shareit

Как сме се справяли с времето преди часовниците

| от |

Колкото и да мразим алармата сутрин, трудно е да си представим как хората са се организирали и въобще как се е въртял светът преди изобретяването и широкото разпространение на механичните или цифровите часовници. Но понеже, освен красиви, сме и доста умни и приспособими, ние, хората, все пак сме се справили сравнително лесно и с прости методи, някои от които все още се срещат в часовниците днес.

През историята хората винаги са свързвали времето със Слънцето и неговото движение. Древните култури, като вавилонците, китайците, египтяните и индусите още от най-ранните дни на цивилизацията разделяли цикъла на Слънцето на периоди.

Giant prominence on the sun erupted

Разбира се, един от недостатъците на този ранен начин за отчитане на времето е, че в зависимост от сезона, продължителността на всеки период може да варира доста заради продължителността на деня. Друг недостатък е, че през нощта Слънцето до голяма степен не се вижда и съответно целият метод умира. За да се заобиколи този проблем, египетските астрономи са наблюдавали група от 36 звезди, 18 от които са използвали за следене на времето след като Слънцето се скрива. Шест от тях се използвани за отбелязване на 3 часа около изгрева и залеза, а останалите дванадесет се използвани за разделяне на тъмнината част от нощта на 12 равни части. По-късно, някъде между 1550-1070 г. пр. н. е. тази система е опростена и се използват само 24 звезди, от които 12 са използвани за следене на времето нощем.

Вавилонците използваха подобна система и също коригират часовете според сезонна, така че вавилонският час има 60 минути само на пролетното и есенното равноденствие. „60“ е важно число за вавилонците, защото те наследяват бройна система, базирана на 60, от шумерите – то е удобно число за смятане без калкулатор, тъй като се дели много лесно и без остатък от всяко число между 1 и 6, както и на и най-важното число за следене на времето – 12.

Вместо да използват часове с променлива дължина, гръцките астрономи през II в. пр. п. е. започват да използват часове с еднаква дължина, за да опростят сметките при боравене с времето. Това обаче не е много разпространена практиката чак до появата на механичните часовници и така хора продължават да си служат с коригираните сезонно часове до средните векове.

Желанието за създаване на механични часовници конкретно в Европа първо се появи сред монасите, които се нуждаят от точно време, за да спазват правилно ежедневната молитва, както и да поддържат изключително строгия си график. Първият механичен часовник в средновековна Европа, за който знаем, е направен през 996 г. в Магдебург, Германия. До 14 век в църквите в цяла Европа се монтират големи механични часовници, а най-старият оцелял такъв е от 1386 година в катедралата Солсбъри.

С времето механизмите се развиват и се създават по-малки части. Така през 15 век се появяват домашните часовници, а докато личните идват през 16 век. Трябва да отбележим, че дори и в епохата на Ренесанса, часовниците не показват минути и идеята, че един час е разделен на 60 минути, не е особено известна до 17 век.

Как обаче хората успяват да дойдат за среща без да закъсняват (или подраняват) безобразно? Един от по-ранните методи, практикуван особено около Екватора, е да се посочи мястото в небето, където ще бъде слънцето, когато искате да срещнете.

SevillaGlorietaDelReloj01

По-често срещана практика, вече по средните географски ширини, е да се ползва слънчев часовник. Заради елементарния му дизайн има всякакви видове, модели и размери – от обикновена пръчка, забита в земята, до ползване на сенките, които падат от местните забележителности (като, например, обелиските на Египет), до официално изработени устройства за целта.

Разбира се, по-напредналите цивилизации имат и най-различни други часовници, включително водни часовници и пясъчни часовници, датиращи чак от 1400-1500 г. пр. н. е.

Zimmermann Hasenbanck Elbmündung 1721 Scharhörnbake

Тези методи обаче са доста неефективни в крайниte северни или южни райони. За да следят движението на слънцето, скандинавците измислят система за разделяне на хоризонта на осем участъка, по четири за четирите посоки на света и още четири за междинните посоки. Времето на деня след това се преценява, като се погледне в кой от тези участъка е Слънцето в този момент.

И накрая – някои подходи зависят от чинната служба на хората. В общностите с някаква религиозна институция начело, хората често могат да разчитат на биенето на църковните камбани или на призива за молитва да ги информира колко е часа. По същия начин, когато се появяват първите заводи, през 18-ти век, работниците разчитат на специална свирка да ги упъти за времето.

Днес разпространения будилник на нощното шкафче (очевидно имаме предвид преди мобилните телефони) не става популярен чак до 70-те години на 19 век.

 
 
Коментарите са изключени