Как кафето, шоколадът и чаят промениха медицинското мислене

Когато италианският ботаник Просперо Алпини пътува до Египет през 1580 г., той открива цял свят с необичайни растения – странно оформените банани, яркочервени опиумни макове, дървета баобаб… След завръщането си в Европа 3 години по-късно, той публикува своите открития в два тома, „De Plantis Aegypti“ и „Da Medicina Aegyptiorum“. Сред илюстрациите и описанията на чудесната флора на Близкия Изток и Северна Африка е и тази на кафеният храст.

Просперо Алпини

„Арабите и египтяните правят един вид отвара от него, която пият вместо да пият вино; и се продава във всичките им заведения, както при нас виното“, пише Алпини, чиито писания го правят първият европеец, който разказва египетските медицински лечения.

Алпини и други лекари бързо започват да се опитват да опишат влиянието на кафето върху здравето, както и на две други наскоро внесени напитки – шоколад и чай. Всички те се появяват горе-долу по едно и също време в средата на 16 век. Шоколадът е описан от европейските пътешественици в Южна Америка, чаят – от тези, които пътуват до Китай, а кафето идва от Северна Африка. С нарастването на международната търговия през 16 и 17 век, търсенето и на трите избухва.

Тези екзотични напитки обаче представят пред лекарите по това време значителен проблем: Как се вписват в преобладаващата медицинска теория на времето – хуморите?

Четирите хумори идват от Древна Гърция. Писатели като Хипократ и Гален вярват, че човешкото тяло е съставено от четири хумора или течности: кръв, храчки, черна жлъчка и жълта жлъчка (персонифицирани в основната снимка към текста). Ключът към тази псевдомедицинска система е балансът. Всеки човек има уникален хуморален състав и ако тялото му изпадне от равновесие, го сполетява болест.

По това време медицината следователно е силно лична, пише Дейвид Гентилкор в „Food and Healthy in Early Modern Europe: Diet, Medicine and Society“. „Смята се, че храни като сирене и вино може да са подхранващи за някои тела“, пише той, „но в други могат да бъдат отрови“.

Според Гален първият начин, по който лекарите трябва да лекуват болестта, е с храна. Всяка храна има своя хуморална принадлежност, която леко се променя на базата на приготвянето (ако е готвено или подправяно). Храните могат да бъдат горещи, студени, сухи или влажни според карта на течностите на тялото – Гален обяснява силата на храните като ги класифицира въз основа на техните хуморални сили и така дава един вид навигация за бъдещите лекари. Книгата включва рецепти, „защото Гален вярва, че добрият лекар също трябва да бъде и добър готвач“, пише преводачът и историк Марк Грант. Ако някой има треска, той може да се лекува с кръвопускане и да яде студени храни, като салати. Ако човек има лошо храносмилане от яденето на твърде много, той може да приеме горещо и сухо като черен пипер и вино. И така нататък.

Но тъй като международната търговия разширява менюто на цяла Европа, лекарите се сблъскват с въпроса как да категоризират новите съставки, които не са описани в работата на Гален. Понякога лекарите успяват, особено ако храните от Новия свят са достатъчно подобни на тези, които вече съществуват в Европа. Бобът е достатъчно близък до европейския боб, а пуйките не са много далеч от вече познатите пауни и съответно европейците им придават същите хуморални свойства.

Но кафето, чаят и най-вече шоколадът се оказаха по-проблемни. И трите са диетични хамелеони и като че ли се променят по форма и качество по желание. „Някои казват, че шоколадът е мазен, следователно е горещ и влажен“, казва Кен Албала, професор по история в Тихоокеанския университет. „Но пък други лекари казват, че ако не добавите захар, той е горчив и стипчив, така че е сух и добър за флегматични разстройства. Как може нещо да бъде едновременно сухо и влажно или горещо и студено?“

„Същите дебати се случват и с кафето“, казва Албала. Някои лекари казват, че напитката има загряващ ефект. Други твърдят, че кафето охлажда тялото чрез изсушаване на определени течности (ранно разпознаване на кафето като диуретик). И трите напитки – шоколадът обикновено се консумира като напитка тогава – са стипчиви, но ако им се сложи захар, вкусът им става по-богат и приятен. Лекарствени ли са във всичките си форми или само в някои? Отговорът до голяма степен варира от лекар до лекар.

Дебатът продължава и след като кафенета се появяват в цяла Европа и шоколадът става още по-популярен като напитка. През 1687 г. Никола дьо Бльони, лекар и фармацевт на Луи XIV, пише книга за „правилното“ използване на кафето, чая и шоколада за лечение на болести. В него той изразява раздразнението си към лекари, които класифицират качествата на напитките по различен начин въз основа на болестите, които искат да лекуват.

Ако едно вещество може да излекува някое заболяване, какво казва това за останалата хуморална теория? Тъй като новите медицински парадигми започват да навлизат в диагностичния речник на лекарите през 17 век, хуморалната теория започва да се разпада. Някои лекари сега гледат на тялото като на серия от механични части, работещи заедно като добре смазана машина. Други го виждат по отношение на неговата химия.

Но традицията е упорито нещо. В продължение на десетилетия много лекари продължават да залагат на хуморите в своята медицинска практика. Те упорито продължават да поддържат галеновата хуморална система и се съпротивляват на хората, които се изразяват срещу нея.

През 19 век многобройни открития нанасят последния удар по хуморалната система. Физиологията и анатомията напредват. Дисциплини като фармакологията започват да изследват как лекарствата влияят на тялото и откритието на микроорганизмите революционизира как лекарите разглеждат болестите. С изобретяването на по-мощни микроскопи вече може да се предположи как бактериите могат да навредят на едно здраво тяло, унищожавайки представата, че дисбалансът на хуморите е източникът на заболяванията.