shareit

Какво се случва, когато събеседникът търси контакт с очи

| от |

Джеремая Дентън се оказва един от американските военнопленници във Виетнам, който намира много добър начин да разкрие какво наистина се случва с неговите бойни другари, когато бъдат заловени и изпратени на места като Ханой Хилтън. Като пилот на изтребител, неговият живот се променя завинаги през 1965 г., когато е свален от виетнамските сили. При извършването на рутинна мисия, господата са ударени, но все пак успяват да катапултират и бързо са заловени от противника. С това започва истинското мъчение, през следващата година Джерамая е изведен с други военнопленници на улицата на Ханой, където да марширува и да стане жертва на побой от местните жители.

Те не били чак такива добри домакини, както се очаквало, но това, което е тема на днешният разговор е наличието на толкова популярното телевизионно интервю, в което Дентън трябва да отрече западния капитализъм и да изсипе една редица обвинения срещу страната си, обявявайки се за новия режим и равноправието.

Интересен факт е, че докато говори, той използва очите си и подава сигнали с помощта на морзов код, като единственото съобщение е „Мъчение“. Следователно един човек може да говори едно, но погледът му да казва нещо съвсем различно. И точно до това заключение е стигнала шведската авторка Аника Тор, която в последните две години е имала възможността да следи поведението в многобройни Zoom срещи. Според нея всеки човек пред камера може да разкрива много повече, отколкото в обикновено разговор лице в лице.

И сред всички наблюдавани елементи по време на разговор, учените официално посочват, че търсенето на контакт очи в очи ще затвърди изцяло идеята за връзка между двамата събеседника. Липсата на такъв показва и някаква социална дисфункция. Според д-р Талия Уитли, установяването показва най-високата форма на внимание, но за да има такова, трябва да бъдете сигурни, че се е случило поне в средата на разговора. Какво се случва след това? Обикновено спираме да се гледаме и насочваме нашия поглед някъде другаде – събеседникът прави същото, но все пак нека не забравяме и какво следва. Това пак е положителен елемент – идеята в този случай е, че по този начин се изгражда следващата стъпка, която може да продължи разговора напред.

Ако един човек прекара доста време в гледане и търсене на този контакт, неговият събеседник официално ще се притесни, следователно прекъсването позволява обмислянето на предадената информация и на по-късен етап отново да се легитимира. И макар този елемент от един разговор да се смята за добро акредитиране на подадената информация или нареждане, честата употреба автоматично ще гарантира на абсолютно всеки една далеч по-добра идея и платформа за развитие. Друг интересен елемент от това изследване е на Оливия Канг от Харвард. Тя наредила на своите студенти да слушат история и да се фокусират върху нея, докато се разказва от говорители в изолирана стая. Оливия е обърнала внимание на четящия историята и след това на слушателя, който от другата страна трябва да бъде фокусиран.

Coworkers sitting at the desk in the office and discussing

Оказало се, че дори думите да не се четат в реално време, а на запис, зениците на човек са били най-разширени при най-високите и емоционални моменти от историята. С други думи, дори и да не се виждат, те все пак осъществяват някаква връзка. П-р Вохлтен използва малко по-различен метод в Дортмунд. Тя събира 186 студента и ги настанява на банките, като им казва, че трябва да говорят на каквото тема искат, докато тя изследва очите им. След това всички гледат видео на разговорите си и отново демонстрират свързаност и съпреживяване на разговора. Има само една подробност, веднъж след като нивото на зениците се синхронизира, веднага следва и спадът.

Как обаче се промениха отношенията по време на пандемията? Оказва се, че стресът и досадата от Zoom е повече от обяснима, там поддържането на социален контакт се губи и по-често гледаме камерата, но не и самите очи на събеседника. Очаква се от учените да се опитат да изследват и други сценарии като синхронизирането между родител и дете, всичко това ще предостави по-сериозна представа дали детето реагира правилно или не, когато дойде време за търсенето на някои по-интересни насоки.

От друга страна ще открием, че психолозите са установили какво правят дългите автомобилни пътувания – например макар и там самите пътуващи да не се гледат и да не поддържат такъв контакт, създаването на по-дълбока връзка не може да се игнорира. Разбира се, шофьорът може да търси такъв контакт с помощта на огледалото за задно виждане, но само той. С други думи не трябва да забравяме, че когато човек търси такъв контакт и връзка, той автоматично е достигнал най-високото ниво на фокус и вече разбира и приема нашите идеи.

Препоръката на психолози е да се опитате да направите разговора по-личен и по-възможност без наличието на технология, особено ако искате думите ви да бъдат разбрани и изпълнени.  

 
 
Коментарите са изключени за Какво се случва, когато събеседникът търси контакт с очи

Повече информация Виж всички