shareit

Как Лас Вегас създаде хазартната мания

| от |

Първите казина, според различни източници, са произлезли някъде в Древна Гърция, макар и да сме малко скептични по тази тема. Все пак, първият документиран зар е използван някъде 3-2 век пр. Хр, което автоматично отнема правото на гърците да се тупат в гърдите, впрочем и за гръцкия йогурт имаме какво да кажем, но това е друга тема. Употребата на този красив уред за изчисляване на шанса, бил необходим за играта на табла, която според историците е била открита и някъде в югоизточен Иран, докато при някои разкопки на индуски села, зарът бил наличен, следователно не е трябвало много време на някой, за да започне да играе за пари. Векове по-късно, модерният човек има възможността да влезе в казино, приластен от светлините на по-лъскавите сгради, ухажван от обещанията за големият джакпот и много други малки изкушения.

Представете си, че се намирате в казино, огледайте всички страни и вижте една любопитна подробност – нито едно казино няма прав ъгъл. В дизайна на помещенията няма да откриете нито един прав ъгъл. Наташа Доу Шул, авторката на книгата „Пристрастяване по дизайн: Хазартната машина на Лас Вегас“, има много разумно обяснение за този феномен – десните завои принуждават хората да използват половината на мозъка, натоварена с повече отговорности и трезвото мислене. Нито едно казино не иска да използвате своя здрав разум, вместо това трябва да се потопите в „късметлийската атмосфера“ и да оставите последната стотинка там, при това с удоволствие.

Comedy Central's 'Indecision 2008' Election Night Viewing Party

 

Намирате се в „златното сечение“ на хазарта и мнозина искат да останете точно там. Авторката на тази книга е културен антрополог от МУТ (Мазачузетски университет по технология), последните 15 години от живота ѝ са обвързани именно с еволюцията на хазарта в Лас Вегас, но и с един много по-специален атрибут – едноръкият бандит.
Кой е първият спомен от вашето казино? Замислете се сега. Най-вероятно ще бъдат рулетките, масите за покер и най-вероятно красивият персолан, който работи там – избиран точно за тази цел. Слот машините имат ролята на притурка и най-вероятно ще си спомняте, че обикновено са посещавани от възрастни стари дами с големи кутии от центове, събирани най-вероятно в буркан. Стивън Кинг пише за същите машинки, че обикновено са покрити в мазнина, гасени са фасове върху тях и в края на деня са точно толкова привлекателни, колкото може да бъде и градско бунище.

Защо тогава продължават да се използват в казиното? Според дамата, през 90-те години, едноръкият бандит изкарва два пъти повече пари от общо всички останали маси в едно казино. В същият този период, комисията по хазарта търси начин за увеличаване на приходите и запазване или намаляване на данъците. В този случай, много казина избират именно машинните игри. Една най-обикновена машина не носи толкова тежкото обществено мнение, което би имала всяка друга игра в казиното, при това с действащ персонал. Доброто реноме на тази машина позволява дори поставянето в барове и всякакви други развлекателни институции. Позовавайки се на точно тези приятни качества и фактът, че общественото мнение не е толкова остро, хазартът реши да инвестира повече. В зората на новото хилядолетие, компютрите се намесиха и промениха изцяло играта, вместо да чакате да направите една линия от черешки, „BAR“-ове или някой друг плод, можете да гледате всякакви схеми за печелене.

Las Vegas Premiere Of Warner Bros.' "The Hangover Part II" - Red Carpet

Точно в този период, хазартът вижда и една друга малка подробност, която днес най-вероятно генерира милиарди. Не са важни големите джакпоти и възможностите да се правят милионери, целта на голямата игра се крие в запазването на вниманието… с часове! Колкото повече играе един човек, толкова по-сериозни са и приходите. Преди години, единственият начин за печалба е да дръпнеш ръчката и да заложиш на шанса за печалба или загуба. Губещите винаги стават и си тръгват, проверката на късмета отнема само няколко секунди.
Правилата на играта се променят, вместо само една линия, видео екранът позволява да залагате във всяка възможна посока, всеки диагонал и дори по модела на движение на коня в шаха. Шансовете за победа са толкова големи, че всяко дърпане на ръчката може да предложи минимална печалба. Ако инвестирате 50 цента, можете да спечелите 25 или да загубите 25, но със сигурност ще продължите да играете, любопитството и авантюрата го изисква.

Според Шул, в лабораторни изследвания, мозъкът реагирал еднакво на печалбата, но и на загубата. И така достигаме до революцията на бандита, на светещата лъскава машина, издаваща забавни звуци, хвърляща еуфория от цветове на екрана, при това, докато получавате безплатно закуски и питиета. Лудостта на Лас Вегас достига до там, че стотици хора отиват на дежурен поход до казиното, защото искат да са в зоната, искат да тестват шанса си, да проверят дали днес не е денят на големите пари. Други пък, колкото и странно да е, споделят точно обратното – улисани в играта и създаването на нови схеми, често забравят да приберат печалбата си и дори се ядосват, когато спечелят.

И това далеч не е всичко, създаването на перфектният механизъм за печалба, изисква много тежка инвестиция, изплащаща се най-вероятно в момента. Дизайнът на залите е брилянтен, играчът се настънява на един от най-удобните столове, на които най-вероятно ще седне през живота си, ергономичната седалка сягаш го прегръща. Процепът за банкноти и монети е поставен толкова удобно, че с минимални усилия, бандитът приема своя подкуп за няколко часа удоволствие и удобство. Създаването на процеп за банкноти е елиминирал и досадното чакане за разваляне на дребни пари – още една досадна подробност, останала някъде в миналото. Губещите получават комплименти от казиното, което понякога разваля удоволствието им, но след като губят, редно е да не пият една студена вода.

Lucky Dragon Hotel & Casino Grand Opening Celebration In Las Vegas

Изграденият съвършен модел има само един проблем – пристрастяването към хазарта. Чарлз Буковски разказва точно такава история в един от разказите си, публикуван в книгата „На юг от никъде“. Там главният герой прекарваше време на хиподрума, а негов приятел се кълнеше, че един ден ще направи големият удар, читателят никога не разбира дали голямата печалба ще е в ден от този живот. Хазартът има същият проблем, създаването на перфектната формула за печалба, често прескача границата на разумното. Интернет е пълен със снимки на човешки души, залепени пред слот машините: майки с деца, хора, прекарващи седмици в казиното и още много други. Кратка проверка на мозъка на пристрастените показва, че същият би реагирал еднакво и на играта и на кокаина. Хазартната комисия стои твърдо зад идеята си, че предлаганите игри не са се променяли от 17-и век, но според други учени, игрите тогава и игрите днес са около 4-5 пъти по-пристрастяващи. Историята познава много хобита и страсти, ескалирали до нивото на мания, а последната задължително ще ви заведе до спирката на лудостта.

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени