shareit

Как Джон Моузес Браунинг създаде пушка в бараката си, а след това и империя за милиарди долари

| от |

След като 19-годишният Гаврило Принцип дърпа спусъка на своя пистолет, светът се променя завинаги и скоро посяга към оръжието, като при вторият глобален конфликт ще чуем и призива на Хемингуей – „Сбогом на оръжията“. Въпросният пистолет е изработен от малка оръжейна компания. Неговите функции и механизми показват добра работа и надеждност. Извитата стомана, комбинирана с инициалите „FN“ на дръжките, показва, че производителят е запознат с всички изисквания при създаването му.

Оръжието е направено така, че спокойно да запази балансът при стрелба с една ръка, инстинктивно и най-неопитният стрелец може да се справи с него. Мнозина описват първите автоматични пистолети като малки двигатели с вътрешно горене, които извършват всяка по-сложна операция напълно самостоятелно, те рядко засичат, освен ако не са произведени от грешния човек, но нищо повече от това. Зад пистолетът, който променя света стои компанията Fabrique Naationale d`Armes de Guerre и носи сериен номер FN 1910. Създаден е изцяло за самоотбрана и често се предоставя на полицаите на служба. Благодарение на малките си размери може да се пренася във всеки джоб на якето, а на къси разстояния е напълно безпощаден, както се оказва в ръцете на Гаврило. Създателят на това оръжие е американецът Джон Моузес Браунинг.

Благодарение на семплият механизъм и лекотата, с която проектира този модел, по време на инцидента има продадени още около 1.25 милиона в цяла Европа. Неговото име е синоним за редица други пистолети, французите ги наричат le browning. По време на атентата, изобретателят е известен в цяла Европа, но никой не го познава в САЩ. Там има твърде много други оръжейни фирми като Уинчестър, Колт, Ремингтън и Савидж. Те продават карабини, ловни пушки и пистолети, някои дори разработват автомати. В този период тепърва ще се наложат три големи имена в САЩ – автомобилистът Хенри Форд, физикът Томас Едисън и бъдещият Браунинг – бащата на огнестрелното оръжие. За разлика от своите колеги, Джон не търси някакво поле за изява. Дори и в началото на Първата Световна война остава далече под радарите и произвежда предимно за фронта на Европа.

През 1917 г. САЩ официално обявява, че ще се включи в глобалния конфликт и изведнъж Джон Моузес е призован да изпълни своя американски дълг или с други думи, да предостави най-добрите възможни инструменти на американската армия. Мъжът не парадира с възможностите си, можете да разберете, че е богат, само ако минавате по улицата на красивото и модерно жилище, в което оръжейният магнат живее със съпругата си и 8-те деца. Впрочем никой не е подозирал, че ще стигне до тези висоти,  след като се оказва, че е роден малко преди Гражданската война в далечния Юта. Съдбата си знае работата и на 10-годишна възраст се запознава с всички позитиви и негативи на желязото, което ще изкове неговият живот на един от най-богатите хора в света. Всичко  започва с една пушка.

Единствената разлика е, че малкият Браунинг не я закупува, проектира я в бараката на баща си, използвайки дулото на стар мускет, което е по-високо и от самия него. Необходим му е един ден, а след това бързо тръгва на лов, за да я тества, като води със себе си и 5-годишния си брат. Двамата ще използват в бъдеще тези познания и ще се славят като едни от най-добрите бизнес партньори в една безмилостна индустрията е разпознавала. Момчетата не живеят особено охолно и точно по тази причина се налага често да ловуват в полето и да търсят животни, които след много обработка да се превърнат във вечеря. В някои добри моменти успяват да стрелят по яребици, едно от най-често срещаните животни в този щат.

JohnBrowning

За съжаление яребицата не е глупава и може да се изплаши от най-лекият трепет на листа. Ловците трябва да се маскират добре и с безшумни стъпки да се доближи на разстояние, в което ще има сигурен изстрел. По това време бащата на Джон – Джонатан, разполага с малка железарийка, позиционирана в двора, където децата си играят. В края на XIX век ще открием, че те изначално нямат чак толкова занимания, следователно и по време на работа Джонатан имал един много ревностен пазител. Легендата разказва, че на 6 години малкият Джон  започнал да работи с инструментите на баща си, често от ръцете му не се раждало нищо кой знае какво, ала стоманата и човешкият характер се каляват най-вече с търпение. Джон Моузес знае, че прави нещо забранено от баща си, но го чака да напусне дома по задачи, за да не се налага да дава обяснения. Самата сглобка не само не е надеждна, но и крие доста рискове, все пак не е ясно колко от цялата конструкция ще издържи при изстрел, но Джон Браунинг бил сигурен, че ще се справи.

Докато момчетата скитат през полетата, най-накрая стигат до плячка, която може да се използва за вечеря.  При изстрелът, бъдещият оръжеен майстор е хвърлен на земята от отката на пушката. С вдигането на пушеците се разкрива и мъртва яребица  – перфектен улов за вечеря. На следващата сутрин, майката избрала да сподели историята на съпруга си в малко по-добро настроение и да разкаже, че някои от металите са били претопени за оръжие. Джонатан слуша спокойно и най-накрая решава само да види как изглежда пушката. При вида ѝ възкликва:

„Джон Моузес, скоро ще бъдеш на 11 години, не можа ли да направиш по-добра пушка от тази?“

Години по-късно в някоя от многото биографии на Браунинг, точно тези думи ще бъдат повтаряни отново и отново в съзнанието му. Те опрощават създаването на оръже, кражбата на метала и барута, както и шансът едно от двете момчета да пострада, но желанието за по-красива и естетическа пушка е накарало инженерът да промени завинаги концепцията си. С помощта на родителското тяло, първият проект на Джон се разглобява и преправя, за да бъде далеч по-добре изглеждащ и функционален. Браунинг старши произхожда от емигрантско семейство, което някога се заселва във Вирджиния.

На 19-годишна възраст той е започнал да работи в оръжейния магазин  на производител на пушки и през 1826 г. се омъжва за Елизабет Сталкъп. Момичето е на 23 години и единствено дете на овдовялата си майка. През 1834 г. се местят в Илинойс и започва период на оцеляване и размножаване. Религиозните убеждения на семейството са наситени с протестантски мотиви и трудът е гаранция за стигането до рая, впрочем религията е второто им оръжие, макар и с първото да редуцират човешката популация много успешно и до днес. Бащата успява да излее специален магазин, в който  да поставя цели 5 заряда.

Browning_Gun_Shop,_Ogden

При всяко презареждане същият магазин трябва да се премести с една позиция напред. За много ловци това е произведение на изкуството и около 400 такива се произвеждат в следващото десетилетие, докато семейството пътува на запад. По пътя си за Айова, фамилията Браунинг вече има около 11 деца, седем каруци и достатъчно ресурси за въоръжаването на една малка рота. Към това добавяме и сумата от 600 долара – всичките спечели с търговията на пушки. Някъде по пътя Джонатан Браунинг се запознава с още една религия – мормонството. Тя му позволява да има повече от една съпруга и непосредствено след установяването в щата, 47-годишният мъж я открива, като от нея има още 3 деца, сред които е Джон Моузес Браунинг. За да се завърши бъдещата финансова империя е необходим и още един кадър – Матю. Джон и Матю са деца, които могат да се разбират с поглед, единият се превръща в изобретател, а другият във финансов магьосник. Именно той вписва фирмата Браунинг Брос.

Интересен факт е, че таткото няма никакви проблеми в ръководенето на толкова голямо семейство. Той живее в три различни къщи – в последствие се жени и за 27-годишна емигрантка от Великобритания – и отглежда всички семейства без никакви проблеми. Последното, което трябва да си мислим  за тях е, че са се справяли охолно, този живот е наличен само и единствено за Джон и Матю. Въпреки това не трябва да забравяме, че бащата винаги демонстрира иноваторски дух и след време инвестира в нови бизнеси като тухларна, кожухарска дейност и още много други. Познанията му в различните занаяти позволяват да отвори магазин, в който да се продават стоки от първа необходимост, от ресурсите за построяването на къща, до инструментите за защита. Проблемът е, че в един момент всички фалират, а това е добър урок за синовете, които имат много по-специални планове.

Изолираният град, в който семейството живее, скоро е достигнат от железницата и новите хоризонти се разгръщат пред всички. Китайски и ирландски имигранти са успели да построят всичко това на ръка, свързвайки Сан Франциско с Омаха, като техният град Огдън се е превърнал в хъб на тази метална артерия. По това време, когато хората започват да пристигат в града, при това от най-различни точки, търговията се разраства. Джон има образование на 8-класник, макар и да е на 15-годишна възраст. Учебното заведение не може да предостави много знания, Браунинг старши е посъветвал всички свои наследници да помнят всичко важно, което им се предостави на улицата и те го правят.

През 1869 г. Джонатан Браунинг разполага с доста знания в обработката на метали. Можел да реже, да разтапя и да обработва желязо по най-различни начини. Един ден през дома им минават двама подпийнали търговци и носят една доста пострадала пушка. Джонатан обяснява, че ремонтът ще бъде доста скъп и вместо това им предлага една от своите, като в замяна получава 10 златни долара. На тръгване господата оставят повреденото оръжие в ръцете на малкия Джон, който е повече от щастлив. Този артефакт поставя началото на една оръжейна индустрия. Джон иска да я ремонтира, но за разлика от баща си, няма  представа откъде да започне.

JOHN_M._BROWNING

Отказва се бързо, но след един ден отново се връща в бараката, за да я разглоби и да започне една метална дисекция на функционалност. Разглежда част по част, опитва се да свърже комплексния механичен пъзел така, че оръжието да проработи. Необходими са му още два месеца, защото има и други домашни задължения, но всяко свободно време се прекарва там. Няма помощ,  а и той самият не иска такава. Още по-важното е, че се опитва да научи един много сложен език на механиката, при това без никакъв учебник. Макар и да успява да завърши целият процес успешно, синът усеща, че животът в ремонт на стари пушки не е чак толкова вълнуващ, все пак има и живот по улиците на града и той подмамва буйната кръв. Често младежът се опитва да избяга от идеята за проектиране на пушки, но в последствие отново е привлечен. Джон Моузес можел да прекара няколко дни в лутане и забавление, но след това се връщал обратно в бараката, имал възможност да отиде и да работи в железниците, но така и не смеел да попита някого за работа.

Можем да го наричаме мързел, впрочем той самият го прави, но оръжието е единственото, което му доставя удоволствие. Създателят на масовото огнестрелно оръжие умира през 1926 г. и по това време е автор на карабини, ловни пушки, пистолети, автоматично оръжие, картечници и още много други инструменти за война, които да използва. Негов е пистолетът, който започва Първата Световна война и още две негови оръжия печелят вниманието на войниците през Втората Световна война – 45-калибровият 1911 и автоматичната пушка Браунинг, а що се отнася до 30-милиметровата лека картечница, носена от милиони войници, тя е толкова ценна, че я кръщават с женски имена. Името му се носи на всеки голям боен фронт, където американци влизат в сражения и много от победите са записани именно на негово име. Цялата тази история започва с едно малко бедно момче, което искало да направи своя собствена пушка.

 
 
Коментарите са изключени