shareit

Как Франция успя да победи Германия с помощта на своето собствено вино

| от |

Истината е във виното, казали някога мъдрите хора и точно тази напитка ще започне да ни следва през възходи и падения. Благодарение на нея ще имаме успехи при покоряването на Северния полюс, както и ще помогне за зареждането на касата на изкуството. За съжаление не трябва да забравяме, че същото питие е известно за редица армейски поражения. Според френските архиви, когато избухва Втората Световна война, реколтата е изключително слаба, но в последните години може да се забележи, че оценките стават много по-щедри. От друга страна не трябва да забравяме, че е подобна тенденцията и за началото на всяка друга война – началото е слабо, но към края отново има далеч по-добри и точни оценки.

Според различни архиви, войникът не само консумира алкохол страстно, но и това е връзка, която продължава повече от 9000 години. В различните епохи се оказва, че алкохолът или се е случвал сам в природата или е бил умишлено произвеждан, за да помогне за разтуха на времето. Всичко започва с поставянето на огъня като природен феномен, а след него започват стотици експерименти и някъде там идва ферментацията и добиването на огнената вода. С откриването на алкохола се раждат и редица проблеми, но в дългосрочен план, бедата на едни ще се превърне в победа на други. Статистиката показва, че когато имаме война, един кадър на армията ще консумира повече алкохол на година, отколкото всяка една друга професия в света.

И до днес се смята, че по време на Втората Световна война именно французите ще използват слабостта на немските войници за развързването на езици. Съпротивата винаги знаела как да накара аудиторията да проговори и да открие колкото се може повече данни за предстоящите битки. Някъде до 1940 г. вече е ясно алкохолното предпочитание на окуптароите и редица винарни ще започнат да изнасят своята продукция за немските войници, които изненадващо не само не се притесняват от етиката на войната, но и имат нужда от напитките, за да водят сражения. Майсторите ще произвеждат и бутилират своята стока с определени изисквания за различните кампании.

Алкохолът за източния фронт трябва да бъде по-добре запечатан и предпазен от замръзване, следователно бутилките се обличат в специални чорапи, които да пазят някаква по-нормална топлина, макар и някои вина да са далеч по-приятни като охладени, а не като топли. От друга страна не трябва да забравяме, че преминаването на един алкохол през няколко климата със сигурност се отразява на неговите качества. По-интересното е, че при развиването на кампанията в Северна Африка, немската армия изисква специалното бутилиране и поставянето на качествен корк, който да предпазва от затопляне. Изпратеното френско вино и шампанско трябва да се справят с високите температури, но и още по-важното, те трябва да издържат и на открито, след като войната се води по-често на открито.

Информацията за тази доставка е препратена до британското разузнаване, което от своя страна има какво да добави и да изисква. За разлика от маршал Гьоринг и министъра на пропагандата Гьобелс, Адолф Хитлер много обича алкохола и не се притеснява да го консумира. Една от неговите положителни страни е, че е успял да вземе винарната на Западна Европа и бързо да тества всичко, което се предлага на пазара. Неговата тайна мисия е наистина да изпразни избите и да вземе резервите, които пък ще смажат бойния дух на войниците и ще се даде по-сериозно предимство. Освен един добър позитив за армията, Хитлер знае, че ще успее да нанесе втори удар и ще прекъсне търговията на външния пазар, поставяйки на колене и местното население и търговците. Липсата на вино може да укроти и съпротивата, която също поема точно този ресурс, за да се разлюти в битката.

Странното е, че комбинацията на алкохол и амфетамини – второто тайно оръжие на немската машина – Хитлер спокойно може да обърне Европа с хастара навън, но това се случва, докато предоставените ресурси са налични, а след това започват и бедите. За доставката на вино е назначен и Ото Кляйбиш – немец с френски корени, който трябва да избира най-добрата реколта в така наречената провинция на шампанското. Като човек с добри перспективи, неговата първа работа е да поиска доставка от близо 400 000 бутилки на седмица – толкова французите произвеждат в рамките на година, но е ясно, че имат и резерви. Въпросните ще бъдат доставяни в Германия и разпределяни за различни точки на Европа и Африка. Граф Робърт-Жан дьо Воуг – директорът на Moet & Chandon ще се обърне към всички останали търговци на шампанско, както и производители, за да ги притисне да отговорят на изискванията на новия окупатор.

С негова помощ се оформя и комитета на шампанското, който все пак трябва да защити традицията и да предостави някаква стока на немците, с която да се приключи цялата драма. Това, което повечето не знаят е, че графът също е член на съпротивата и не харесва неканените гости. Арестуван е едва 3 години по-късно, след като най-накрая става ясно, че е успял да вреди на търговското споразумение. Такова обаче никога не е имало – неканените гости не са плащали нищо, а само са прибирали. Дьо Воуг е осъден на смърт, но присъдата никога не се изпълнява – изпратен е в концентрационен лагер и дори успява да преживее войната, макар и да страда от гангрена на един от пръстите си на ръката.

Интересното е, че французинът поискал няколко пъти лекарска помощ, преди да реши, че без упойка ще е по-лесно да отреже пръста си с помощта на счупено стъкло. Не е имал друг избор, а и това е най-доброто, което е успял да открие. Лагерът е освободен от британците през 1945 г. и никой не може да потвърди колко точно е живял графът, страдайки от това наказание. Защо обаче е наказан? По време на 5-годишната окупация, французите крият някои от най-ценните си продукти, а освен това успяват да скрият и някои от най-ценните реколти, поставяйки етикета „Отрова“ на тях. Странно е, но обикновено бутилките се определят по качества с елементарни думи: „Посредствено“, „Прилично“, „Боклук“, „Оцет“, „Добро“, „Шедьовър“.

„Отрова“ очевидно е достатъчно красноречиво, а и ако такова се озове при офицерите, най-вероятно бедният Ото Кляйбиш може да бъде застрелян веднага, при това без съд и присъда. Освен това има и много случаи, в които самите германци, не разбирайки какво точно взимат, води до допълнителни проблеми. В една от избите събират бутилки, като въпреки протестите на французите, прибират, убедени в идеята, че са открили френски джин. Едва по-късно полкът най-накрая разбира, че е успял да вземе цяла каса с разхлабително…

Не са и малко случаите, в които виното умишлено е разваляно, но не и преди да се запази количество в резерв. Ето защо и някои от френските историци остават категорични, че французите трябва да изпълнят най-важната мисия – да пазят страната и далеч на второ място, макар и тук също да излизат спорове – виното. На 7 май 1945 г. немското командване ще предаде столицата на шампанското и ще напусне територията. За мнозина това е моментът, който успява да запази традицията и историята на Moet за настоящите поколения.

 
 
Коментарите са изключени за Как Франция успя да победи Германия с помощта на своето собствено вино

Повече информация Виж всички