват и всички части от сградата да са обитаеми. Затова радио кулите, антените и шпилите, макар и да не се считат за самостоятелни конструкции, могат да се използват за добавяне на още няколко цифри към височина на сградата, на която са прикрепени.

Човек може да каже, че Съветът няма най-високите стандарти на света (ако ни позволите тази забележително безвкусна, но сполучлива игра на думи). Само половината от височината на сградата трябва да бъде съставена от обитаема площ, за да може тя да се счита за претендент за най-високия рекорд. Освен това неговите критерии и дефиниции продължават да се променят с течение на времето, предполагайки степен на субективност.

Освен антените и кулите има и други спорни фактори, които могат да се намерят и в правилника на Съвета, като: дали сградата е в строеж или завършена, дали виси като окачените мостове и дори каква част от височината й е под земята. Или под водата.

Това ни отвежда до още една от най-високите структури в света: Petronius – петролна платформа, която се намира на 612 метра от морското дъно в Мексиканския залив. Преди Бурдж тя беше най-високата свободна структура в света, според Световните рекорди на Гинес от 2007 г.

Като сграда обаче Petronius би могла да претендира за „най-високата сграда на СВСГУ“, заради 74-метрова част от 43 000-тонната структура, която седи над повърхността на водата. Тя обаче не изпълнява изискването за “ заетите етажи“. Но подобни платформите, като близката Ursa (1,3 километра), могат да бъдат още по-високи; Магнолията, също в Мексиканския залив, е с дължина 1,4 километра, много по-висока от Бурдж.

 
 
Коментарите са изключени