shareit

Как Япония с един скок се озова от Средновековието в Технологичната ера

| от Радослав Тодоров |

През Средновековието Япония преживява дълги векове на хаос и жестоки междуособни войни в продължение на векове. През цялото това време императорският двор съществува в нещо като почетен плен под сянката на шогуните. Чак през 1867 г. се отдава на опозиционните сили да свалят шогуните и отново да издигнат императорската власт като водеща. Оказалият се на трона в резултат на поредните междуособици е едно 15 годишно момче на име Муцухито, което след смъртта си ще стане известно като „Мейджи” – просветеният владетел и преобразувател на японският свят. Това име ще бъде дадено и на целия период, през който Японската империя се издигна от прахта и започна своята индустриализация и експанзия.

Itsukushima Torii (temple gate) in the sea, Miyajima island, Japan

Парадоксално, но зората на възстановената „Империя на изгряващото слънце” изгрява от запад. Внезапно започналите реформи, от 70-те години на 19 в., във всяка област на тази древна самобитна страна и културата й са тясно свързани с вестернизацията на нейното общество и икономика.

След смъртта на разбунтувалият се „последен самурай” Сайго Такамори и всичките му последователи в Сейнанското въстание, практически не остават други противници на този процес в страната. Нещо повече, всички ръководни фигури в управлението решително я подкрепят. Грубата демонстрация на сила и технологическо превъзходство на американския флот в залива на Едо през 1853 г., както и унизителните и неизгодни търговски договори наложени от западните страни, са горчиви хапки, трудни за преглъщане от гордите японци. Затова правителството поема курс към усилена индустриализация и вестернизация. С цел Япония да настигне западните страни и занапред те да се отнасят с нея като с равна и дори като с превъзхождаща ги сила.

Преобразяването на страната само през 70-те години на 19 в. е поразително и започва както се казва от нулата. През 1869 е въведен телеграфа, през 1871 – пощата, както и вестниците. А само след по-малко от 5 г. в страната вече излизат над 100 вестника, което говори достатъчно както за бързото усвояване и развиване на нововъведенията така и за високият процент грамотност сред населението. Масово навлизат западната мода и прически.

Най-значимото нововъведение може би е железницата, която значително променя Япония. Първата отсечка е пусната през 1872 г. между чуждестранното поселение в Йокохама и Шинагава, скоро продължена и до Токио. До края на века в страната са изградени над 8000 км жп линии, около 1/3 от държавния бюджет е отделен за строежа им. Това предизвиква тотален бум на движението на хора и стоки и въобще на икономиката. До преди 1872 г. разстоянието от Едо до Киото се изминава пеша или с носилка и трае около 2 седмици (пътищата са тесни и неудобни дори за коли, теглени от коне). След пускането на жп линията между тях пътуването вече трае по-малко от ден и излиза около 3 пъти по-евтино.

Паралелно се развиват и другите видове транспорт. През 1869 е изобретена рикшата. Година по-рано са пуснати в действие параходите и дилижансите.

053

С това падат ограниченията на хората затворени в собствените си общини като през периода Токугава и придвижването им вече става бързо и лесно. Оттогава (още преди 1910 г.) започва и новия твърде характерен и в днешно време начин на живот включващ ежедневно пътуване от дома до работното място в препълнени влакове. Където пътниците от първите няколко гари имат шанс да се качат, но тези от междинните вече трябва да се „бият като обезумели” за да успеят. От тогава дори датират и също така традиционните сексуални посегателства на мъже спрямо жени в претъпканите вагони, които буквално слизат целите в синини от ощипвания (днес близо 90% от редовно пътуващите жени са ставали жертва на подобни посегателства).

Навлизат както преводи на западни книги така и западно ориентирани течения в японската литература и философия, смесени с традиционните такива разбира се. Писателите дори се стремят да подражават на избрани от тях западни автори, а и да ги използват като един вид легитимация на собствените си трудове и идеи пред обществото, предимно в теченията на романтизма, натурализма, утилитаризма и ескейпизма. В началото най-популярни са Гьоте, Дж. Мил, Русо, Дарвин.

В същото време образователната система е превърната в инструмент на пропагандата. Скоро западните автори са заменени с местни, а героите в произведенията започват да обладават все по-конфуциански или шинтоистки ценности. Като универсален и върховен символ на нацията и империята е издигнат императора. На децата се внушава, че цял живот трябва да му служат и да превръщат собствените си успехи в успехи на цялото общество, че тяхната нация и страна са най-велики и по подразбиране останалите народи са по-нисши и не могат да се шегуват повече с Япония.

От 1872 г. властта започва да прави всичко възможно образованието да стане общодостъпно. Само след около 5-6 години 2/3 от момчетата и 1/4 от момичетата вече са завършили поне начално образование и са в достатъчна степен грамотни. За времето си това е процент съизмерим със западните страни и дори надвишаващ техния.

Тази висока образованост на населението, респективно и на потенциалната работна ръка, която в значителна степен е и наследство от отминалия период, представлява един от най-значимите фактори способстващи бързото икономическо развитие на страната. Никоя друга незападна страна не усвоява толкова бързо и толкова ефективно западните идеи и технологии и съответно – доразвива впоследствие.

Освен това разбира се фактор е и самата многобройност на населението и бързото му нарастване осигуряващи огромна работна сила за икономиката. Както и сравнително високата развитост на капиталистическите и търговски отношения сред него.

Само за трите десетилетия от 1888 до 1918 г. населението на страната нараства от 39.5 млн. на 55 млн. жители, като се наблюдава и значителна миграция от селата към градовете и появата на редица градове с население от по над 100 000 души, но въпреки всичко и към края на периода жителите на селата все още продължават да бъдат огромно мнозинство. Но, разбира се, протича непрекъснат процес на все по-интензивно пренасочване на селскостопанската работна сила към промишлеността.

meijirestoration-factories

Проблем първоначално представляват ограничените природни ресурси на Япония, особено съотнесени към големия брой на населението и постоянното му нарастване. Но за сметка на рудите през този период страната все още разполага с достатъчни и дори в излишък енергийни ресурси като дървен материал, води, в известна степен въглища, както и желязо (но не в мините, а в пясъците).

Така че Япония е напълно готова да посрещне и възприеме западните технологии. Като дори може да се каже, че положението й на изостанала индустриална страна е благоприятно в случая защото й спестява стотици години усърдие, труд и скъпо струващи проби и грешки с каквито постоянно са се сблъсквали западните държави.

За целта множество японци са изпратени на специализация на запад, както и множество западни специалисти са поканени да сътрудничат в Япония. Но предприемачеството по настояване на властта се съсредоточава изключително само в ръцете на японците. Достатъчно показателно е, че от периода Мейджи датира създаването на фирмата „Мицубиши”, а основателят й е Ивасаки Ятаро, най-обикновен представител на селско-самурайската прослойка.

Въпреки някои финансови затруднения в отделни сектори, инфлации и банкрути на предприятия, неизбежно съпътстващи тези събития, до 1886 г. Япония успява да изгради стабилна финансова система с ниски лихви и осезаемо възходяща икономика. До края на периода Мейджи всяка година брутния вътрешен продукт нараства с по 3% годишно.

Експортът също нараства главоломно, отново не без помощта и насърчаването на правителството – от 6% от БВП в началото до 20% от БВП в края на периода.

Дела на селскостопанската промишленост макар и доста значителен постепенно намалява за сметка на промишлеността – от 42% през 1885 г. на 31% към края на Мейджи. Докато промишления сектор, заемащ едва 7% в началото на периода, нараства повече от два пъти – на 16%.

Все още леката промишленост е водеща, най-вече текстилната.

През последното десетилетие от Мейджи масово се разпространяват и електроуредите. Тогава именно с известно американско участие е създаден и съвременният гигант НЕК (не нашия, а японския – Нипон Електрик Къмпани). Няколко години по-късно по подобен начин е основана и „Тошиба”.

В началото Япония внася главно промишлени стоки 91% от целия импорт, предимно текстилни изделия. А изнася главно суровини, основно необработена коприна – към 42% от експорта.

В края на периода и тази картина коренно се изменя. Вече над 50% от вноса за Япония са суровини, а около 90% от експорта на Япония към останалия свят са промишлени стоки (половината от които текстилни изделия).

Значинтелно развитие получава и тежката промишленост особено покрай предприетите впоследствие военни кампании на страната. Истински бум в корабостроенето настъпва през последните 15 години на периода Мейджи, то поглъща цели 75% от всички отпуснати правителствени субсидии. Това пък стимулира възникването и развиването на предприятия произвеждащи желязо и стомана, като заводите „Явата” в северната част на остров Кюшу.

Всичко това става под зоркото око на властта и в изключително голяма степен е лично направлявано от нея. С други думи целият този икономически и индустриален бум е пряко контролиран от правителството, а не се е развил по естествен пазарно-икономически път.

Както тогава така и днес това е предмет на сериозни дебати и неминуемо в тази политика са открити и много пукнатини и недостатъци. Но явните резултати от всичко това в преобразяването и напредъка на тази древна и дотогава отчайващо изостанала страна са безспорни, невиждани и нечувани дотогава в целия свят.

 
 
Коментарите са изключени