shareit

Как започва конспирацията за кацането на Луната

| от chronicle.bg |

От началото на 70-те години на 20 век конспираторите създават най-различни теории за това как НАСА успява да инсценира кацането на Луната за досада на буквално стотиците хиляди хора, които допринасят в малка или голяма степен към историческата мисия. Да не говорим за неуважението към труда и най-вече към риска, който поемат астронавтите, които застават на върха на гигантска контролирана експлозия, изстрелват се в страховития черен безкрай на Вселената в изключително сложен космически кораб, построен от предложилите най-къса оферта и за всичко това взимат почти никакви пари и трябва да правят разни номера и хитрини, за да уредят семействата им да вземат поне някаква „застраховка живот“, ако нещо се обърка по пътя им към Луната или обратно.

Та кой е първият, на когото му идва наум, че кацането на Луната може да е било инсценирано?

Разбира се, много е вероятно по онова време повече от един човек да таи съмнения към истинността на кацането, особено при условие, че то става половин век след края на периода, в които хората се придвижват с каруци. Но първият човек, които задвижва популярността на конспирацията, е авторът Бил Кейсинг. Той сам пише и сам публикува книгата „We Never Went to the Moon: America’s Thirty Billion Dollar Swindle“ („Ние никога не отидохме на Луната: Американската измама за тридесет милиарда долара“) през 1976 .

maxresdefault

Бил Кейсинг

Книгата излиза малко след последната от серията Apollo мисия, Apollo 17, и представя едни от иконичните аргументи на конспирацията: защо астронавтите не са починали, след като преминават радиационните пояси на Ван Алън, защо няма звезди на снимките, защо няма кратер под лунните модули и т.н.

Освен тях, Бил представя и някои, да ги наречем „необичайни“, а понякога и обидни твърдения, от които може би и най-пламенния конспиратор би предпочел да се разграничи и които ще засегнем след малко. 

capricorn_one

Кадър от филма „Capricorn 1″ 

Идеята набира още скорост и след филма „Capricorn 1″ от 1978, в които НАСА инсценира кацане на Марс и после прави всичко възможно да го запази в тайна. Режисьорът Питър Хайъмс казва, че идеята му дошла, когато размишлявал над мисията Apollo 11 и си мислел: „Това е едно от най-значимите събития в историята и почти няма свидетели. А единственото доказателство идва от… телевизионна камера.“ Това не е ни най-малко правилно твърдение, но Хайъмс вече развива сценария.

Ами Кейсинг? Как стига до идеят, че НАСА мамят с кацанията на Луната. Той твърди, че през 50-те години успява да се добере до силно засекретено вътрешно изследване на Агенцията за това какъв е шансът човек успешно да стъпи на Луната, което по негови думи: „Твърдеше, че шансът е нещо от сорта на 0,0017%. С други думи, беше невъзможно.“ Той не обяснява как точно НАСА стигат до този процент, нито казва името на изследването.

1084px-Pratt_&_Whitney_Rocketdyne_Division

Бившият офис на Rocketdyne в Лос Анджелис

Ако Бил беше някакъв случаен човек, които вика по вятъра, едва ли някои щеше да му обърне внимание. Но той за кратко работи в Rocketdyne – компания, която произвежда ракети за програмата Apollo. Той не е инженер и не заема някаква подобна техническа длъжност. Бил е завършил Английски език в Университета в Редландс след което работи в магазин за мебели. За Rocketdyne той е технологичен редактор от 1956 до 1963, когато напуска и заедно със семейството и караваната си пътува из Америка. По това време изкарва пари като пише книги на най-различни теми – от мотори до земеделие.

Това ни довежда до 1969, когато той, както и всеки по света с телевизор, гледа приземяването на Луната. Докато наблюдава събитието се сетил за секретния документ, който твърди, че е чел, както и за обясненията на инженери, че имаме технологията да пратим астронавти дотам, но не и такава, с която да ги върнем. По-късно той казва: „През 1967 трима астронавти загинаха по ужасяващ начин във огнено кълбо на космодрума, но някак си през ’69 вече можехме да изстрелваме човек след човек? Със 100-процентов успех? Това е много малко вероятно.“

Относно това защо въобще НАСА ще се занимава, Бил твърди, че тя работи заедно с Агенцията за военно разузнаване, за да натрият носовете на руснаците. Освен това, парите: „И НАСА, и Rocketdyne искат финансирането им да продължава. Работил съм достатъчно дълго в бранша, за да знам каква им е целта.“

Според Кейсинг всичко е заснето в Area 51. 

Кейсинг също така твърди, че F-1 двигателите не са в състояние сами по себе си да изстрелят Saturn V в орбита и затова НАСА слага в тях няколко ракети B-1. Всъщност двигателите F-1 абсолютно могат да изпратят Saturn V в орбита, дори ако резервоарите са почти празни. Освен това ракетите B-1 не се побират в камбаните на двигателите. Но историята на Бил ще се промени много пъти през годините.

Как успяват да измамят руснаците, както и други държави, които следят целия процес и самия полет от изключително близо, Бил обяснява със създаването на лъжливи сигнали, с които станциите по цял свят да се залъжат…

Aldrin_Apollo_11_original

Бъз Олдрин на Луната

Какво правят тогава Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, докато трае мисията? В първото издание на книгата Кейсинг твърди, че тримата са откарани в Лас Вегас, където обикалят по стриптийз клубове, когато не са в стаите си на 24 етаж в хотел Sands. Конспираторът твърди и че един от тях се сбива с цивилен човек посред бял ден заради стриптизьорка, но не знае кой точно и не казва откъде е научил. Малко преди предаването от Луната да започне, астронавтите са закарани Area 51, където хапват сандвичи с кашкавал.

Apollo_11_Crew

Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс – екипажът на Apollo 11

След блюдото Армстронг и Олдрин слагат някакви космически костюми и се правят, че ходят по лунната повърхност, докато рецитират „добре отрепетирани фрази“ и играят „не прекрасно“, но „достатъчно добре“. Всичко се предава на живо със 7 секунди забавяне. Лунните камъни, които донасят със себе си астронавтите, всъщност са метеорити, намерени в Антарктика, а някои от тях „очевидно“ са създадени в геоложка лаборатория на НАСА.

Самата Aгенция успява да потули всичко, въпреки че по програмата Apollo работят почти половин милион човека – както нейни служители, така и хора от други независими организации. Тоест, всички тези хора, които създават различни части от ракетите и всичко останало спрямо критериите на космоса, все пак успяват да построят всичко така, че да работи както трябва, щом никой не казва нищо. Според Кейсинг те не успяват и НАСА подкупва, който може да бъде подкупен, повишава, който предпочита да бъде повишен, заплашва, който още се бунтува и убива няколко човека.

***

Във второто издание на книгата, от 2002, Бил Кейсинг редактира голяма част от глупостите си. Двигателите на Saturn V вече работят и Нийл, Бъз и Майкъл наистина отиват космоса (а не в Лас Вегас), където обаче обикалят планетата, докато по телевизията тече предварително направен запис.

Така, сред забележително смели, детайли и абсурдни твърдения, чиито автор никога не защитава, оправдава или по какъвто и да било начин доказва, се ражда една от най-иконичните конспирация. 

 
 
Коментарите са изключени