shareit

Как две семейства избягаха в Западна Германия с балон

| от |

След Втората световна война Германия е разделена на две – Изток и Запад. Западна Германия с помощта на САЩ и Великобритания процъфтява и се модернизира, докато, както знаем, Източна Германия, под господството на Съветския съюз, запада. Поради сътресенията и борбата в Източна Германия около 3,6 милиона източногерманци бягат между 1945 и 1961 г. За да се представи този брой в перспектива, това е около 20% от цялото население. Съветите все повече се безпокоят от броя на хората, които бягат и в резултат на това през август 1961 г. съветският премиер Никита Хрушчов дава разрешение на правителството на Източна Германия да затвори окончателно границата със Западна Германия. Започва строителството на Берлинската стена.

Опитът за преминаването й е посрещан с картечници и наземни мини. Въпреки това от 1961 до 1988 г. около 150 000 източногерманци се опитват да преминат границата, като около 40 000 души успяват. Осем от хората, които успешно влизат в Западна Германия, го правят с балон по въздух – драстичен подвиг, извършен от две отчаяни семейства, които искат да променят живота си.

Петер Стрелчик (1942 – 2017) и Гюнтер Ветцел (1955 –) се срещат за първи път през 1974 г., докато работят в местна фабрика за пластмаси. Те бързо се сприятеляват и двамата започват да се интересуват все повече от политиката и обществото в Източна Германия. Ветцел си спомня, че „се наслаждава на личния живот в ГДР“, но остава недоволен от обществения си живот, защото „не можeхме да изразим чувствата си“.

Стрелчик си спомня, че се чувства разочарован от лицемерието на политическата система в Източна Германия: „Подложени сте на постоянна пропаганда и лъжа. Не сте свободни да четете това, което ви харесва, да казвате това, което мислите, или да пътувате където и да е, освен до други комунистически страни.“

Стрелчик и Ветцел решават, че трябва да излязат от Източна Германия и през март 1978 г. се съгласяват да работят заедно по план за бягство за себе си и членовете на семействата си. Първо се заиграват с идеята за построят хеликоптер, но в крайна сметка я изключват, когато разбират, че двигателят, който трябва да направят, трябва да е достатъчно мощен, за да вдигне общо 8 души.

В крайна сметка се спират на идеята за балон с горещ въздух и предприемат неговото създаване.

Deutschland Bundeslaender 1949

Проектиране на балона и опити за бягство

След първоначалното проучване, Стрелчик и Ветцел разбират, че ще трябва да създадат огромен балон, който да носи безопасно четирима възрастни и три деца. Бензиновите контейнери, горелката и самата торба на балона вероятно ще трябва да са около 750 килограма.

В продължение на около 18 месеца двамата работят върху изграждането на платформи и газови горелки, докато техните съпруги, Петра Ветцел и Дорис Стрелчик, работят по зашиването на самия балон от завеси, чаршафи и други тъкани, които се носят в домовете им парче по парче.

На 28 април 1978 г. те са готови за първия си пробен полет. Този тестов полет обаче никога не се случва, защото Ветцел и Стрелчик допускат голяма грешка. Тъканта, която използват за балона, е твърде пореста и оставя нагретия въздух да издиша през нея. По време на първоначалния тест балонът дори не се вдига от земята, а изгаря напълно, но Стрелчик и Ветцел са твърдо решени да избягат с балон с горещ въздух и отказват да се предадат.

Най-големият проблем при първия опит е, че платът, който използват, изпуска топлия въздух. Двамата обаче нямат представа какъв материал би бил по-подходящ за следващия им опит. След поредица от експерименти те все пак решават да използват 900 квадратни метра тафта – тъкан, използвана за бални рокли. Те закупуват този материал от магазин в Лайпциг в началото на юни 1978 г., след като казват на магазинера, че са инженери и ще използват плата, за да направят платна за лодки.

Woman's Dress LACMA M.2007.211.35 (3 of 7)

Тафта

През юли 1979 г. семейство Стрелчик прави опит за бягство с новия балон с горещ въздух. Всичко върви по план и семейството се насочва към Западна Германия… докато балонът не преминава през облак.

Влагата натежава върху тъканта, карайки балона да се спусне надолу и семейството каца на около 180 метра от западната част на Германия. Трябва да изоставят балона, но тъй като кацат толкова близо до границата, полицията бързо го открива. Проведено е интензивно издирване, за да се разбере кой се е опитал да избяга с този балон, но за щастие следите не могат да бъдат проследени обратно до виновниците.

Самото търсенето на дръзките бегълци, отговорни за въздушния балон, ускорява плана за бягство. Появяват се известия в местните вестници, които търсят информация за всеки, който може да носи отговорност за това. Тъй като вторият балон се налага да бъде изоставен, трябва да се създаде изцяло нов, трети балон – и то бързо!

През 1979 г. синоптичната прогноза за нощта на 15 септември изглежда идеална за планираното бягство. От съществено значение за плана им е силният северен вятър, който ще им помогне за бързото влизане в Западна Германия. Въпреки че прогнозата е перфектна на 15 септември, този трети балон все още не е тестван.

Отчаяни да се измъкнат от Източна Германия, семейство Стрелчик и Ветцел решават да рискуват и правят третия си опит за бягство.

В навечерието на 16 септември 1979 г. двете семейства пристигат с колите си на границата. В 2:26 ч. сутринта балонът се вдигна с всички членове на двете семейства и само няколко минути след излитането полицията вече е уведомена за неидентифициран летящ обект. Въпреки че насочват прожекторите си към нощното небе обаче, те не могат да видят балона.

Общото време на полета в балона е 28 минути – той се оказва достатъчно добър. Семейство Ветцел и семейство Стрелчик кацат на 25 километра, в полето на фермер, след като достигат надморска височина от 2000 метра.

Бягството с балон с горещ въздух е само един от многобройните творчески планове за бягство от Източна Германия по време на Студената война. Въпреки това, той е получава вниманието на Холивуд два пъти – веднъж през 1982 г. с филма Night Crossing и отново през 2018 г. с филма Balloon.

Понякога високият риск в крайна сметка дава висока награда – като свободата на осем души.

 
 
Коментарите са изключени