shareit

Как кибритената индустрия гарантираше челюстна некроза на своите работници

| от |

Малцина се замислят за всички функции, които се случват около нас, позволяващи да използваме всички средства, с които разполагаме във всекидневието. В една от всички приятни книги на Бегбеде, авторът се постарава да покаже колко дълъг и сложен път преминава какаото, преди да се озове до нас, за да го поставим в най-различни напитки, а ако знаем през какви мъки се състои целият процес, най-вероятно не бихме посмели да се оплакваме. Следващата история ще се насочи към едно проклятие, което през средата на XIX век доказва, че човечеството още не е разпознало токсичната сила на химикалите, макар и през Първата Световна война да виждаме всякакви възможни експерименти.

През 1855 г. 16-годишната Корнелия от Ню Йорк посещава зъболекар, защото се оплаква от болки в цялата си дясна страна на долната челюст. Момичето работи по 8 часа във фабрика за производство на кибрит и през последните две години изпитва някакъв минимален дискомфорт, но не е обръщала и толкова внимание, докато болката не става особено неприятна. В един момент се стига до там, че дори отказва да се храни, защото това също се оказва огромно изпитание. Истината е, че никой не се е досетил, че токсичният бял фосфор може да бъде причината за некроза на челюстта. Зъболекарят не знаел каква е причината за болката и не подозирал, че токсинът присъства във фабриката, по тази причина извадил един развален зъб, почистил венците и я изпратил обратно във фабриката.

След няколко дена Корнелия ще се върне в още по-лошо състояние. Този път се е появила дупка в самата челюст и пациентката не може да говори. Единственото, което остава за зъболекаря е да премахне цялата долна челюст. В следващите месеци и началото на XX век, тази процедура ще се прави почти навсякъде в САЩ. Лекарите ще премахват част от захапката и ще наричат състоянието „фосфорна челюст“. Какво работи Корнелия? Като много други жени в тази индустрия, нейната работа е да потапя клечките в бял фосфор по цял ден, а в замяна всеки клиент получава кибритена клечка, която може да се запали на всякаква повърхност. Никой не подозирал, че химикалът има такова влияние върху челюстите.

Match_factory_worker_with_phossy_jaw

Индустриалната съпротива на служителките започва още с първите случаи, но процесът им отнема десетилетия, преди да бъде премахнат белия фосфор от производството. Макар и този път да взима много жертви, това е началото за създаването на една нова и още по-впечатляваща възможност – работниците за първи път започват да се борят за своите права. Кибритената индустрия се оказва хитова през целия XIX век в Англия и САЩ и стотици работят за производството на този консуматив. Клиентите имат нужда от кибрит, който може да гори малко по-дълго и силно за запалване на лулите.

Индустрията се променя и след като се провеждат опити с белия фосфор и именно той дава най-добрите възможни показатели. Бързо се набавя достатъчно високото количество и скоро на пазара идват клечките на Луцифер, защото горят силно, не се гасят толкова лесно и след като фосфорът не е толкова скъп, приходите веднага се отчитат. Никой обаче не знае какви ще са щетите за работниците. Наемат се млади момичета и жени, които да работят по 10-15 часа на ден. И всяка сутрин денят започва с разбъркването на лепилото фосфора и боята, докато служителките нареждат хиляди клечки в рамката.

Следващата стъпка е подредените клечки да се потапят в горивната смес. Щом фосфорът изсъхне, други служители започват да ги пакетират. С едно потапяне се правят около 10 милиона клечки на ден, като цялата продукция се случва под един покрив и всички започват да се разболяват. С първите протести започват да се взимат и някакви мерки. Собствениците подобряват условията, опитват се да поставят вентилация, в една фабрика дори служителите са задължени да измият ръцете си след работа. Пряко работещите с фосфор трябва да носят маски и други. Това обаче не помага, отровата продължава да намира място под слънцето. Първият случай е отчетен във Виена, когато през 1838 г. една от служителката пристига при зъболекаря, за да се оплаче от болки в устата. До 1844 г. лекар във Виена описва още 22 случая на фосфорна некроза, това не спира индустрията да се развива.

Bryant_and_May_packing_girls

Д-р Джеймс Ръшмор Ууд започва да пише за случая през 1857 г. след срещата си с Корнелия. Според него, някои от първите случаи започват с болка в устата и продължават с гнойни възпаления по устата, същите можели да светят и в тъмното, а в последствие причиняват и мозъчни травми. Ако не се премахне челюстта, пациентът можел да умре. Проблемът с Корнелия е, че когато се налага отстраняване на челюстта, както ще се случи и с много други пациенти. Единственият инструмент, с който зъболекарите разполагат е медицински трион. Първата процедура се оказва неуспешна и се налага втора, която оставя момичето на легло в продължение на месец, преди да се заяви, че момичето е излекувано. Не всички са толкова щастливи в това отношение.

22-годишната Барбара работи около три години във фабрика за кибрит, започва да изпитва симптомите и след няколко месеца умира. Ръцете на 13-годишната Ани започват да светят в тъмното, след като работи около 4 години. В началото се забавлява много, но след като премахват челюстта ѝ, осъзнава какво наистина се е случило с нея. 23-годишната Маги продължава да работи във фабриката, след като преминава около 5 операции. Изчисленията показват, че около 11% от облъчените ще страдат от некроза на челюстта. Според скромните направени изследвания, около 100 случая са регистрирани до 1909 г., но броят им е много по-висок. Не се взимали нови мерки всичко останало в ръцете на служителите. Във Великобритания за случая пише Ани Бесант още през 1888 г. и започва да привлича аудиторията с материала си „Бялото робство в Лондон“.

Понеже трябва да разбере историята от първо лице, започва да се среща със служителки в тази индустрия, наблюдава работния процес, посочва някои много нечестни практики като ниското заплащане и глобите за мръсни крака. Едно от момичета губи половината си седмична заплата, защото преместила ръцете си на време от машината, за да не бъдат отсечени. По времето, в което пише за този случай, няколко държави вече са премахнали фосфора от фабриките си. Великобритания не се отказва от тази практика. Според политиката там, премахването на фосфора ще навреди на външната търговия на страната.

Matchgirl_strikers

Материалът на Бесант се оказва в директен конфликт с „Bryant & May“, една от водещите фабрики в Лондон и до днес. Всеки един служител там е принуден да подпише договор, че отрича всички твърдения на журналистката, в противен случай следва уволнение. През същата година точно това води и до първия бунт, когато около 1400 служителя отказват да влязат във фабриката, но протестират пред нея. Успехът е само частичен, фабриката продължава да използва фосфор. Разкритието на служителите все пак е от полза и всички останали медии следят с интерес случая.

1888_match_girl_strike

През 1892 г. в-к „Star“ публикува случаи на челюстна некроза при работниците в лондонската фабрика. Изданието настоява от собствениците не само да премахнат вредния елемент, но и да започнат да заплащат разходите по лечението. Практиката показва, че когато една дама се върне на работа, собственикът я уволнява, защото плашела всички останали служители. Дори и след разкритието, Великобритания отказва да премахне химикала, който около половин век продължава да трови работниците. Едва през 1898 г. се налага глоба от 25 паунда – еквивалента на няколко хиляди днес. След като липсвало решение по политически път, конкуренцията решила да се намеси. Уилям Бот не само се включил в индустрията, но и създал фабрика, в която не се закупува фосфор, индустрията го предлагала на толкова ниски цени, че просто било безумие, но той отказвал. Неговата фабрика дала възможност на потребителите не само да изкажат съпричастие, но и да имат алтернатива при закупуването на различни средства.

Уилям е основател на армията на спасението във Великобритания и неговият кибрит бил брандиран с етикета – „Разработен в здравословна среда“ или „Произведен в среда без фосфор“. Това също не помогнало. Оказало се, че мнозина предпочитали да използват фосфорните клечки, защото са по-качествени. Едва през 1898 г. с откритието на сескисулифда, който е също фосфорно съединение – за разработката отговарят Хенри Севин и Емили Дейвид Каен – приключва и употребата на белия фосфор.

С помощта на оловен хлорид, това вещество можело да се използва и интегрира в индустрията на кибритените клечки. Не трябва да забравяме обаче, че дори и при този химикал, прекомерното излагане може да доведе до същите странични ефекти. През 1901 г. се налагат и промените за цялата индустрия, тогава и Великобритания поставя забрана. Няколко десетилетия минават от първите документирани случаи и никой не може да каже колко точно са пострадалите.

Снимки: Wikipedia Commons

 
 
Коментарите са изключени