Как се създават е-книгите

Знаете ли, че консервите са изобретени през 1810 година, но отварачките за консерви – чак през 1855? Нещо такова се случва и с е-книгите и е-четците.

Майкъл Харт е първокурсник в Университет в Илинойс Урбана-Шампейн през лятото на 1971 година. Майкъл е от този тип сръчни хора, които на 7-годишна възраст разглабят телевизора и радиото на родителите си, за да видят как работи… и после отново го сглабят.

Това лято двама приятели му осигуряват достъп до най-сложната машина, която някога е докосвал – сървъра Xerox Sigma V в лабораторията на университета. За разлика от много компютри по това време, Xerox Sigma V е свързан с около 100 други университетски и военни компютъра в цялата страна като част от мрежа, наречена ARPANET (Advanced Research Projects Agency Network) – предшественикът на интернет.

Истинският Xerox Sigma V, на който Майкъл Харт пише първата е-книга.

За първи път той се докосва до сървъра на 4 юли 1971 година. Повечето потребители използват компютъра, за да пишат програми, но Харт е зашеметен от безумната за времето си технология и затова решава да направи нещо друго. Той осъзнава, че каквато и програма да напише, съвсем скоро тя вече ще бъде остаряла и затова иска да създаде нещо, което да остане във времето. Но какво?

Когато бърка в раницата си, за да извади нещо за хапване, Майкъл получава отговора. Магазинът, от който си купува храна, раздава безплатно възпоменателни екземпляр от Декларацията за независимост заради празника. „Изведнъж ми светна лампата“, казва той в интервю през 2002 година. „Помислих известно време дали не мога да направя нещо с компютъра, което е по-важно от набирането на Декларацията за независимост, нещо, което пак ще се използва и след 100 години. Но не можах да измисля нищо.“ И така той решава да набере целия документ от 1458 думи наръка.

За всеки, който не е бил програмист през 70-те, да поясним: технологията по онова време е изключително примитивна дори и при най-висококачествените машини. Xerox Sigma V струва $300 000 (за което получавате 3 мегабайта хард диск) и заемат цяла стая. Компютърът също така няма екран или клавиатура, затова Харт трябва да пише на отделна машина, наречена телетайп, която е създадена, за да предава съобщения по телеграфните линии без да е необходимо този, който я ползва, да знае морзовия код. Телетайпът превръща текста в компютърен код като прави дупки в хартиена лента, която след това се поставя в сървъра. И понеже компютрите тогава не са били достатъчно напреднали, за да разпознават малки и главни букви, Харт написва първата е-книга в историята изцяло с главни.

Пример за телетайп

Когато приключва, финалният текст е 5 килобайта (около 1/6 от размера на файл с една празна страница на днешния Microsoft Word). Планът му е да изпрати по едно копие до всеки потребител на системата, но негов колега го предупреждава, че това доста би претоварило ARPANET. Затова Харт оставя бележка, в която пише в коя директория е качена неговата електронна версия на Декларацията на независимостта (или е-книга, както той я нарича), в случай че някой иска да я види. 6 потребителя проявяват интерес.

Набирането отнема значително количество време и работа, но когато свършва, Майкъл си дава сметка, че книгата ще остане за десетки, дори стотици години напред. Тя е преписана на код, който се нарича ASCII (American Standard Code for Information Interchange) и който се чете от 99% от компютрите дори през 1971. Почти половин век по-късно ASCII все още се разбира от над 99% от компютрите по света – това означава, че ние също можем да си свалим първата е-книга. Още повече, че по-късно е пренаписана с главни и малки букви.

Но защо Майкъл да се спира само с една е-книга? През 1972 година той качва и Закон за правата. През 1973 – останалата част от Конституцията на САЩ. През 1974 започва работа по отделни книги от Библията, всяка от които е достатъчно малка, за да се побере на стандартна дискета – дискетите тогава са били най-лесният и може би единственият начин за предаване на електронна информация.

Всички книги, които Майкъл Харт пеписва, стават част от Проекта Гутенберг – по името на Йоханес Гутенберг, изобретил първата печатна машина през 1450 година. Пресата прави революция в образованието като намалява значително цената на книгите до ниво, достъпно за обикновения човек. Харт се надява да постигне подобно нещо със своя Проект Гутенберг – да направи книгите още по-достъпни или напълно безплатни.

Майкъл Харт, 1947 – 2011

И така в следващите 20 години Майкъл сам с клавиатурата преписва книги една след друга в свободното си време.

„Алиса в страната на чудесата“ (преписана през 1991 година) е книга #11 и първото художествено попълнение в електронната му колекцията от досега все исторически книги и документи. Тогава тя добива сериозна популярност и Харт казва, че лампата му светва отново – така той съсредоточава усилията си в посока на художествената литература. Всички последвали книги са в публичния домейн – в противен случай би било незаконно за него да създава копия на произведения, чийто права все още не са в действие.

След близо 18 години работа едва ли някой друг освен Майкъл вярва в проекта си, докато не се появява отец Дейвид Търнър, свещеник (капелан) от Университета в Илинойс и бенедиктински монах. Той осигурява работа на Харт като външен професор с месечна стипендия от $1000 за няколко години. Така Харт ще има пари за Проекта, както и позиция, от която да търси странично финансиране.

Развитието на технологиите през 80-те години също се отразява добре. Скенерите се усъвършенстват, а също така се появява и софтуер за разпознаване на букви – тези две неща значително забързват целия процес. Популярността на Световната мрежа дава възможност и за набиране на все повече доброволци. Качването на първите 10 книги от Проекта Гутенберг отнемат 18 години, но през 1991 Харт успява да качи по 1 книга всеки месец, а на следващата година – да удвои това количество. През 1993 се добавят 4 книги на месец, през 1994 – 8 книги… През същата тази година Проектът вече успява и да се издържа сам – с пари от дарения. Харт пресмята, че дотогава е отделил около $100 000 от собствените си средства.

През 1995 година книгите са вече 16 на месец, а през 1996 стават 32. Този темп на развитие се запазва до края на десетилетието и през декември 2000 година вече има качени над 3000 заглавия.

През 2000 година човек на име Чарлз Франкс създава уеб сайта Distributed Proofreaders, който позволява на всеки по света с интернет връзка и желание да проверява сканирани книги за грешки. Това снема значително количество работа и в резултат през 2004 вече се добавят по 338 книги на месец.

Майкъл Харт ни напуска през септември 2011 на 64-годишна възраст от сърдечен удар. Проектът му обаче продължава и до днес – с повече от 50 000 безплатни книги на всички основни европейски езици плюс китайски, санскрит, иврит, маори и дори есперанто. От 2015 година мисията на Проекта Гутенбърг е да направи 10 милиона е-книги на 100 различни езика или общо 1 милиард онлайн произведения. Предвид досегашния успех, тази цел най-вероятно ще се постигне предсрочно.