shareit

Как Мария Кюри занесе рентгенът на бойното поле

| от |

Ако питаме някой коя е най-известната жена в историята на науката и отговорът най-вероятно ще бъде Мария Кюри. Но ако продължим да питаме какво е направила, отговорите може да започнат да бледнеят – нещо, свързано с радиоактивността. (Тя всъщност открива изотопите радий и полоний.) Някои може би знаят също, че е първата жена, спечелила Нобелова награда. (Тя всъщност печели две.)

Mariecurie

Мария Кюри

За Кюри войната започва в началото на 1914 г., тъй като германските войски се насочват към родния й град Париж. Тя знае, че трябва да бие пауза на научните си изследвания и затова събра целия си запас от радий, слага го в контейнер от олово, транспортира го с влак до Бордо и го оставя в сейф в местна банка. След това се връща в Париж, уверена, че ще си го върне, след като Франция спечели войната.

С обекта на работата й скрит далеч, сега й трябва нещо друго. Вместо да избяга от сътресенията, тя решава да се включи в битката. Но как може жена на средна възраст да направи това? Решила да пренасочи научните си умения към военните усилия, тя не прави оръжие, а спасява човешки животи.

В началото на войната рентгенови апарати има само в градските болници, далеч от бойните полета, където се лекуват ранените войски. Решението на Кюри е да създаде първия „рентгенологичен автомобил“ – кола с рентгенова машина в нея, която може да следва армията и армейските хирурзи.

Една от основните пречки е необходимостта от електрическа енергия за апаратите. Кюри решава този проблем, като включва в дизайна на автомобила и динамо. По този начин двигателят на самия автомобил може да осигури необходимото електричество.

Разочарована от забавянето на финансирането от френските военни, Кюри се обръща към Съюза на жените на Франция. Тази филантропска организация й дава парите, необходими за производството на първата кола, която в крайна сметка играе важна роля при лечението на ранените в битката при Марна през 1914 г. – основна победа на съюзниците, която пречи на германците да влязат в Париж.

Необходими са обаче повече радиологични коли. Така Кюри използва високата си научна позиция, за да намери дарения от заможни парижани за превозните средства. Скоро разполага с 20, които обзавежда с необходимата апаратура.

Но колите са безполезни без обучени рентгенови оператори, затова Кюри започва и да обучава жени доброволци. Тя взима 20 дами за първия курс, който преподава заедно с дъщеря си Ирен – сама тя бъдеща носителка на Нобелова награда. Учебната програма включва теоретични занятия по физиката на електричеството и рентгеновите лъчи, както и практически уроци по анатомия и фотографска обработка. Когато тази група завършва обучението, тя заминава на фронта, а Кюри след това обучава още жени и така в крайна сметка общо 150 кадри преминават рентгеново обучение.

Освен само да изпраща стажанти на фронта, самата Кюри има своята „малка Кюри“, както е прякора на собствената й амбулантна рентгенология, с която поема на битка. Това й налага да се научи да шофира, да сменя спукани гуми и дори да овладее някаква елементарна автомеханика, като почистване на карбуратори. Тя също трябва да се справи с автомобилни катастрофи – когато шофьорът й се забива в канавка и преобръща превозното средство, те го изправят, оправят повреденото оборудване възможно най-добре и се връщат на работа.

Докато обикаля от битка на битка, Кюри наблюдава и изграждането на 200 радиологични стаи в различни стационарни полеви болници.

Въпреки че малцина, ако въобще има такива, от жените работници са ранени от вражески огън, те не остават и без жертвите. Мнозина претърпяват изгаряния от рентгеновите лъчи. Кюри знае, че толкова високи нива на радиация представляват риск за здравето, но не е имало време за усъвършенстване на практиките за безопасност и затова много работници падат жертва на мишата, която трябва да спасява животи. Мария се тревожи много за това и по-късно пише книга за безопасността при работа с подобни лъчения, извлечена от нейните военни преживявания.

***

Кюри оцелява Първата световна война, но е загрижена, че интензивната й работа в крайна сметка ще отнеме живота й. Години по-късно тя добива апластична анемия – заболяване на кръвта, което понякога се получава при силно облъчване.

Мнозина предполагат, че болестта й е в резултат от десетилетия работа с радий – тогава се знае, че погълнат той е смъртоносен. Но Кюри не вярваше на тази идея, защото винаги се е пазела да не погълне каквото и да е количество радий. По-скоро тя приписва болестта си на високите рентгенови облъчвания, които получава по време на войната. (Вероятно никога няма да разберем дали рентгеновите лъчи от войната са допринесли за смъртта й през 1934 г., но проба на останките й през 1995 г. показва, че в тялото й наистина няма радий.)

 
 
Коментарите са изключени