shareit

Как един полски мигрант можеше да създаде британската версия на АК-47

| от |

Може би едно от най-съвършените оръжия на новото време е АК-47, а негов създател е Михаил Калашников, известен на целия свят и до последно съжаляващ за творението си, което по един или друг начин успява да се превърне в инструмент на революцията, перфектен уред за отнемане на човешки живот и още много други не толкова приятни подробности. Впрочем не трябва да забравяме, че Калашников получава опрощение дори от руския синод, защото смята, че на неговата душа тежи смъртта на твърде много  хора, представете си цифрата от милиони убити с един уред, който бил създаван единствено и само за защита.

И докато в Източния блок сглобяват най-различни модификации, нека обърнем внимание на това, което правят във Великобритания. Техният отговор за създаването на автоматична пушка идва с помощта на Казимир-Стефан Янусзевски. Полският имигрант бяга от страната си по време на Втората Световна война и сменя името си на Стефан Кенет Джонсън през 1950 г. Творението му се нарича ЕМ-2. През 1951 г. е официално използвано като служебно оръжие на редица страни в Западния блок. Причината за успех се крие в някои доста добри решения, като издължаването на цевта и позиционирането на ударника и спусъка в средата, гарантирайки по-добър баланс.

1200px-British_Assault_Rifles_MOD_45162601

Оръжието практически позволява да се стреля с една ръка, както и самият поляк демонстрира на една от снимките, стреляйки съвсем спокойно и до някаква степен точно. Казимир е от онези поляци, които искат да получат реванш за бързото окупиране на Полша и веднага след пристигането си през 1939 г. във Великобритания, той се включва в ПВО отбраната на острова, след като повечето поляци се записват като доброволци. Преди това е работил в някои фабрики в Полша, като непосредствено след окупацията е изпратен в лагер в Унгария, като бяга през Югославия, Италия, Франция и накрая стига до Великобритания. Познанията му в оръжейната дейност позволяват да започне веднага работа върху някои модификации на армейско оръжие. Като малко по-късно ще предостави на британците Корсак ЕМ-1 лека автоматична пушка, която е разработвал с още няколко полски инженера.

През 40-те години именно той е сред инженерите първи клас на Британската армия. Около 1947 г. армията започва да развива и подобрява неговото оръжие, като вече се очаква втори модел. Зад самия ЕМ стои или „Експериментален модел“ или „Енфийлд модел“. Нуждата от стандартизация на мунициите на фронта вече е доказала, че най-добрият начин  за употреба остава само и единствено възможността да се модифицират оръжия,  които да стрелят с немските муниции, все пак от тях има твърде много. След края на войната и началото на 50-те години, всички взимат идеята за немската автоматична пушка StG 44. Оръжието с малки до средни размери е възможно най-ефективно и в опитните ръце може да се превърне в истински инструмент на войната – все пак може да стреля на доста добри разстояния без никакво отклонение, гарантирайки максимална точност дори за неопитните стрелци.

Точно този  мотив дава шанс за разработката на семпло, но и ефективно оръжие. През 1949 г. се задава НАТО и се записва един по-сериозен стандарт на оръжията и амунициите. Приема се, че мунициите трябва да бъдат 7.62х51 милиметра, като САЩ поставя своя стандарт за прототипи, с които да наложи и своята военна индустрия в Европа. ЕМ-2 също получава такова обновяване, но тук идва и един сериозен проблем. Американци и британци се хващат за гушите, поради простата причина, че всяка една страна обвинява другата в употреба на по-грешните муниции. Ако трябва да бъдем честни, британците смятат, че американският куршум е твърде мощен и вади оръжието извън строя, докато американците смятат, че не се използва пълния потенциал.

1200px-British_Assault_Rifles_MOD_45162606

През 1951 г. се провеждат тестове, в които участват и белгийски оръжия. След доста дълги и сложни дебати, решението идва от Канада, които обясняват, че ще използват британските муниции, но само ако САЩ реши да ги въведе като стандарт. Това няма как да се случи, следователно самият Чърчил е принуден да склони глава и да приеме условията. Така ЕМ-2, макар и да се произвежда по същия стандарт, не може да достигне изискванията на НАТО и повечето страни насочват вниманието си към FN FAL автоматичните пушки, които в това отношение могат да се похвалят като по-мощни и точни.

Полското творение с британски паспорт остава в миналото, макар и някъде през 70-те години британците да го връщат на въоръжение, докато отново не се приема стандарта за по-малки патрони с определен калибър. Казимир наистина прави революция за Великобритания, след като заменя стандартната механична пушка Лий-Енфийлд с автоматично оръжие, но още с първата партида от 50 екземпляра, производството приключва. Ядосан на крайното решение, полякът трябва да намери ново работно място, но се оказва, че още преди да е започнала да се оглежда, получава възможност да твори за американците. Те бързо го насочват обратно в Европа, където оръжейните инженери са изключително необходими.

Работи върху подобряването на някои оръжия, но същевременно обръща много внимание и на малокалибрените автоматични пушки. Поканен от Люксембург за разработката на SOLA. Въпросното оръжие е по дизайна на немското MP-40 и е предназначено специално за водене на боеве в Африка. Понеже е с малки размери, изискване, което е поставено специално на Казимир, то може да се внася много лесно в Северна Африка и да се предоставя свободно на алжирските партизани, които в това отношение изобщо не се оплакват от подаръка. Използват го доста дълго време по предназначение, при това в редица сражения, макар и то самото да има някои недостатъци.

Полякът се старае да го направи евтино и изключително лесно за поддръжка. Проблемът обаче е, че в Люксембург се използват некачествени метали, които в последствие се отразяват на точността и след прекомерна употреба са готови да засичат и дори да се стопяват. Люксембург разисква сериозно този технологичен казус и веднага намира решение – създава още много такива пратки и се твърди, че и до днес картечният пистолет може да се намери на черния пазар в Алжир, но никой не гарантира колко качествен може да бъде в следствие на отлежаването.

1920px-British_Assault_Rifles_MOD_45162602

По-интересният проект е така наречената пушка SALVO, която е експериментален 5.56 модел на Уинчестър, разработен специално за американската армия. Идеята му е, че трябва да разполага с две дула за увеличаване на ефективността. Експериментът изглежда обещаващ, но за съжаление няма смисъл от изпълнението му. Двете дула променят значително правилата за стрелба, изисква се по-комплексна механика и самият войник не е сигурен от коя страна точно ще излезе произведения изстрел. Следователно повечето дизайнери решават да се придържат към основния стандарт, подобрявайки всички останали функции и гарантирайки по-сериозна и точно стрелба.

За съжаление това са много малко от известните проекти върху, които работи полякът. Истината е, че ЕМ-2 е може би едно от най-добрите решения, което спокойно може да се съревновава с руското оръжие, но едно глупаво решение отнема тази възможност и го оставя в сянката на своя руски колега, който и до днес остава актуален.  Оръжейният дизайнер умира през 1993 г. в САЩ, но по-голямата част от неговите трудове не е толкова известна.

 
 
Коментарите са изключени